Шестнайсетият патриарх на цяла Рус

Негово светейшество Кирил – шестнайсетият патриарх на Москва и цяла Рус (в мире Владимир Михайлович Гундяев) е роден на 20 ноември 1946 г. в Ленинград.

Новият патриарх на цяла Русия е свещенослужител трето поколение. Дядото на владиката, отец Василий Гундяев, се борел активно по съветско време със закриването на храмовете и обновленския разкол. За тази си дейност той бил репресиран много пъти – минал е през 7 затвора и няколко интернирания (той бил един от първите затворници в лагера Соловки). Въпреки че имал седем деца, той пожертвал почти всичките си средства за атонските манастири. Бащата на митрополит Кирил – свещеник Михаил Гундяев се прочул с пламенната си вяра и преданост към православието. Той също бил репресиран и пратен в Колима. Радвал се на голяма любов сред вярващите от Петербург, които масово посещавали неговите проповеди.

Бъдещият патриарх Кирил отрано станал религиозен. В своите спомени той разказва, че на три-четири години обичал да "служи" в къщи, обличайки специално ушито за него облекло, а на шест-седем вече можел без грешка да отслужи молебен или лития.

Веднъж като дете той прекрачил царските двери, поразходил се около олтара и излязъл. Майка му го взела за ръка и го отвела при настоятеля на храма: "Отче, стана нещо невероятно, синът ми влезе в олтара!" Свещеникът погледнал изплашената майка, усмихнал се и казал: "Няма страшно, момчето ще стане владика!"

Пресата започнала да пише Володя Гундяев още когато когато той бил в 6-7 клас: той бил единственото дете в училище, което не членувало в пионерската организация.

След завършването на училището той постъпил в Ленинградската духовна семинария, а след това в Ленинградската духовна академия, която завършил с отличие в 1970 г.

Кирил принадлежи към плеядата на "никодимовците" – учениците на прочутия Ленинградски и Новгородски митрополит Никодим (Ротов), който поставя основите на диалога между християните от различните конфесии и активно работи за спасяването на Руската църква от унищожаване през Хрушчово-Брежневия период. .

Много от архиереите на Руската църква (в това число и починалия патриарх Алексий ІІ) са ученици на митрополит Никодим. Именно той убедил Владимир Гундяев да постъпи в духовната семинария.

Митрополит Никодим е един от най-ярките църковни дейци по съветско време. Той съзнателно избира най-талантливите и целеустремени младежи, готови да служат на Църквата, придвижва ги с всички сили по иерархичната стълбица, изпраща ги в задграничните катедри, за да могат да видят църковния живот зад граница, да участват в международните църковни организации, а също и за да ги защити по този начин от преследвания в родината си. Учениците на митрополит Никодим си спомнят винаги с топли чувства и благодарност за своя наставник като забележителен църковен деятел, успял да създаде цяла плеяда от епископи-труженици.

На 30 август 1970 г. Кирил, тогава йеродякон, става личен секретар на митрополит Никодим. На 12 септември 1971 г. вече като архимандрит е назначен за представител на Московската патриаршия в Световния съвет на църквите. През декември 1975 г. е избран за член на централния и изпълнителния комитети на ССЦ. През 1976 г. става постоянен представител на РПЦ в пленарната комисия на ССЦ. На 18 ноември 1976 г. патриарх Пимен го назначава за заместник на Патриаршеския екзарх на Западна Европа (на този пост той остава до октомври 1978 г., когато му възлагат пастирското ръководство на епархиите във Финландия).

През ноември 1976 г. Кирил участва в Първото предсъборно всеправославно совещание в Женева. През декември 1974 г. става ректор на Ленинградската духовна академия и семинария. На 14 март 1976 г. е ръкоположен за Виборгски епископ, викарий на Ленинградската епархия. На 2 септември 1977 г. е възведен в архиепископски сан. През декември 1984 г. става Смоленски и Вяземски архиепископ, а от април 1989 г. – Смоленски и Калининградски.

На 14 ноември 1989 г. Кирил става ръководител на Отдела за външни църковни връзки – църковен "министър на външните работи". Оттогава и досега той е постоянен член на Синода.

На 25 февруари 1991 г. е възведен в митрополитски сан. На 6 декември 2008 г. по време на извънредно заседание на Синода във връзка със смъртта на патриарх Алексий ІІ митрополит Кирил с тайно гласуване бе избран за местоблюстител на патриаршеския престол.

С дейността си Кирил е помогнал броят на патриаршеските епархии зад граница да нарасне от няколко десетки до 330. Благодарение на труда му РПЦ има пълноценни представителства в 64 страни по целия свят, около които възникват общности на руската култура, училища за изучаване на езика и православието.

Под негово ръководство Отделът за външни църковни връзки работеше активно не само в чужбина, но и с обществото в Русия.

Рожба на митрополит Кирил е Световният руски народен събор. Благодарение на неговите усилия множество представители на обществени, научни, офицерски, делови и културни среди опознаха Църквата и станаха нейни активни членове, всеки според силите си.

Митрополит Кирил лично познава много католически прелати. Той можа да изведе отношенията с Католическата църква от безизходицата, в която те попаднаха през 90-те години на миналия век в резултат на активната дейност на Ватикана в Украина и Русия.

Подведомствените му епархии са едни от първите, които създадоха неделни училища за деца и възрастни, възкресиха енорийския живот и манастирското стопанство.

Той е единственият йерарх, който вече много години води всяка седмица популярна телевизионна програма под мотото "Слово на пастиря".

Предизвикателствата пред новия патриарх

РПЦ засили влиянието си в съвременна Русия също и поради активната обществена позиция на покойния патриарх Алексий Втори, пишат анализатори от руския и западния печат. Неговият наследник ще трябва сам да определи степента на своята близост или несъгласие с Кремъл и размерите на намесата на Църквата в политиката на държавата.

Според президента на Кестънския институт за изучаване на религията в Източна Европа и бившия СССР Ксения Денен, "Кирил е идеалният избор от гледна точка на държавата".

"Той иска възстановяването на силна, могъществена Русия. Неговият патриотизъм е основан върху представата за борбата на двете цивилизации – западната и руската, върху вярата в това, че Русия винаги ще има свой път, различен от западните страни", казва тя.

Заедно с това Кирил е смятан справедливо за "по-открит в отношенията си със западните църкви": "Той е високообразован човек, говори добре английски. Има голям опит в Световния съвет на църквите", добавя Денен.

В същото време, смята главният редактор на популярното православно списание "Фома" Владимир Легойда, "колкото и добре да сме познавали някой човек, когато той е бил само митрополит, когато той става патриарх и се натоварва с друга степен на отговорност, ние можем да очакваме промяна и в самия него".

Новият лидер на Руската православна църква може да тури край на лошите отношения с Ватикана, пише московският кореспондент на Times Тони Галпин.

"Кирил е харизматична и популярна фигура в Русия – отбелязва той. – Смятат го за модернизатор и твърде успешен църковен дипломат".

"Кирил има добри отношения с Ватикана, той се е срещал неведнъж с папа Бенедикт XVI, а след неговото избиране за папа бе казал в едно интервю: "Мисля, че мястото на християнските ценности в света ще зависи до голяма степен от характера на взаимоотношенията между Православната и Католическата църкви, поне на европейския континент", пише Галпин. Заедно с това той смята, че избирането на Кирил е сигнал за засилването на национализма в Русия, което е съзвучно с подхода на Кремъл към отношенията със Запада.

Други анализатори обаче смятат, че новият патриарх може да заеме по-независима от държавата позиция и да стане така не твърде удобна фигура за Кремъл.

Превод: Андрей Романов