Петдесетница


"Святим Духом всяка душа живится, и чистотою возвишается, светлеется троическим единством, свещеннотайне". Тези думи ни казват, че Светият Дух оживотворява цялата вселена, цялото мироздание, присъства във всяка човешка душа, в ангелите, в животните, във всяко цвете, всяко живо същество.

Неслучайно на празника Петдесетница ние украсяваме храмовете със зелени клонки и цветя. Та нали именно Светият Дух дава живот на природата, именно благодарение на Него беше създаден целият свят, именно чрез Светия Дух всичко живее и се движи. Благодарение на Светия Дух всяка година свършва зимата и започва пролетта, когато природата възкръсва за нов живот.

Светият Дух изпълва и животвори всичко със себе си. Той изпълва и човешките сърца. За Светия Дух няма никакви препятствия: Той "диша където иска" (Ин. 3:8). Ние не знаем откъде идва Той и къде отива, кога идва и защо си отива. Знаем обаче, че Светият Дух е с нас и че Той оживотворява цялото ни битие, променя живота ни и ни прави различни.

Много поколения са минали през този опит на преобразяването на живота със силата на Светия Дух. Спомнете си апостолите, върху които Духът слезе в деня на Петдесетница. Това бяха прости галилейски рибари, безкнижни хора. В течение на няколко години Господ им разкриваше тайните на Царството Божие, но дори и след възкресението Му те все още не разбираха смисъла на това, на което Той ги беше учил. Те продължаваха да се надяват, че това е онзи Месия, когото чака юдейският народ, онзи цар на Израел, който ще възстанови изгубеното еврейско величие. Те слушаха притчите за Царството Божие и Проповедта на планината, бяха свидетели на многото чудеса на Господа, присъстваха при последните Му дни, видяха Неговите страдания и смърт, увериха се в Неговото възкресение. Но дори и след възкресението продължаваха да питат: "В това ли време, Господи, ще възстановиш царството Израилево?" (Деян. 1:6) Мислите им все още се въртяха в границите на малката държавица, за чиято съдба бяха толкова загрижени. И едва след като Светият Дух слезе върху тях, след като проговориха на чужди езици, усетиха нови сили и способности, те започнаха да проумяват своето наистина вселенско призвание: да проповядват Евангелието на "всички народи".

Господ Иисус Христос проповядваше малко повече от три години в една малка страна. Видяха Го малцина, а от онези, които Го видяха, повярваха шепа хора. Господ нищо не написа с ръката Си. Всичко, което Той беше учил, трябваше да се разпространи по света от неколцина прости, неграмотни рибари. Имаха ли те силата да проповядват навсякъде, по градове и села, да стигнат до края на света, да обърнат много народи към Христа? За това бе потребна сила Божия – преобразяващата, укрепваща и обожваща благодат на Светия Дух, Който, както чухме днес, е "Свет и Живот и живий Источник умний, Дух премудрости, Дух разума, благий, правий, умний, обладаяй, очищаяй прегрешения, Бог и боготворяй, огнь от огня происходяй, глаголяй, деяй, разделяяй дарования, Имже пророци вси и божественнии апостоли с мученики венчашася…"

Спомнете си какъв бе апостол Петър по времето на земния живот на Спасителя: предан на Христа, верен, любящ, но заедно с това и импулсивен, самонадеян и слаб. По времето на бурята той видя Иисус да върви по водата и извика: "Господи, позволи ми да дойда при Тебе по водата" (Мт. 14:28) и тръгна, но се уплаши и започна да потъва. По време на Тайната вечеря той каза с увереност на Христа: "Ако ще и всички да се съблазнят, само не и аз" (Мк. 14:29), а скоро след това се отрече от Него. Ето такъв беше Петър. Но какъв стана той след Петдесетница? Смел, духовно силен, способен да говори "като имащ власт", да обиколи множество градове и села и да даде живота си за Христа и Евангелието.

Спомнете си какъв бе Павел приживе на Христа и след възкресението Му — гонител на Христовата Църква, враг на християните, "дишащ заплахи и убийства" срещу тях. И какъв стана, след като Христос му се яви и Светият Дух слезе върху него в тайнството кръщение? Апостол на езичниците, мисионер в множество страни, основател на християнски общини; автор на забележителни послания, които и до днес хранят духовно милиони християни из целия свят. Кой го научи на всичко това? Кой му вдъхна сили и мъдрост, мъжество и търпение? Гамалиил, неговият учител на младини? Книгите, които беше чел? Другите апостоли? Никой от тях не можеше да стори това. Никой друг освен Самия Бог — чрез Светия Дух.

Тъй Господ чрез Духа преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. "Силата Ми в немощ се проявява", каза Христос на апостол Павел. "Ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова", казва апостолът (2 Кор. 12:9). Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Светият Дух идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в апостоли и вестители на Христовото благовестие.

Затова се и обръщаме днес с молитва към Светия Дух – с онази молитва, която четем през цялата година с изключение на пасхалния период: "Царю Небесний, Утешителю, Душе истини, Иже везде сий и вся исполняяй, Сокровище благих и жизни Подателю, прииди и вселися в ни, и очисти ни от всякия скверни, и спаси, Блаже, души наша". Защото знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да възкреси за нов живот и нашата мъртвешка душа, да запали с любов и нашето студено сърце; да ни дари и на нас духовна пролет; да ни превърне и нас в апостоли, носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Please follow and like us:

Коментари

коментара

Петдесетница


След възкресението и възнесението на Христос Неговите ученици се събират в Иерусалим, където „те всички прекарвали в молитва” (Деян. 1:14). Това събрание обаче все още не представлява Църква, а просто група от изплашени и объркани хора, обединени единствено от общите си спомени и смътни очаквания. Няколко дни по-рано те питали Учителя няма ли да освободи „в това време” Израилския народ от римското иго и да възстанови „царството Израилево” (Деян. 1:6). Дори след възкресението техните очаквания, изглежда, не са отишли по-далеч от напълно земните стремежи и тежнения.

(още…)

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи