Страстната седмица – Велики четвъртък



Денят на установяването на Евхаристията е Велики четвъртък, денят на Тайната Вечеря. В тропара на Четвъртъка се пее: "Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха, тогава злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше, и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии. Виж, любителю на богатствата, онзи (Юда), който заради тях се обеси. Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя. Колко Си благ към всички, Господи, слава Тебе! "

 

Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. "Един от вас ще ме предаде". Разнася се шепот и изплашени възгласи: "Да не съм аз, Господи?". Юда става стремително и изчезва в нощната тъма.

Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците…

Апостолите са разделили свещената Чаша и Хляб. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя.

"Да се не смущава сърцето ви…", казва Учителят, "нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих".

Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг те напускат дома; под бледата лунна светлина излизат от вратата и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината.

Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: "Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти."

В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. "Когото целуна, Той е; хванете Го." Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината…

"Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?"

Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица.

Юда се хвърля към Иисус и Го целува.

– Радвай се, Рави!

– Друже, защо си дошъл?!…

Обкръжени са.

– Кого търсите?

– Иисуса Назарянина.

– Аз съм.

Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и стягат с въже ръцете Му.

Петър се хвърля напред с меча си, но Учителят не иска кръвопролития.

"Сега е вашето време и властта на тъмнината", казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват в ужас.

А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа: "Ти ли си Месията, Синът на Благословения?" и отговорът в напрегната тишина: "Аз съм!…"

Утро е. Христос е пред сънения, заядлив и недоволен Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на архиереите, той е готов да освободи Затворника, Който му се струва безобиден мечтател. "Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината", чува Пилат и се усмихва: "Какво е истината?" Той не вярва в нея. Той вярва само в силата на златото и легионите. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света. Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар? Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува. И Пилат си умива ръцете.

На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: "Слава на Страстите Твои, Господи!", "Слава на дълготърпението Твое, Господи!"


източник: бюлетин Покров
Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи