Категория за участие: ІІ

Подател: Иван е студент. Обича да чете и да се разхожда сред природата...

Получател: Към всички православни християни

Радка Стаматова: Първо ще му кажа, че много го обичам...

Разговор с Радка Стаматова, спечелила първа награда в конкурса „Блага вест” с разказа си за малкия ученик Нермедин - Чудото Божие

Радка е начална учителка в Бургас. Има повече от 30-годишен опит в работа с деца. Преди четири години при нея идват родителите на Нермидин. Те искат да запишат детето си в първи клас, но са силно притеснени от сериозното заболяване на детето, свързано с прогресираща атрофия на мускулите. Радка приема детето и родителите с изключително внимание и с вътрешното убеждение, че трябва да им помогне с каквото може.

Миглена Цакова: Това, от което наистина имам нужда, са книгите

Живее и работи в София. Завършила е Педагогика на девиантното поведение в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.  Тя е автор на текста, спечелил трета награва в конкурса "Блага вест" - Дарове на любовта

Когато е на 16 години, тя загубва баща си. Това става в началото на 90-те: времето на очаквана и мечтана свобода, но и време, когато у нас връхлита непознатото и опасното. Тогава в България се разпространяват и започват усилена дейност първите секти.

Атанасия Петрова: Открих това, което знам за приятелството

Атанасия Петрова учи богословие в Софийския университет. Тя е млад човек, преживял много вълнения в живота си. Откриването на Бога, на вярата е най-важното от тях, това, което дава смисъла на живота й днес. Тя сподели своите вълнения и чувства в своя разказ „В малката „стаичка” – сърцето (изповед на една грешница)”, който спечели наградата на публиката в конкурса „Блага вест”.

ПЪРВА НАГРАДА на журито

Пътят на доброто води през тежки борби. Цялата човешка история е стълкновение между доброто и злото. Но Бог е вложил дълбоко в моята душа вярата в крайната победа на доброто. Това много ясно проличава и в народното творчество, което се поглъща с такава голяма жажда от децата, на които посветих своя съзнателен живот, а и от възрастните. В него има нещо много увлекателно, което ни пленява и завладява простичко. Кое е то? – Прокрадва се една основна мисъл, една всемирна идея: за Доброто трябва непрестанно да се борим и да се отбраняваме против злото! Минава през множество най-тежки и жестоки изпитания... Добрият винаги е скромен, понякога дори презрян. Трябва да понесе много страдания. Подложен е на гнусни клевети... Но в края на краищата – побеждава Доброто! То получава всеобщото уважение и признание. И приема заслужената си награда!

В настоящия разказ ви описвам случай, който ме впечатли силно и вече три години е в съзнанието ми. Събитие, което ми показа една друга страна на живота и ми отвори очите към Бог. Как една болна жена намира изцеление чрез силна и искрена молитва и всеопрощаващата божия любов... На Кръстова гора, където се случва историята, ходят българи, турци, роми. И всеки намира лек за болката си, защото Бог е милостив и вижда душата в нас, не телата и произхода. Пред Господ всички сме равни и аз го видях с очите си, че е така...

Това е разказ за действително преживяно събитие, което промени живота ми…

Минаха няколко лета от тогава, но всичко е пред очите ми, като да се е случило вчера. И ужасът, и страхът, и чудото…

Беше юли или август, не си спомням точно… Едно от летата, които прекарвах в красивото селце Луково, над река Искър, дето бе залято от придошлите й води неотдавна. Утрото подрани, подгонено от първите лъчи на слънцето. Наоколо цареше онази тишина, която можеш да чуеш само в най-усамотените кътчета на земята, където сте само ти и Бог!...

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Бог ни говори на всякакви езици, с надеждата да Го разберем поне на един от тях.

Едно пътуване към Метеора, а всъщност към себе си...

ПЪРВА НАГРАДА на публиката

Колко са многобройни и премъдри делата Ти, Господи! Аз, една грешна душа, се присъединявам към общата хвала за Тебе. Ти, Който си дал частица от Себе Си на всеки. Сякаш чрез Тебе много хора са ми помогнали. И е така. Без Теб и Твоите ходатайници - светците, нямаше да съм жива тук, на земята. Сега можех да горя в ада, ако не беше толкова милостив! Горко ми, колко време съм загубила и как късно те открих! Благодарих все на хората, които са ме обичали, а не откривах как Ти действаш чрез тях. Не се и замислях. Колко съм била глупава, Господи!

Той се казва Богомил и като дете има една мечта. Да отиде в Америка. Като ученик в Английската гимназия чете Ницше и Шопенхауер, презира християните...

Днес той е на 28, живее в Бостън и учи Богословие.

И се върна, за да изповяда: “Неведоми са пътищата Господни!”