Евангелието за жените мироносици

(Марк. 15:43-47; 16:7-8)

Дивна е любовта на живите към живите. Никога слънчевата светлина не е така дивна.

Дивна е и любовта на живите към мъртвите. Никога тихата луна над езерото не е така дивна.

Човек е възвишен, когато се грижи за живите. Човек е много повече от възвишен, когато се грижи за мъртвите.

Човек често се грижи за живите от себичност. Но къде е себичността в грижата на човека за мъртвите? Ще му платят ли мъртвите, или ще му благодарят?

Някои животни погребват своите мъртви; и предавайки ги на гроба, ги предават на забрава. Но когато живият човек погребе мъртвия, той заедно с него погребва и една част от себе си; и се връща у дома, носейки в душата си част от погребания мъртвец. Това е най-ясно, до болка ясно, когато сродник погребва сродника, и приятел приятеля.

О, гробари, в колко гробове вече сте погребани, и колко мъртъвци живеят във вас!

Смъртта притежава едно свойство на любовта: тя, както и любовта, обезличава до голяма степен онези, които я виждат и остават живи. Прегърбената майка ходи на гробовете на своите деца. Кой е този, който ходи? – Това са децата в майчината душа и майката, те заедно ходят на гробовете на децата. В своята душа майката живее само в един тесен ъгъл; целия останал дворец на нейната душа заемат децата й.

Такъв е и Христос, и то в несравнимо по-голяма степен. Той целият се е побрал в тесен гроб, за да могат хората, Неговите деца, да се разширят в безкрайния дворец на Рая.

Прегърбената майка ходи на гробовете на своите деца, за да ги възкреси в своята душа, да ги окъпе със своите сълзи, да ги помилва със своите мисли. Майчината любов спасява мъртвите деца от изчезване и унищожение в този свят, поне за известно време. Прегърбеният и заплюван Господ е успял, ходейки на колене към Своя Кръст и Гроб, със Своята Любов истински да възкреси целия човешки род, и завинаги да го спаси от изчезване и унищожение. Само дето Христовото дело е неизмеримо по-голямо от делото на която и да било отделна майка в света, защото и Неговата любов към човешкия род е неизразимо по-голяма от любовта на която и да било майка в света към нейните деца.

Колкото и големи да са любовта и скръбта на една майка, на нея винаги й остават сълзи; и когато сама слезе в гроба, тя отнася със себе си останалите сълзи. А Господ Иисус е пролял за Своите деца, за всички деца на този свят, всички сълзи до последната капка, и цялата кръв до последната капка. Никога, о, грешниче, тези скъпи сълзи няма да оплачат нито живите, нито мъртвите. Никога нито майката, нито жената, нито децата, нито отечеството, няма да платят по-скъпо, отколкото е платил Спасителят Христос.

О, самотен и сиротен човече! Не казвай: кой ще жали за мен, когато умра? Кой ще ме оплаче мъртъв? Ето, Господ Христос те е пожалил и те е оплакал и жив, и мъртъв по-сърдечно, отколкото би направила това майката.

Не подобава да наричаме мъртви онези, за които Христос пострада и умря от любов. Те са живи в Живия Господ. Всички ясно ще разберем това тогава, когато Господ за последен път посети земното гробище и когато тръбите затръбят.

Майчината любов не може да прави разлика между мъртвите и живите деца. Още по-малко може това Христовата любов. Господ е по-прозорлив от слънцето: Той вижда близкия край на онези, които все още живеят на земята, вижда и началото на оживяването на онези, които са се упокоили. За Този, Който е сътворил земята от нищото, и човешкото тяло от земята, няма разлика между гробовете от пръст и гробовете от тяло. Житото в полето ли ще стои, или в хамбара? Каква разлика има между едното и другото за стопанина, който и в двата случая мисли за житното зърно, а не за сламата и хамбара? Хората в тяло ли са, или в пръст – каква разлика има за прозорливия Стопанин на човешките души?

Като дошъл на земята, Господ посетил хората два пъти. Първо онези, които живеят в телесни гробове, и второ, онези, които живеят в гробове от земя. Той умрял, за да посети Своите мъртви деца.

