Заменки на свети мощи

Източник: в. Сега

Мощехранителница с частиците на св. Панталеймон и св. Сава архиепископ Сръбски от Девически манастир "Покров Пресвятих Богородици" в Самоков.

Някога реликвите са били плячкосвани, а сега се разменят като жестове на добра воля между църквите

Притежанието на свети мощи е изключително богатство за всяка православна и католическа църква. От една страна – тези реликви подхранват вярата в чудото на Възкресението, а от друга – те са перо, което гарантира привличане на все повече поклоници в даден храм или манастир. Често мощите се ползват и за "дипломатически" подаръци.

В последните месеци в България настана голямо оживление в тази сфера. Софийската духовна семинария получи частица от мощите на св. Модест, патриарх Йерусалимски, за които се твърди, че са престояли години в Националния исторически музей и са открити наскоро при реставриране на старинна мощехранителница. През октомври пък митрополит Неофит получи от Рим част от мощите на св. Георги Победоносец, покровител на Русе. Дарението бе представено от папските хора като "акт на уважение" към българската църква. Дарът мина през София на път към Русе. Пред мощите се поклони самият патриарх Максим, който от дълго време боледува, което роди заглавие "Свети мощи вдигнаха на крак патриарха".

Тези дни пък от Сърбия дойде новина, че Светият синод в София едва ли не е склонил да им върнем мощите на св. крал Милутин. От нашия Синод контрираха, че са решили да дадат само частица, а не цялото тяло на светеца, както обяви сръбският министър на културата Драган Коядинович.

Крал Милутин, един от най-изтъкнатите сръбски средновековни владетели и ктитор на много църкви и манастири, умира през 1321 г. Тялото му първо е било в манастира "Банска", но около 1460 г., заради проблеми с турците, е пренесено в манастир близо до София, а след това – в столичния катедрален храм "Св. Неделя", където се съхраняват и днес.

В София този светец е много почитан и всяка година паметта му се чества тържествено на 30 октомври. В на­ве­че­ри­е­то на праз­ни­ка мо­щи­те се пола­гат вър­ху све­тия прес­тол, къ­де­то се из­вър­ш­ва пре­об­ли­ча­не­ в но­ви, спе­ци­ал­но уши­ти, одеж­ди. Ста­ра­та ри­за на светеца се на­ряз­ва на пар­чен­ца и се раз­да­ва за бла­гос­ло­ве­ние на вярващите. На самия праз­ник мо­щи­те се изнасят за поклонение в центъра на храма.

"В замяна ние също ще им дадем някоя реликва. В този момент не знам каква ще бъде, това не е в моята област, нито аз решавам за това, но става дума за обичайна практика в такива случаи", каза министър Коадинович.

"Може да поискаме от мощите на сръбския патриарх св. Ефрем, който е от български произход, макар и той да не е много известен у нас", смята директорът на вероизповеданията в Министерския съвет доц. Иван Желев. Според него този тип замени сред църквите са обичайна практика.

При войните през Средновековието на светите мощи се е гледало като на ценна плячка и тогава много реликви са сменили мястото си. Владетелите са ги използвали за мобилизация на народите, а често и като разменна монета в дипломатическите отношения.

За сърбите завинаги са изгубени мощите на техния покровител св. Сава, който също е свързан с българската история. Първият архиепископ на Сърбия умира през 1236 г. в Търново от пневмония. Погребан е в тамошната църква „Св. четиридесет мъченици", но на 6 май 1237 г. мощите му са преместени в Милешевския манастир в Южна Сърбия. По заповед на Синан паша обаче те са изровени и изгорени на централния площад в Белград през 1594.

В последните векове на Османската империя мощи на наши светци са се оказали пък в северната ни съседка, защото румънските владетели са били силен фактор в региона. Като покровители на християнското население те са подпомагали манастири в Света гора и в България. Организирали са и замени на реликви. Така мощите на родения в русенското село Басарбово св. Димитър Басарбовски се озовават в Букурещ. Там той е изключително почитан и се смята за покровител на града. Но го наричат Димитър Нови или Димитър Бесараб. Нашите владици не са искали да ни бъде върнат, но пък за Димитровден миналата година дядо Неофит е получил икона с вградена в нея частица от тези мощи.

