Петнайсет минути в крив ефир

Ето че и ние, нашето Подворие, се удостоихме с честта да попаднем в телевизионния екран. Нашите не особено пресни новини бяха изкарани за обсъждане в пряк ефир наравно с другите най-важни новини в страната: Цецо ”Елвиса” стана баща и вече узря за педагогични дебати, а Марио ”Екстрийма” дойде в студиото, за да докаже, че неговите еротични, моля за извинение, групови снимки с участието на Сашка Васева съвсем не са фалшификат, както в същото студио преди седмица твърдеше самата Сашка. 

И кой ни представи в токшоуто на журналиста с толкова разностранни интереси? Не ви моля да отгатнете от три опита, защото в България не се иска помощ за отговора на един такъв въпрос. И всеки ще ви каже, че този ”ток” е трифазен, от онези, до които се слага табела с надпис: ”Не пипай! Опасно за живота!” 

И тъй, с какво сте дошли, г-н професоре, след несполучливата обсада на Синодалната палата на Българската православна църква? Очевидно не с поредното гневно изказване за Руската църква като за ”фашизоиден авангард на руските власти” и не с плач за ”разкъсаното евхаристийно тяло” – аудиторията не е подходяща.

Но да не продаваме краставици на краставичаря, както се казва. Професорът си знае работата. Дори не му мигна окото от съседството с тези повече от пикантни фотоси. Изглежда, че се е зарадвал на внезапно появилия се повод за нови публични атаки. Та нали толкова време за поддържането на поне някакъв интерес към Руската църква в София трябваше да дъвче какви ли не дреболии, които не биха заинтересували никое токшоу, нито дори вестник ”Трета младост”, да се задоволява със статийки, които можеше да ”лепне” само в своя блог, след като е оглеждал втренчено строителните скелета в храма, за да открие следи от ръжда по тях, или пък е пресмятал броя на разкопчаните копчета върху ризата на диригента на църковния хор.

Сега обаче той има на разположение цели петнайсет минути ефирно време (и никакви опоненти!), в течение на които трябва да се забият всички необходими гвоздеи в черепите на уважаемата публика, да се пусне димна завеса, та всички да се объркат и да се наплашат, да се наплашат хубавичко. И то с какво: в центъра на София, в Руската църква се готви ни повече, ни по-малко от държавен преврат! Няма шега, господа!

В началото върви дикторски текст, съобщаващ за събитието. Ето го в изложението на сайта на Руската църква: на 18 септември в криптата на Патриаршеското подворие в София след съгласуване със Синодалния отдел на Московската патриаршия за взаимодействие с казачеството (тази подробност в токшоуто беше, разбира се, пропусната – бел. авт.) се проведе учредителен казашки кръг (сбор).

А ето коментара на токшоуто:

”Според някои богослови учредяването на военизирана структура към Руската църква в София може да се приеме като пореден знак към богомолците с български произход за това, че те са нежелани в този храм. Особено след като игумен Филип се опита да раздели посетителите на църквата по етнически принцип – на българи и руснаци”.

Веднага става ясно кои са тези ”някои богослови”, и защо трябва да се посее от раз мисълта, че казашката организация е военизирана. В течение на 15-минутния ефир тя в една или друга форма (военизирано формирование, поделение, паравоенна организация и др.) ще се повтори ДЕВЕТ ПЪТИ, и накрая още веднъж ще ни напомнят, че тази организация има, ”безспорно”, военни цели. Безспорно ами, та нали в студиото няма спорещи – на това се и разчита.

А че богомолците с български произход били уж нежелани в храма, то това българските медии, въз основа пак на думите на същите тези ”някои богослови”, го дъвчат от февруари 2012 г., като и до ден днешен никой измежду журналистите не си е направил непосилния труд да провери дали наистина е така.

Да продължим обаче коментара на токшоуто: ”Същият свещеник, игумен Филип, по време на събора на русофилите на езеро Копринка заявява: (видеозапис на изказването на игумен Филип на събора на русофилите) Иг. Филип: ”Ние, русите, обичаме България. Ние сме заедно с България. Ние сме заедно, ние не сме различни, не сме две нации, ние сме една славяно-православна държава, и заедно можем да направим много”.