Грижата за мъртвите е единствената грижа на Бог; всичко останало е радост на Бога. Бог не се грижи за безсмъртните ангели; Той се радва за ангелите, както и ангелите за Него. Бог се грижи за хората, за онези, които са свободни да умрат, и за онези, които са свободни да оживеят. Бог непрестанно се грижи за това как да възкреси хората. Затова непрестанно посещава човешките гробове, подвижни и неподвижни, със Своите свети ангели. Голяма е грижата на Бог за мъртвите; голяма е не защото Бог не може да ги възкреси, а защото не всички мъртви искат да възкръснат. Хората не искат своето добро; и това създава голяма грижа на Бога.

О, колко голяма радост бива на небето за един мъртвец, когато оживее, за един грешник, когато се покае! Един покаял се грешник – което е същото, което и умрелият по душа и възкръснал – бива по-голяма радост за Бога, отколкото деветдесет и девет ангели, които нямат нужда от покаяние. Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние (Лук. 15:7).

Колко благородна е грижата за мъртвите! Грижейки се за нас в тази долина на мъртвите, Божиите ангели се грижат така, както Бог се грижи. Грижейки се за мъртвите, и ние се грижим, както Бог се грижи, и с това ставаме Божии приятели и сътрудници.

Но когато великият наш Господ и Бог умрял като човек, обременен с греховете на човеците, кой се погрижил за Него като мъртъв от онези, за които Той се грижи от векове? Кой посетил Неговия гроб? Кой показал своята любов към Мъртвия? Жените. Но не всички жени, а жените мироносици, чиито души били помазани с мирото на безсмъртната любов към Господ Христос.

Техните души били преизпълнени с благоуханието на вярата и любовта, затова и те напълнили ръцете си с аромати и отишли на гроба, за да помажат Христовото тяло.

За това говори днешното Евангелие, тоест за грижата на оживелите от Христовото учение за умрелия Безсмъртен.

В онова време дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. И един друг благообразен човек бил от Ариматея, или Раматаим, в Ефремовата планина. Това бил пророк Самуил (1 Цар. 1:1). Този Йосиф се споменава у всичките четирима евангелисти, и то изключително във връзка с погребението на умрелия Господ. Йоан го нарича таен ученик на Иисус (19:38); Лука – човек добър и справедлив (23:50), Матей – богат човек. (Евангелистът не нарича Йосиф богат от суета, за да покаже, че Господ е имал и богати хора сред учениците, „а за да покаже как той е могъл да получи от Пилат тялото Иисусово. Вижте, един беден човек с незнатен произход не би могъл да проникне до Пилат, представителя на римската власт”. Йероним, Тълкувание на Матей). Той бил благообразен по душа, тоест: боял се от Бога и очаквал царството Божие. Освен своите изключителни душевни качества, Йосиф същевременно бил и богат човек, и човек с положение в обществото. Марко и Лука го наричат съветник. Следователно, той, както и Никодим, бил един от народните старейшини. Подобно на Никодим и той бил таен последовател и ученик на Господ Иисус. Но макар и тези двама души да били скрити последователи на Христовото учение, те все пак били готови да се изложат на опасност, стоейки близо до Христос. Веднъж Никодим казал в очите на озлобените юдейски старейшини – тогава, когато търсели случай да убият Христос – осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши (Йоан. 7:51). На още по-голяма опасност се изложил Йосиф Ариматейски, грижейки се за тялото на Господа, когато Неговите явни ученици се разбягали и когато юдейските вълци, след като заклали Пастира, можели всеки момент да нападнат овците. А че работата на Йосиф била опасна, това загатва и самият евангелист, когато казва: реши се. И така, необходимо било нещо повече от храброст, необходима била дързост да отидеш при наместника на кесаря и да измолиш тялото на един от разпнатите, осъдени на смърт. Но Йосиф, „бидейки великодушен, тогава отхвърлил страха, отърсил се от всяка плахост и се проявил като ученик на Иисус Христос” (Никифор).

Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. Предпазлив и недоверчив, Пилат бил от онзи тип управници, които покоряват със сила и държат чуждите със сила. Той не можел да повярва на думите дори на такъв човек, какъвто бил благообразният Йосиф. А може би в действителност било трудно за вярване, че вече е издъхнал на Кръста Този, Който едва миналата нощ Пилат осъдил на разпятие. Още, тук Пилат се показва и като верен представител на официалната римска власт: той повече вярва на един стотник, чиято длъжност е да пази стража на Голгота, отколкото на видния народен старейшина. Едва след като стотникът „официално” потвърдил казаното от Йосиф, Пилат изпълнил волята на Йосиф.

А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. Друг евангелист казва, че това бил гробът на самия Йосиф – и Го положи в новия си гроб (Мат. 27:60), в който още никой не бе полаган (Йоан. 19:41). За да се сбъдне с това казаното от пророк Исаия: Той биде погребан у богатия (53:9). Когато разпънем нашия ум за света и го погребем в обновено сърце, като в нов гроб, тогава нашият ум ще оживее и ще възкреси целия ни вътрешен човек. Нов гроб, и то запечатан, тежък камък, привален на вратата на гроба (вратата се споменава, защото гробът бил изсечен в самата скала; оттук в него не се слизало, а се влизало като в стая. Такива били кралските гробове в Египет, такива били и обикновените гробове в Палестина по онова време), стража около гроба – какво значи всичко това? Всичко това са предпазни мерки по Божия Промисъл, за да се затворят с това устата на всички неверници, които биха се трудили да доказват, че Христос или не е умрял, или не е възкръснал, или пък тялото Му е било откраднато. Ако Йосиф не е бил измолил мъртвото тяло от Пилат; ако и стотникът на стражата не е потвърдил официално смъртта на Христос; ако тялото не е било погребано и запечатано в присъствието на Христовите приятели и врагове – тогава би могло да се каже, че Христос всъщност не е и умрял, а само е припаднал, след което отново се е върнал към живот. (Както в по-ново време твърдят Шлайермахер и някои други протестанти.) Ако гробът не е бил затворен с тежък камък, ако не е бил запечатан и ако не е бил пазен от стража, биха казали, че Христос наистина е умрял и бил погребан, но бил откраднат от гроба от страна на учениците. Ако пък гробът не е бил съвсем нов, биха казали, че е възкръснал не Христос, а някой друг мъртвец, който преди това е бил погребан тук. И така, всички мерки за сигурност, които юдеите предприели, за да потулят истината, по Божи Промисъл послужили за утвърждаване на истината.

Йосиф обвил тялото на Господа в платно, в чиста плащаница (Мат. 27:59) и го положил в гроб. Ако искаме Господ да възкръсне в нас, трябва да Го пазим в своето чисто тяло. Защото чистата плащаница означава чисто тяло. Тялото, нечисто от лукави страсти и похоти, не е място, на което Господ възкръсва и живее.
Евангелист Йоан допълва описанието на останалите евангелисти, като казва, че и Никодим дошъл на Христовото погребение и донесе около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха (тоест Йосиф и Никодим) тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват (Йоан 19:39-40). („С това той (евангелистът) иска да напомни, ако не се лъжа, че при подобни услуги, оказвани на мъртвите, трябва да се спазва обичаят на всеки народ”. Августин, Беседи върху Евангелие от Йоан.) О, блажени и преблажени са тези дивни мъже, които с такава храброст, грижовност и любов взели пречистото тяло на Господа и го положили в гроб! Какъв дивен пример за всички обичащи Господа! И какъв страшен укор за онези свещеници и миряни, които със срам от света, небрежно и без любов пристъпват към светия потир, за да приемат в себе си пречистото и животворно Тяло и пречистата и животворна Кръв на Господа, и то на възкръсналия и жив Господ! Но Йосиф и Никодим не са били единствените от Христовите приятели, които лично са можели да засвидетелстват, че Той е умрял и бил погребан. Тяхната грижа за мъртвия Господ била не само любов към обожавания Учител и Приятел, но, може би, и дълг, който им налагала човечността към един Страдалец за правдата. Но ето, гроба оглеждали още две приятелски души, които внимателно наблюдавали делото на Йосиф и Никодим, готвейки се от своя страна за делото на най-чистата любов към Господа – двете жени мироносици, Мария Магдалина и Мария Йосиева!

А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. Първо се споменават две жени, а след това три. Двете били като разузнавачи на всичко, което ставало с Господ на Голгота. Те видели как тайните Христови ученици снели мъртвото тяло от Кръста; видели всичко, което по-нататък било извършено с мъртвото тяло и, което било най-важно за тях, видели къде е гробът, в който било положено тялото. О, с каква радост биха се затичали да помогнат на Йосиф и Никодим: да умият тялото от кръвта, да превържат и почистят раните, да приведат в ред косата, да свият и наместят ръцете, внимателно да вържат главата с кърпа, и да обвият тялото в плащаница! Но не било обичай, нито ред жените да вършат тази работа заедно с мъжете: те по-късно ще дойдат, за да направят всичко това сами, и, освен това, да помажат тялото на Господа с аромати. С тях по-късно ще дойде и трета мироносица, тяхна другарка. Христовият дух сприятелил всички тях.

Кои са тези жени? Мария Магдалина вече е известна. Това е онази Мария, която Господ излекувал от беснуването, изгонвайки от нея седем бяса. Мария Йосифова и Мария Яковова, според тълкуванието на отците, са една и съща личност. Саломия била жената на Зеведей и майката на апостолите Яков и Йоан. Каква разлика между тези жени и Ева! Те бързат от любов да бъдат послушни и на мъртвия Господ, докато Ева не искала да бъде послушна и на живия. Те са послушни на Голгота, на мястото на престъплението, кръвта и злобата, а Ева е непослушна и в Рая.

И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце. Всички евангелисти са съгласни в това, че този е първият ден на седмицата, денят на Възкресението на Господа, тоест денят веднага след събота, както изрично казва и евангелист Марко: след като мина събота. Много вероятно е жените да са посетили гроба Господен много рано този ден. В последното като че известно изключение прави евангелист Марко, когато казва: след изгрев слънце. Голяма е вероятността жените да са посещавали гроба няколко пъти, колкото от любов към Покойника, толкова и от страх да не осквернят безочливите Христови врагове по някакъв начин и гроба, и тялото. („Те ту идвали, ту си тръгвали с нетърпение, не искайки да оставят задълго гроба на Господа”. Йероним, Тълкувание на Матей). Защо и самият Марко е изказал такова противоречие, като това: много рано, след изгрев слънце, ако тук под слънце разбира не физическото слънце, а самия Господ, според пророка, който казва: ще изгрее Слънцето на правдата (Мал. 4:2), мислейки за Месия? Слънцето на правдата вече било излязло от подземната тъмнина в онзи ранен час, когато жените мироносици били дошли на гроба. Както Слънцето греело преди онова слънце, което било сътворено при първото сътворение на света, така То и сега, при второто сътворение, изгряло над човешката история преди вещественото слънце да е изгряло над земната природа.

И говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? Така разговаряли помежду си жените мироносици, изкачвайки се към Голгота и не очаквайки никаква изненада. Нежните женски ръце не били достатъчно силни, за да помръднат тежкия камък от гроба, защото беше много голям. Горките жени! Те не се и досещали, че работата, за която те бързали към гроба с такава ревност, вече била свършена още по време на земния живот на Господа. Във Витания, в къщата на Симон Прокажени, на вечерята една жена изляла скъпоценно нардово миро на главата на Христос. Тогава всевиждащият Господ казал за тази жена: Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение (Мат. 26:12). Той ясно предвиждал, че Неговото тяло в смъртта няма да има друго помазване с миро. Ще се запитате: защо Промисълът допуснал тези благочестиви жени да останат така горчиво разочаровани? Да купят скъпоценно миро, да дойдат уплашени и недоспали в тъмната нощ на гроба, и да не изпълнят онзи чин на любовта, за който са пожертвали толкова много? Но Промисълът не е ли възнаградил техния труд несравнимо по-богато с това, че вместо мъртвото тяло, им дарил живия Господ?