В Южна Румъния пък са мощите на Преподобна Филотея Търновска, които са били и в Белград, и в Търново през XIII век. Румънският град Яш е главен център на поклоничеството в страната, след като там се сдобиват с ръката с мощите св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска.

Мощите на св. Иван Рилски са пренасяни неколкократно – от Рила в Средец, унгарският крал Бела ги мести в столицата си Естергон, оттам са върнати отново в Средец и след това в Търново. През ХV век светите мощи на българския отшелник тържествено са пренесени във възобновения Рилски манастир. В Гърция се пази едната ръка на св. Иван Рилски, която може да дойде у нас единствено за поклонение.

Частица от мощите на Рилския чудотворец сме изпратили в българския манастир "Св. Георги Зограф" в Атон, където ще бъде вдигнат параклис на името на св. Иван. Друга частица сме дарили на манастира "Св. Йоан Кронщадски" в Русия. Свети Йоан е бил свещеник, говорил остро срещу болшевиките. Тук има чиста замяна – през 1998 г. руският патриарх Алексий Втори пък дари на нашия дядо Максим част от чудотворните мощи на св. Александър Невски, които сега са поставени до олтара на патриаршеската катедрала в столицата.

Рим обаче отказа да ни даде мощи на св. Кирил – били крехки и щели да се разпаднат, е официалният мотив. При идването на покойния папа Йоан Павел II в София през 2002 г. църквата ни се сдоби с частица от мощите на св. Дазий, роден в Доростол.

Освен заменките, има възможност и за купуване на мощи. И понеже канонът не позволява да се продават, купувачите правят дарение на храма и в замяна получават част от тялото. Така скоро част от мощите на св. София бяха положени в едноименната българска църква край Чикаго. Те бяха дарени от доктор Марио Пейчев, педиатър в клиниката "Свети Винсънт" в Ню Йорк. Той откупил мощите от Франция. Там били принудени да продават реликви, защото много от храмовете и манастирите изнемогвали с поддръжката. Пейчев смятал да откупи от Украйна част от мощите на св. Варвара, които планира да дари на църква в България.

Освещаване

Винаги при освещаването на храм се поставя частица от мощи в Светия престол. Ако няма такива, при освещаването се използва т.нар. "антиминс". Това е специален плат от лен или коприна, голям колкото напрестолното евангелие. Обикновено на него е изобразено погребението на Спасителя Христос. В горния край е вшита частица от мощите на някой светец, който задължително трябва да е бил мъченик. В древни времена светата литургия обикновено се извършвала върху гробовете на мъчениците. За да бъде възможно светата евхаристия да бъде отслужвана и там, където няма гробове на мъченици, още оттогава били изготвяни антиминси с частица от мощи.

Стремежът на църкви и манастири е да имат реликви, при това на по-почитани светци – тяло, ръка, чудотворна икона, аязмо с лечебна вода, или пък вградена в икона частица от кръста Господен. Духовници признават, че голяма част от циркулиращите свети мощи не са автентични, но има и такива, за които е доказана възрастта. Анализи с карбон установявали на колко години е дадена вещ. Това е правено например с Торинската плащеница, но спорове за това дали действително с нея е било покрито тялото Христово продължава да има.

Процедури

Църквата има свои процедури за канонизиране на светци. У нас в последните 40 години това не е правено. Софроний Врачански и Паисий Хилендарски са последните прогласени за светци в България. Това става по времето на предишния патриарх Кирил – през 60-те години. Един покойник може да бъде обявян за светец след като изминат 50 години от смъртта му. Това се прави най-вече, за да не се намери някой очевидец на негов порок. Иначе се създава комисия от духовници, която прави разследване, разпитва свидетели, за да установи чудеса или изцеления, сторени след молитва или докосване до нетленното тяло. Процедурата може да продължи над 10-15 години.

Сега у нас има искане от вярващите да бъде канонизиран архиепископ Серафим, чийто гроб се намира в Руската църква в София. Понеже този изключителен духовник е бил руснак, обаче, българските владици чакат Руската църква да го обяви за светец. Но той е почитан най-вече у нас и Светият синод на БПЦ знае това. По време на разкола имаше искания за светци да бъдат обявени и свещениците, избити при комунизма. За част от тях е сигурно, че са били жертви и мъченици за вярата, но за други има съмнения и затова владиците не придвижват въпроса.