Томина неделя



Христос воскресе!

След като възкръсва, Иисус Христос не напуска веднага земята, но в продължение на 40 дни общува със Своите ученици. Той настойчиво им доказва, че пред тях не е призрак, не е дух, че е възкръснал с тяло, преминало на нова, висша степен на духовна телесност, която не познава пречките и ограниченията, присъщи на времето и пространството. За Христос това не е връщане към предишния живот, а нов живот и пълно преобразяване на тялото.

Уплашените и потресени от Разпятието ученици се убеждават, че Господ е жив. Но от 11-те апостоли само Тома остава сякаш настрана. Той се прокрадва предпазливо по калдъръмените улици на Йерусалим към заключената къща, в която са събрани учениците. Тук го окръжават развълнувани лица, мнозина плачат от радост, събратята възторжено му говорят, че са видели възкръсналия Учител. Горчивината на обидата свива сърцето на Тома и той възкликва, че ако не Го види и не Го докосне сам, няма да повярва (Йоан 20:25). Но какво всъщност знаем за този апостол?

Не е известно къде е роден и къде е призван от Спасителя, за да работи на Божията нива. Той носи две имена – еврейското Тома и гръцкото Дидим. Двете означават едно и също – Близнак (Йоан 11:16, 20:24). Евангелията споменават Тома само два пъти преди това. Особено интересен е първият случай, когато Иисус говори на Своите ученици, че трябва да се върне в Йерусалим, за да възкреси Своя умрял приятел Лазар. Всички ученици се опитват да Го разубедят, понеже знаят какво Го очаква там. Само ап. Тома казва смело: “Да отидем и да умрем с Него!” Тома е готов да умре заедно с Христос – не за да Го защити, не за да получи някаква полза, а само за да сподели съдбата на Спасителя.

В своето тълкувание на това евангелско събитие блаж. Теофилакт Охридски обяснява, че апостол Тома се съмнява във Възкресението на Христос и даже го смята за невъзможно. Той не е достигнал такова вътрешно духовно състояние, което би му дало възможност да съзерцава възкръсналия Господ. Забавянето на Иисус да се яви на Тома в продължение на цяла седмица има за цел да го подготви душевно. Можем само да гадаем какво той преживява в сърцето си, как се терзае между полюсите на неверието и вярата, как се колебае между Божиите обетования и нашепванията на лукавия.

Според мен причината е друга. Апостол Тома не е „неверни”, не е циник и скептик, както го обвинява мълвата, защото това противоречи на неговия ентусиазъм като Христов ученик. Той отказва да приеме факта на Възкресението, защото не го вижда отразен в поведението на другите апостоли. До Петдесетница, до слизането на Светия Дух, те не се променят, а остават същите уплашени, страхливи, колебаещи се хора, както и преди. За да приеме вестта за възкресението, на Тома е нужна друга очевидност. Ако Божият Син е възкръснал, това означава, че всичко в света се е променило, че в света вече царува любовта и животът, а не омразата и смъртта, че хората вече живеят в нов преобразен свят.

След осем дни, когато учениците отново са събрани, Христос се явява изведнъж сред тях и показва на Тома ръцете Си, пронизани от гвоздеите на кръста, и раната под ребрата, нанесена от копието на римския войник. Треперещ от радост, Тома извиква: „Господ мой и Бог мой!” (Йоан 20:28). Това е единственото място в Новия Завет, в което Христос е наречен недвусмислено и категорично „Бог”. Тази импулсивна изповед разкрива, че Тома не е е злонамерен отрицател, а човек, който търси да преоткрие и утвърди вярата си. Трогнат, Спасителят казва, че са блажени всички, които през вековете ще прозрат смисъла на Христовия подвиг с очите на сърцето и ще повярват за свое спасение. Защото лесно е да се види, за да се повярва. Трудно е да се повярва, за да се види.

Някои постмодерни автори виждат в жеста на Тома “хомоеротичен акт”. Не, тук не става въпрос за бъзикане, а за нещо много по-важно и по-съществено. Когато докосва възкръсналия Иисус, апостол Тома сам възкръсва духовно. Той се отърсва завинаги от съмненията и заблудите, за да се изпълни с непоклатима убеденост в божествената мисия на своя Учител. По сходен начин Христос се явява не само на търсещия Тома, но по-късно и на Своя гонител Савел, защото душата на Савел жадува за Бога и търси истината. Савел никога не вижда Христос, но е преобразен духовно от Него. Най-страшният мъчител Савел се превръща в най-великия апостол Павел.

Да обърнем внимание на кого се явява възкръсналият Иисус – не на първосвещениците Анна и Каяфа, не на прокуратора Пилат, не на силните от мира сего, а на бедните, незнатни и отхвърлени от света галилейски рибари. Злата воля на враговете на спасението се противи на очевидния факт и отрича светлината, защото е подчинена на мрака. За тях се отнасят думите на Авраам: „И да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лук. 16:31).

Св. Тома не се отделя от останалите апостоли при Възнесението на Христос и Слизането на Св. Дух на празника Петдесетница (Деян. 1:3). По-нататъшната му съдба не е спомената в Библията. По предание той проповядва в Сирия, в Персия и накрая в Индия, където обещава на един местен владетел, че ще му построи неръкотворен дворец, ако приеме християнската вяра. Затова св. Тома е почитан като покровител на строителите. Днес в Северна Индия съществува църква на Мар Тома с над 1,5 милиона членове, а в една планинска пещера се сочи гроба на великия апостол.

Вярата в Христовото Възкресение въодушевява не само апостолите, но и раннохристиянските мъченици, които посрещат смъртта с победния лозунг: „Христос воскресе!” Възкресението е вечен живот и радост за всички чисти сърца, за безброй клирици, монаси, миряни през вековете. Възкресението е в основата на християнската цивилизация и нейните великолепни постижения, чиито наследници сме всички ние.

Please follow and like us:

Коментари

коментара

Томина неделя



Христос воскресе!

След като възкръсва, Иисус Христос не напуска веднага земята, но в продължение на 40 дни общува със Своите ученици. Спасителят настойчиво им доказва, че пред тях не е призрак, не е дух, че е възкръснал с тяло, преминало на нова, висша степен на духовна телесност, която не познава пречките и ограниченията, присъщи на времето и пространството. За Христос това не е връщане към предишния живот, а нов живот и пълно преобразяване на тялото.

(още…)

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

2 коментара

  1. Ани Попова каза:

    нима при тази среща Тома докосва Христа да Го тества? Едва ли. Гледам Караваджо и си спомням нечие тълкувание: неверието е като да бръкнеш в живата рана…

  2. stoyan каза:

    Благодаря за тази проповед. И моят Свещеник говори за благословеното Томино съмнение. Това е съмнение което не се сравнява с неверието, а с постоянното желание за съпреживяване на вярата; съмнение, което прави вярата жива.

    Има и един друг интересен момент – Тома приема вестта за Възкресението и изповядва Христос за Господ и Бог след като се съ-въплъщава (вкарва пръсти в раната му, т.е. в плътта му) с него. Това действие сякаш още повече присъединява човешката ни природа към реалността на предстоящото Възнесение. „Още повече“, защото чрез съединението на Божията и човешката природа в Спасителя, нашата човешка природа вече се е присъединила към него (Възнесението).

    И още нещо. Блажени са всички, които ще повярват без да се видели защото вече го има примера на Тома. Ние не можем да живеем така, сякаш че Апостолите не са съществували!

Споделете в социалните мрежи