Източник: в. Седем, бр. 33, 23-29 август 2006 Стиховете се издават, после се вземат костите; Така ли ще направим хората донори? Като при социализма - одържавявайки телата им и превръщайки ги автоматично в доставчици за органи?
Поне 150-200 човешки трупа трябва да бъдат разфасовани годишно, за да върви бизнесът с тъкани и клетки. За целта на 18 август парламентарното мнозинство гласува закон, с който позволи експлантацията на тъкани и органи да става без декларираното съгласие на починалите или техните близки.
През своето хилядолетно съществуване човечеството винаги е търсило начини да се бори със съпътстващите го болести. Днес, в ерата на информационните технологии, средствата за масова информация постоянно ни заливат с реклами на алтернативни методи за лечение - лечебен глад, акупунктура, билколечение и какво ли още не. Един от многото такива методи е и хомеопатията.
Текстът е изготвен от Специалната синодална комисия по Биоетика на Св. Синод на Гръцката православна църква и е приет като нейна официална позиция по въпроса на 6 ноември 2002 г. Оригиналът е публикуван в 
На свое заседание от 11.01.2006 год. Свещения Синод на Еладската църква прие доклад на своята Специална синодална комисия по биоетика със заглавие: “Православният възглед за технологично подпомогнатото човешко възпроизвеждане”. Документът е резултат от опита на гръцките богослови и духовници да очертаят основите на православното разбиране по важни проблеми на биоетиката. Гръцкият Синод е изпратил доклада на всички поместни сестри-църкви.
В началото на 50-те години американското общество беше разбунено от постъпката на един провинциален лекар. От жалост към свой безнадеждно болен пациент доктор Сандърс прекъснал с инжекция живота му.
Развитието на съвременната цивилизация – най-вече нейният технологичен ръст – често влиза в конфликт с морала на обществото, дори със смисъла на човешкото съществуване и със самият живот на човека. Най-новите биомедицински технологии, както никое от другите постижения на научнотехническия прогрес, оголват връзката между съвременната биомедицина и упадъка на ценността на човешкия живот. Мaсовaтa прaктикa нa изкуствено прекъсвaне нa бременосттa е шокирaщ белег зa дълбокaтa кризa.
Сърфирането е яздене на гребена на вълна. То е динамичен, интуитивен и опасен процес. В него надеждата за оцеляване е поверена повече на сетивата и инстинкта, отколкото на разума.
На 7 ноември 1993 г. почина след продължително и тежко боледуване майка ми. Първоначално лекарите й даваха едва шест месеца живот, но Бог пожела тя да остане на този свят за още две години половина. Тя умря по “старомодния” християнски начин, като остави природата и Бог да следват своите пътища. Не беше прикрепена към проводници и респираторни маркучи. Не беше сторено нищо нито да се удължи, нито да се съкрати процеса на умиране. Тя постъпи така по собствен избор, макар че се намериха много лекари и медицински сестри, които я убеждаваха да не го прави. Издъхна си у дома, обградена от семейството си, което се молеше за нея. Умря по начин, по който монасите на Света гора умират и до ден днешен и по който повечето хора в “развиващите се” страни пристъпват към смъртта си - по естествен път, с минимално и подходящо медицинско вмешателство.
Биоетика