Всички, предполагам, разбират, какво може да се направи с думи, извадени от контекста. Нещо повече, много хора в България помнят ”великата метафора” на академик Дмитрий Лихачов, който ценеше високо българската култура и нарече България ”държава на духа”. Именно това имаше предвид игумен Филип — човекът, който е обвиняван в стремеж към разделение на българи и руснаци по етнически принцип и който, разбира се, никого не е разделял, нито смята да разделя.

Ще напомня, че думата ”держава”, употребена от игумена и покойния академик Лихачов, има различно значение в руския и българския език. На българското понятие ”държава” съответства руското ”государство”, а ”держава” се използва по-скоро в преносен смисъл и има духовно, а не юридическо значение. Г-н професорът, разбира се, много добре знае това. Въпреки това той обвинява о. игумена в посегателство срещу суверенитета на България и в течение на петдесет и пет секунди ефирно време повтаря любимата си думичка ”скандално” ЧЕТИРИ ПЪТИ (а по време на цялото предаване – ПЕТ ПЪТИ).

В същите тези 55 секунди той успява да напъха два пъти плашилото ”паравоенна организация”. Повторението е майка на учението, необходимите мисли и идеи се набиват в масовото съзнание именно по този начин. Добре е обаче те да се позасилят. И ето го следващото плашило: ”Никой няма право да създава паравоенна организация на чужда държава на наша територия, защото това означава, че утре може да бъде създадено поделение на Хизбула, на швейцарската гвардия, която охранява папата. Представяте ли си, какво безобразие е това?”

”Безобразие” е още една любима думичка на професора, която неизменно изплува при спомена за игумен Филип. В това предаване тя се повтаря ТРИ ПЪТИ. За по-сигурно и Хизбула ще се появи още веднъж – след няколко минути: ”Казвам ви, представяте ли си Хизбула – духовна организация все пак, мюсюлманска – да създаде военно поделение на наша територия?! Какво трябва да направят нашите институции с такива хора? Безспорно, да ги отзоват от страната, да ги изгонят. ТОЗИ ЧОВЕК прави същото”. Един мой познат българин каза след това предаване: ”Да сравняваш казаците с Хизбула е явно кощунство!”. Кощунство или не, но нали трябва да се обработи ”общественото мнение”. Затова на помощ на Хизбула се призовават масоните, а на професора – водещият: ”Някъде в бумагите си бях прочел, че това е отговор на ”зидарите” (на екрана в това време е съборът на русофилите на езеро Копринка), отговор на масоните, отговор на други подобни формирования, каквито има на територията на България”.

В последното изказване на професора просветва и целта на присъствието му в токшоуто: да изгони ”този човек” от страната. В противен случай защо за 15 минути ефир думите ”този човек” (за повече ясност се сочи с пръст и снимката на игумен Филип, постоянно изникваща върху екрана) се произнасят ДЕВЕТ ПЪТИ? Защо нито веднъж не се обяснява, че този човек е предстоятел на храма, представител на Патриарха на Москва и цяла Русия при Българския Патриарх, човек, когото лично Негово светейшество е избрал за това служение и значи го смята за подходящ за тази цел? Защото самият професор не го смята за подходящ (за себе си, а значи и за всички останали), старае се да внуши това на зрителите и ”институциите”, които непременно трябва да изгонят от страната този неугоден на професора човек. Думите ”този човек” по отношение на отец предстоятеля са културен вариант, за медиите. Когато идват в храма, ”някои богослови” съвсем свободно си позволяват да питат охранителя: ”Абе, този идиот ще служи ли днес?”

По същество — нищо ново, вече половин година се дъвче едно и също по един и същи повод. Не е зле обаче то да се повтори и потрети: ”…аз особенно настоявам, ние, енориашите на този храм (снимката на о. игумена се дава в едър план) – българи и руснаци, ще ви кажа направо, настояваме българските институции да си свършат работата и да съдействат за отзоваването на човека, който нарушава законодателството (произнася се с особено натъртване) на нашата страна!” Точно така, без да му мигне окото, от името на всички енориаши!

