Февруарски петък в Париж. От небето се сипе дъжд със сняг. В квартала Монмартр хиляди сурови мъже постилат върху уличния тротоар килимчета и събуват обувките си. Уличките около булевард Барбес са затворени. ”Не ви съветвам да отивате там, мадам – казва ми млад полицай. – Те не обичат, когато ги наблюдават. И непременно скрийте камерата”.  

Мнозина поставят въпроса: какво е да си християнин? Ето какво четем в произведението от ІІІ век, известно като „Послание към Диогнет” и приписвано на св. Юстин Мъченик: „Християните... водят наистина уникален и невероятен начин на живот. Те живеят в своето отечество, но са като пришълци; участват във всичко като граждани, но търпят всичко сякаш са иностранци. За тях всяка чужда страна е отечество, и всяко отечество – чужда страна... С други думи, каквото е душата за тялото, това е християнинът за света”.

Владиците безспорно също имат съвест. Такава, каквато има всеки човек. Не си поставяме задачата да критикуваме владишката съвест пред геополитическата и историческа "коректност". Защото вярваме, че и владиците имат право на свободна съвест, въпреки че фактите показват, как тя е разкрачена, насилена, обрулена и дори непотребна на БЪЛГАРСКАТА (а не на пост-съветската) АВТОКЕФАЛНА православна църква. На чии „освободители” служи тая свободна съвест ще разберете, ако Ви стигнат силите да дочетете докрай.

За референдума в Швейцария, по време на който хората гласуваха за забрана на минаретата, писаха много медии. Мнозинството от коментаторите виждат в този факт от политическия живот на малката, но доста влиятелна държава разкол в традиционната концепция за ценностите на западната цивилизация, формулирани от европейските мислители още през епохата на модерна.