И в този брой продължаваме темата, зададена от осветляването на 11-имата митрополити като сътрудници на ДС – ще видите агентурните биографии на още четирима от тях.
Голяма беда сполетя преди две нощи бесарабските българи - по все още неизяснени причини се запали и изгоря светинята на православието в Бесарабия – Болградският храм „Свето Преображение Господне“.
Православното богослужение не е някаква отделна сфера от живота на вярващия, а неговият собствен живот, който се принася на Бога, за да се съедини с Божия живот и да се възстанови богообщението, съществувало в рая преди падението.
Ние сме безнадеждно неопределени. Отчаяно отказваме да се вместим в крайни цели, чиито граници би ни диктувала някаква конкретна природа. И това не е чудно, защото, ако Бог е безкраен, тогава и Неговият образ може да бъде само неопределен и безкраен. Не може да съществува дефиниция за човека.
„В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Йоан 1:1).
Верни на думите на св. апостол и евангелист Йоан, студенти по теология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” започнаха да водят богословски беседи за широка публика. Студентите се подготвят по различни актуални теми, като целта е да се запознаят участниците с духовното наследство на Православната Църква.
Отново призракът на скрити факти, на премълчана информация, на вероятно потулена истина буни нашата съвест и чувство за отговорност, хвърляйки петно едновременно върху миналото и настоящето ни, заплашвайки и бъдещето. И това, което най-често се чува днес по повод необходимото следствие от разкритите досиета на уличени владици, са думите: "Ще дадем прошка, но тя трябва първо да се поиска." Казват го вярващи и убедени християни.
Три врабчета летели – едното надясно, другото наляво, а третото ги следвало. Този тъпизъм описва полета на българската интелектуална мисъл тия дни в опита й да обозре историческите разкрития за агентурното минало на владиците от БПЦ; описва и усилията на общественото мнение да следва този полет. Цялото безцелно пърхане трябваше да събуди някакво вълнение. Но вместо това събужда подозрението, че ако никой не ги гледаше, участниците не биха помръднали и ...перо.
След масовата гибел на монтанизма през VI в. трябва да изминат няколко столетия и да се появи ново движение, което актуализира някои от основните параметри на монтанисткото светоусещане, макар и в съвсем различен контекст. Негов родоначалник е калабрийският абат Йоаким Фиорски (ок. 1135-1202), който е най-значителният есхатолог на западното Средновековие.1