Че българите (в процентно отношение това са приблизително 90 % от енориашите на Руската църква) са гонени от храма, че паството е разделяно по етнически принцип — това през същите тези 15 минути се повтаря ПЕТ пъти. Остава неразбираемо, как тогава самият професор, обявил (забележете, пред свидетели!) през февруари тази година медийна война на отец предстоятеля и устроил в това отношение истинска ”тотална бомбардировка”, остава и до ден днешен един от енориашите на храма?

”Създаването на тази паравоенна организация има за крайна цел изгонването ни от този храм. Нас, българите, защото преди месец в проповед, която ТОЗИ ЧОВЕК допусна в НАШИЯ храм, се казва, че ако на българите не се харесва нещо в този храм, те могат да си потърсят друга църква”.

Не е имало такова нещо! Нито преди месец, нито преди два, нито преди пет. Всички проповеди на отец предстоятеля се записват на видео, качват се на сайта на Подворието и е съвсем лесно да се провери какво е имало в тях и какво е нямало. Но да обърнем внимание на един друг момент, който разпръсва димната завеса: ТОЗИ ЧОВЕК (тоест г-н никой) допусна в НАШИЯ храм. И да уточним още веднъж това ”мой-твой” от гледна точка на закона, върху когото толкова обича да се позовава професорът.

Руската църква в София не е енория, а подворие на Патриарха на Москва и цяла Русия, тоест своего рода чуждестранно посолство. А самият храм е собственост на Руската федерация, тоест територия на чужда държава. Територия, където приемат гостоприемно всички и не гонят никого, но където, казано на светски език — да ме прощават онези, на когото не се харесва това, — началник е посланикът на тази държава. И какво осъдително има в това? Ако вие не харесвате вашия началник, нима ще му обявявате медийна война и ще призовавате ”институциите” да го прогонят колкото се може по-далеч?

Но да се върнем към казаците от новата, софийска свети-Пантелеймонова станица. Те, както твърди професорът, цитирам, са ”обикновени мутри”. И веднага цитира думите на св. апостол Павел за това, че няма ”ни елин, ни юдеин, ни езичник; няма ни роб, ни свободен; няма ни мъжки пол, ни женски: защото всички сте едно в Христа Иисуса”. Какво пък, елин и юдеин може и да няма, но се оказва, че има ”интелектуалци”, към които причислява себе си професорът, и ”мутри”. Само дето възниква един малък проблем: та нали първият човек, попаднал в рая, беше именно разбойникът-”мутра”, а не ”интелектуалецът”-фарисей.

”Освен това — казва профессорът — трябва да ви призная, че въпреки че съм храбър човек, аз започвам да се безпокоя – аз и моите събратя. Есаулът, началникът на тази казашка организация – ако покажете снимката, ще ви го посоча – е един много-много едър млад човек, който вече месяци наред стои зад гърба ми – ту зад моя, ту зад някой друг от енориашите”.

Всъщност в храма всички богомолци стоят с лице към олтара, а значи и с гръб един към друг. Но колкото повече ”плашила” ще има в този 15-минутен ефир, толкова по-добре. С подробности никой няма да се занимава. Пък и за какво да се занимава, след като професорът и доказателства представя: ”Донесъл съм няколко документи, които за съжаление едва ли ще мога да покажа чрез камерата, но Всевеликата донска войска, чието поделение се открива тук, например, се занимава с ”условно бойна задача на бойна група”, която подготвя разузнавачи”.

Но камерата все пак показва тези ”документи” — интернетски текстове с картинки, свалени на принтер. А къде е уставът, който се създава специално за страната, в която се регистрира обществената организация? Нима никой не знае, че никоя обществена организация не може да избегне такава регистрация в съответствие със закона? Нима някой смята, че хората в Патриаршеското подворие не знаят това? А защо професорът не ни разкаже за факта, че казашки организации има в много страни на Европейския съюз, например в Германия и Австрия? Че ги има по целия свят? И какво да се лъжем — нима нито водещият, нито гостът на студиото не се досещат пред кое отечество се дава клетва за вярност от граждани на България под знамето на Република България с изпълнение на българския държавен химн? Е, що за цирк за балами е това, скъпи господа?!

А зрителите, впечатлени и потресени от всичко, сгромолясало се върху главите им през тези петнайсет минути пряк ефир, минават с облекчение към доказателствата за истинността на еротичните снимки на поп-певицата Сашка Васева.