Провокиран съм от ежегодните надпреварвания по кръстохвърлячество, организирани от епископата на Българската православна църква. За поредна година новинарските емисии съобщават за безбройните смелчаци, избрали студените води на реки и язовири, за да разкършат голи снаги и да покажат здрави мускули, в надпревара да уловят Христовия кръст, хвърлен с благословението на местния епископ и дори лично от него.
За здраве, щастие, успех, берекет, пари, късмет, любов и какво ли още не. Там наблизо ги чака гаджето с хавлия в ръце, а те храбро се пъчат и хвалят, че им е горещо и със зъзнещ глас обясняват на колко са години и едва ли не, че от пеленачета ходят да скачат. Тук няма значение какъв социален статус имат, каква религия изповядват или дали изобщо вярват в нещо – нали ще ги дават по телевизията и във фейсбука ще качат снимки. Нали кметът лично ще даде на победителя стотачка, а епископът ще го дари с дървен кръст, изваден от водите.
След малко новинарската емисия продължава с цял отбор пияни калоферчани, решили да изтанцуват богоявленското хоро в „топлите води” на близката река, за да покажат как тачат празника и колко им е акълът. Има и интервю с един от тях, който още преди да влезе във водите, не се държи на краката си, но има другари, които да го подкрепят в нелеката задача. Само там някъде в далечината калоферският свещеник и две монахини, между алкохолните пари на пияните смелчаци, извършват свето кръщение на малко дете – лъч християнство за светлия празник.
Друго важно събитие от деня е поръсването на народната българска платена армия и нейните бойни знамена в мирно време в няколко града на страната. Това ритуално пръскане на светена вода се повтаря няколко пъти в годината, все около празници с наслоена езическа символика, все за здраве. Независимо, че армията ни на практика не прави нищо – поне често, често се строява за поздрав и благословение със светена вода.
Празничният блок завършва с поздрав за всички, които носят името на св. Йордан, пък дано той да им помага, да им дава здраве, успех, късмет, любов и от каквото имат нужда. Оказва се, че името на светеца-река носят не малко българи. Показват се таблици с процентно съотношение на носещите името Георги, Иван, Драган и Петкан. Има и диаграми с новите тенденции в даването на имена. Новинарите дори отделят внимание на поредното ромско семейство, което избрало име на своята рожба. Кръстили я на преподобни Версаче (ВерсачИ, ако трябва да сме точни), а братовчед му ще носи името на св. Армани. Но нека да са живи и здрави.
И до тук - нищо, което да ни свързва с събитието от преди близо 1980 години, когато Синът Божий се яви в плът, за да приеме кръщение от Йоан в река Йордан, че Света Троица се яви в пълнота. Отец посочи Своя възлюбен Син, а Дух Свети слезе като гълъб. Наистина защо новинарските емисии да отделят внимание на това събитие? Там нямаше замръзнали води, Йоан Кръстител не беше облякъл скъпоструващи златотъкани одежди, нямаше го кмета, царя или пъдаря. Само някакъв си Син Божий се смири и, за да изпълни всяка правда, прие кръщение от своя братовчед. Без златни ланци, синджири и украшения, без мускули и цинизъм, без екшън и нездрава емоция.
Вместо да възпоменава това събитие, което бележи началото на обществената проповед и служение на Господ Иисус Христос – Въплътилият се Син Божий и наш Изкупител, епископите ни избират добрата медийна обстановка и компанията на висшестоящи държавни чиновници, за да дефилират със скъпоструващите си одежди и да показват що е то православие - чрез ръсене, кръстене, махане с ръце, с намръщен благоговеен поглед. Важното е да се покажат тук до ледените води, заобиколени от млади православни атеисти, дошли за зрелището, за да станат звезди за няколко минути.
А Църквата, а паството... Те ще си живеят в своето езичество. Клириците ще го поощряват и насърчават, защото не искат да го заменят с истинската вяра Защото неверието е печелившо и когато правиш всичко за здраве. Когато омилостивяваш Бога и неговите светци като купуваш свещи и правиш водосветчета и курбанчета, но най-вече като пускаш голяма пара в църковната каса, или даваш добър хонорар за требничарското мърморене – правиш ли това всичко ще ти е наред.
Богоявление е светъл християнски празник. Но в нашите географски ширини това е Нова година. На него започва езическата нова година. А календарът е пъстър с валентинки, мартеници, халва, върбички, яйца и козунаци, печено агне и курбан за здраве, пчелен мед и риба (но само ако е храмов празник), орехова шума и много, много зрелище... за здраве!
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
| < Предишна | Следваща > |
|---|
