Как приличаме на тези хора, които са наобиколили умрялата дъщеря на Иаир! Самият Бог е дошъл, Самият Господ, и Сам говори: „Не плачете, тя не е умряла, а само спи”... и с каква увереност хората, както е казано в Евангелието, са „знаели”, че тя е умряла. Въпреки че Сам Бог говори, че Самият Господ, Когото те са повикали, за да направи чудо, казва това, сега те Му се надсмиват. Докато е била болна, е било възможно да се надяват на чудо; но сега тя е умряла, и е смешно да се говори, че има някаква надежда...

Самото Христово Въплъщение е вече акт на спасение. Като приема нашата разпаднала се човешка природа, Христос я възстановява и, по думите на един християнски химн, "въздига падналия образ". Но в такъв случай защо е била необходима кръстната смърт? Не е ли било достатъчно Бог да живее на земята, да мисли, чувства и желае като човек, без да трябва и да умира като човек?

Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия... Да принесем самите себе си - най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него - да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това, за кого умря Христос.

Христос възкръсна от мъртвите! Тази главна вест, провъзгласена от християнската вяра, е в центъра на проповедите, богослуженията и духовния живот на Църквата:

Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра (Кор. 15:16). Най-първата проповед в историята на християнската Църква - проповедта на апостол Петър - започва така:

 

Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.

Отново звучи ангелската песен “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14)

Може без преувеличение да се каже, че църковното почитание на Дева Мария, Майката Божия, е израснало, подобно на дървото от семето, от съзерцанието й при яслите във Витлеем в онази единствена по своето значение за християните нощ, когато се е родил Иисус Христос; нощта, когато образът на Майката с Младенеца на ръце станал и завинаги останал главният най-дълбок, най-радостен образец на нашата вяра, нашата надежда, нашата любов... Иначе казано, всички празници, всички молитви, цялата любов, насочени към Божията Майка, се коренят в празника Рождество Христово.

Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява и цъфти в пълна красота. Може би предполагаш, че неговата древност е като тази на Закона? Постът е по-стар от Закона. Недей да мислиш, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев.16:29).

Многобройни и чудотворни дела извършил Христос Господ за благото на човеците. Само част от тия дела са записани В Евангелието, но и те са необоримо доказателство, че Той притежавал пълна божеска власт и сила. При все това необходимо било, преди да завърши Своята мироспасителна мисия, да изяви, потвърдени с глас от небето, Своята божеска присносъщност и Своето божествено пратеничество.

Молитвата и животът трябва да бъдат едно цяло. Няма време да говоря за това дълго, но бих искал да кажа следното: станете сутрин, застанете пред Бога и кажете: „Господи, благослови ме и благослови днешния начеващ ден”, а после се отнесете към този ден като към дар Божи и възприемайте себе си като Божи посланик в онова неизвестно, което представлява сам по себе си започващият ден.