Как на обикновения, всекидневния, разсъдъчния език да говорим за най-важното, за най-неизразимото в човека – за неговия религиозен опит? Тъкмо в това е трудността, че този опит действително е почти непредаваем, защото помъчиш ли се да го изречеш с думи - излиза далеч не това, което трябва, а се получава нещо лековато, бледо и отвлечено. Ето защо всички спорове за религията често изглеждат тъй скучни и отегчителни. При това и двете страни в тези спорове рядко стигат до единомислие относно най-важното.
Според древен обичай на празника Преображение Господне в православните храмове се извършва освещаване на плодовете. Това ни подтиква да се запитаме: какъв е смисълът на тази древна традиция, какво изобщо означава освещаването?
Днешната неделя Църквата нарича Неделя на слепия. Току-що прочетохме евангелския откъс за това как Господ изцелява слепородения. Има и други слепи, на които Бог връща зрението, но евангелистът по особен начин насочва вниманието ни към описаната случка.
Чували ли сте поучителната история за един цар в Африка, който имал близък приятел? Каквото и да се случело, неговият приятел гледал винаги положително на нещата и казвал: „За добро е!”
Чеда Божии! Преизпълнен с неземна радост, ви поздравявам с пламъка на божествените думи: „Христос възкръсна”. Благодатният огън на тази спасителна вест отново слезе над гроба Господен и се разнесе по целия свят.
Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя се превръща в непоклатима и убедена вяра. .jpg)
...та смъртното да се погълне от живота
Наближава иудейската пасха. Иисус отново е във Витания, където ще прекара съботата. А вечерта на следващия ден Той се спуска от Елеонската планина и се отправя към стените на Иерусалим. Възседнал е магаре – символ на мира. Христос пристига като Цар, който носи примирение. Галилейските поклонници го съпровождат с викове „Осанна Сине Давидов! Слава във висините ... “
В началото Бог създаде човека и го увенча със слава и чест. Той му дари по неописуем начин да съзерцава Неговия Лик, за да може човекът да познае своя Създател, да Му подражава и да израства в любовта и благодарността си към Него. И макар Адам и Ева да бяха голи, те бяха облечени в нетленна духовна дреха "и не се срамуваха" (Бит. 2:25).
„Няма вече иудеин, ни елин...“ (Гал. 3:28)
Беседа