Литийното шествие, организирано от Българската православна църква в края на миналата седмица, отново фокусира вниманието върху въвеждането на вероучение в училищата. Въпросът е голям – и ключов за бъдещото развитие на страната.
Привържениците на обучението по религия продължават да използват аргумента за липсата на морални устои в българското общество, в българската младеж. И, на първи прочит, сякаш имат право – в съвременното общество като че ли не се вижда друга сила, която би могла едновременно да обедини хората в едно етически стабилно общежитие и да дисциплинира морално индивида, позволявайки му в същото време да се развива самостоятелно.
Проблемът е, че и БПЦ, и главното мюфтийство – което е също привърженик на исканите промени в образователната система – търсят да постигнат целите си посредством държавата. Като използват държавните образователни структури и финансиране от държавата. Както се изрази един бивш министър на образованието: „Те искат ние да им съберем децата, те да ги обучават и да им плащаме за това”.
На привържениците на вероучението в училищата трябва да се напомни, че България е светска държава. Че те и сега могат да се възползват от възможността на свободно избираем предмет – но колцина са желаещите?
Направи ли някому впечатление по време на глупавия янеянев скандал с училището в Рибново, че там децата масово посещават предмета „вероучение” (или както го наричат мюсюлманите)?
Защо БПЦ не събира достатъчно деца в свободно избираемия предмет, а чака държавата да им ги достави?
Какво пречи на Българската православна църква да организира извънучилищно обучение по вероучение? И кое ще е по-полезно в дългосрочен план за БПЦ – да извоюва влияние и духовен авторитет сред истински вярващи хора с дълга и упорита работа, или да разполага с паство, механично зазубрило няколко постулата.
Това са също въпроси „на първо четене”.
Друг голям въпрос, който ажиотажът около литийното шествие повдигна, е реакцията на президента на републиката. Който даде поддръжката си за „каузата на вероучението” и изяви желание да се видят с патриарха, за да поприказват по въпроса. Бяхме останали с впечатлението, че президентската институция е призвана да спазва конституцията, нещо повече, да е един от гарантите за нейното спазване от всички.
Но, кой знае, може би целта е – по подобие на американския брат – след време президентските речи да завършват с „И Бог да пази България”.
А на нас ни се ще да кажем: Боже, пази България!
П.П. В Румъния, където вероучението е въведено, един родител констатирал, че в класните стаи са окачени икони и че учителят по религия задължава децата да носят кръст на шията си, заплашвайки ги, че в противен случай Дяволът ще обсеби живота им. Жалбата му, отхвърлена от Върховния касационен съд на страната, е внесена в Съда за човешки права в Страсбург. | www.kultura.bg, снимка: www.librev.com (Либерален преглед)
| < Предишна | Следваща > |
|---|
