ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Какво е иконата - нашият „портал за връзка с Бога” или нещо свято и възвишено?Кога се молим? Дали само когато ни е трудно?
Защо да го правим по-често?
Един от първите образи на икони е неръкотворният образ на Иисус Христос. Именно оттогава започват да се рисуват икони. Едни от най-важните правила при самото изрисуване са именно: „да се помолим в тишина и да простим греховете на враговете ни”; „да работиш грижливо над всяка подробност, както би работил пред Бог”; и „когато избираш цвят, трябва да протегнеш ръка към Господ и да поискаш съвета му”. Последното и най-важно правило е: „Сложи иконата на олтара и я освети, бъди първият, който ще се помоли на нея.”
Да се молим се сещаме по празници, когато някой наш близък (или самите ние) сме в лоша ситуация. Молитва е разговор с Бога, в молитвата може да славославим Бога (славословна молитва), да благодарим на Бога (благодарствена молитва), да `просим` от Бога, да искаме здраве, щастие, любов и други (просителна молитва). Разбира се, молитвата може да е вътрешна (да си мислим молитвата, да не я казваме на глас, а вътрешно да я изпращаме към Бога); или външна (изразяване на молитвата на глас). Трябва по-често да изпращаме молитви към Господ, Дева Мария, апостоли и светци. Така те ще се сбъдват.
Но ако помолим Бог за нещо, като например за 6 (шестица) по математика, а не положим усилия – тогава дори Господ не може да ни помогне. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да спазваме 10-те Божи заповеди. Примери за неспазването им – дал Бог.
Например, наскоро в градския транспорт на път към училище видях как една от 10-те Божи заповеди не се спазва, а именно - да не завиждаме. Завистта в случая се прояви по следния начин.
Жена се качва в тролея (видимо на 30-40 години), облечена с черно продъвкано яке, и тръгва да си купува билет. В същото време тръгва да се качва друга жена (видима възраст 40-45), облечена с кожено палто и кожена шапка. Жената с палтото търпеливо чака минута – две и казва: „Моля, отдръпнете се, искам да мина и да седна.” Другата жена се разкрещява: „Вие, като сте с кожено палто и лисича шапка, това не ви дава право да се перчите...”
Жената с коженото палто пък се вмъкна в тролея и след овациите на пътниците каза: „Що се отнася до шапката - изкуствена е, но ей това тук е християнска сбирщина”. Тогава се сетих какво всъщност представлява църковното семейство или църквата (църква, разбирана като хората, вярващи в Иисус Христос); какво влагаме в църквата - дома Божи, дали не сме стигнали момента на разединение.
Но когато слязох, видях следното:
Жена излизаше от магазин за детски стоки. Майката бе натоварена с изобилие от памперси, детски пудри и др. Спокойно буташе количката на детето и го зариваше с покупки, когато от магазина неочаквано изскочи един мъж (продавачът); догони я и й даде забравената от нея чанта. Жената каза: „Благодаря, има достойни българи!”. Така у мен се върна вярата, че можем да живеем и без завистта, с добрина!
| < Предишна | Следваща > |
|---|