И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. Като стигнал със своя народ до Червено море, Моисей се оказал в затруднение: как да проправи път там, където нямало път? Същото се случило и сега с жените мироносици. Угрижени кой ще им отвали камъка от гроба, те погледнали и видели, че камъкът е отвален, и безпрепятствено влезли в гроба. Но къде е стражата от воини? Тя не представлявала ли по-голяма пречка пред гроба, отколкото тежкият камък на гробните врата? По това време стражата или лежала, още примряла от страх, или вече се била разбягала из града, та, заеквайки, да съобщи на хората онова, което човешките уши, още от нашия праотец Адам до ден-днешен, не са чули. Край гроба нямало никого, който да им пречи, на вратите на гроба нямало никого и нищо. Но в гроба имало някого, чието лице било като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг (Матей). Младежът, както се вижда, бил Ангел Божи. Жените се ужасили, и уплашени, навели лице към земята (Лука), защото било страшно да гледат неземното явяване на Божия вестител, вестителя на най-чудната и най-радостна вест на земята, откакто падналият човек започнал да се храни със земя. Това, че Матей казва, че Ангелът Божи седял на отвалената от гроба плоча, а Марко – че Ангелът бил вътре в гроба, не е никакво противоречие. Жените можели първо да видят Ангела на плочата, а след това да чуят неговия глас от вътрешността на гроба. Защото Ангелът не е нещо телесно и трудно подвижно: в един миг той може да се появи там, където иска. А това, че Лука споменава два Ангела, а Марко и Матей – един, също не бива да смущава верните. Когато Господ се родил във Витлеем, един Ангел внезапно застанал между пастирите, и те се изплашиха твърде много. Малко по-късно пък внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно (Лука). Може би легиони Божии ангели присъствали на Голгота при възкресението на Господа; тогава какво чудно има, ако жените мироносици са видели ту един, ту два Ангела?

А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. Прекрасният Ангел Божи първо успокоява жените и ги изтръгва от страха и ужаса, за да ги подготви по този начин за необикновената вест за Възкресението на Господа. Жените най-напред били изненадани, виждайки гроба отворен, а после ужасени, че не са намерили в гроба Онзи, Когото търсели, а намерили някого, когото не са очаквали да видят.

Защо Ангелът говори така определено: Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия? За да няма никакви съмнения и смущения относно Онзи, Който е възкръснал. Ангелът говори така определено колкото заради самите жени, толкова и заради всички бъдещи векове и поколения. Със същото намерение Ангелът показва и празния гроб: Ето мястото, дето бе положен!

Нямало нужда да казва това на жените, които с очите си видели това, което Ангелът им казва с думи, но то не било излишно да се каже на човешкия род, за който Господ е умрял и възкръснал. Той възкръсна, няма Го тук! Най-значимата вест в историята на човечеството небесният вестител съобщава по най-краткия и най-прост начин, по който можем да си представим: Той възкръсна, няма Го тук! Възкръсна, няма Го тук! За безсмъртните ангелски воинства по-голяма изненада била смъртта на Господа, отколкото Неговото възкресение. За смъртните хора – обратното.

След това Ангелът напътства жените да съобщят тази радостна новина на апостолите и на Петър. Защо е казано: и на Петър? Несъмнено поради това, че Петър се чувствал смутен повече от всички останали ученици. Най-вероятно изпитвал угризения на съвестта за това, че три пъти се отрекъл от Господа, и че накрая побегнал от Него. Верността на апостол Йоан, с когото Петър стоял най-близо до Господа, трябвало да предизвиква още по-силно угризение на съвестта у Петър. Защото Йоан не избягал, а останал под Кръста на разпнатия Господ. С една дума, Петър трябвало донякъде да се чувства като предател на своя Господ, затова трябвало да му бъде твърде неудобно в компанията на апостолите, и особено в обкръжението на Пресветата Богомайка. Петър бил камък по име, но все още не и камък по вяра. Неговата колебливост и страхливост го карала да изглежда презрян в собствените му очи. Господ трябвало отново да го вдигне на крака и да му върне достойнството на човек и апостол. Човеколюбивият Господ това и прави: затова Ангелът нарочно споменава Петър по име. Защо Ангелът говори за явяването на Господа в Галилея, а не за Неговото по-скорошно явяване в Йерусалим и около Йерусалим? Там ще Го видите, както ви бе казал (ср.: Марк. 14:28). Защото в Галилея имало повече езичници, отколкото в Израилските предели, и Господ със Своето явяване искал там, в земята на езичниците, да покаже на учениците Си пътя на Своето Евангелие, главната среда на апостолските трудове и съграждането на Божията Църква. И още, за да им се яви там не под страха, под който те живеели в Йерусалим, а в свобода, и не през нощта и в сумрак, а посред бял ден. За да не се каже: на страха очите са големи; и под натиска на страха и обезумялостта учениците са видели Господа жив в Йерусалим. Накрая, Ангелът Божи говори за явяването на Господа в Галилея, мъдро премълчавайки Неговите явявания в Йерусалим, за да отнеме оръжието от ръцете на злите неверници, които иначе биха казали, че учениците са видели призрак по внушение на Ангела, тоест: видели са Го, защото очаквали с напрегнат дух да Го видят. (Защо и Ангелът, и Господ говорят именно за явяването в Галилея? „Защото това явяване в Галилея било най-очевидно и най-главно: Там Господ се явил не в дом, при затворени врата, а на планината, явно и очевидно. Учениците, като Го видели там, Му се поклонили; там Иисус открито обявил властта, дадена Му от Отца, като казал: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Никифор). А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. Тоест: като Победител, Аз ще вървя пред вас в езическия свят, а вие ще Ме следвате. И където и Духът да ви насочи за проповед, гледайте Мене пред себе си – и аз ще вървя напред и ще ви проправям пътя.

И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. На небето ли са били, или на земята? С кого говорели? Какво чули? Такива неща и насън не идват на хората; а това не е сън, а действителност; няма никакво съмнение, че това било действителност. О, блажен трепет и ужас, връхлитащ човека тогава, когато небето се отвори пред него и когато чуе глас на радост от своето безсмъртно и славно отечество, от своето истинско отечество! Никак не е малко да видиш някого от безсмъртните, от Божиите ангели; не е малко да чуеш глас от безсмъртни уста. По-лесно е да понесеш лицето и шума на цялата вселена, смъртна и тленна, отколкото лицето и гласа на един безсмъртен, сътворен още преди сътворението на вселената, който блести с красота и младост, по-красиви от пролетната зора. Когато пророк Даниил, Божият човек, чул глас на Ангел, той казва за себе си: в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много не остана в мене бодрост – вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята (Дан. 10:8-9). Тогава как да не обземе страх и ужас тези слаби жени? Как да не побегнат от гроба? Как да отворят уста и да проговорят? Къде са думите, можещи да назоват това видение? Господи, колко неизказана е Твоята чудесна слава! Ние, смъртните, се изразяваме по-добре с мълчание и сълзи, отколкото с език.

Никому нищо не казаха, понеже се бояха. Тоест: на никого нищо не казали по пътя, на никого от враговете и убийците на Христос, от които гъмжал цял Йерусалим: Но, естествено, казали на апостолите. Защото нито смеели, нито можели да не кажат, след като това им било заповядано от безсмъртния. Как биха се решили да не изпълнят Божията заповед? Следователно, ясно е, че жените казали на онези, на които трябвало да кажат (вж.: Лук. 24:10), както и не казали нищо и на никого от онези, на които не трябвало да казват и от които се страхували.

Ето, така завършило това утринно възкресно посещение на Христовия гроб от жените мироносици. Техните скромни аромати, с които искали да запазят от тление Онзи, Който пази със Себе Си небето от тление, и с които искали да облагоухаят Онзи, от Когото ухае небето! О, благоуханни Господи, едничко ухание на човешкото същество и човешката история, колко дивно си възнаградил тези предани и верни души, които, и мъртви в гроба, не Те забравиха! От мироносици си ги направил благовестници на Твоето възкресение и Твоята слава! Те не са помазали с аромати Твоето мъртво тяло, а Ти си помазал техните живи души с елея на радостта. Кукувици след Мъртвия, те станали лястовици на новата пролет. Скърбящи на Твоя Гроб, те станали светици в Твоето Небесно Царство. По техните молитви, Възкръснал Господи, спаси ни и ни помилвай! За да Те прославяме с Отца и Светия Дух – Единосъщната и неразделна Троица – сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. | www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева