Атанасия Петрова: Открих това, което знам за приятелствотоАтанасия Петрова учи богословие в Софийския университет. Тя е млад човек, преживял много вълнения в живота си. Откриването на Бога, на вярата е най-важното от тях, това, което дава смисъла на живота й днес. Тя сподели своите вълнения и чувства в своя разказ „В малката „стаичка” – сърцето (изповед на една грешница)”, който спечели наградата на публиката в конкурса „Блага вест”.
На въпроса ми каква е причината да излее тези най-интимни мисли на своята душа пред толкова много хора, тя ми отговори: „За да прославя Господа Нашего Иисуса Христа. В името на Отец Син и Св. Дух. Изля се това, което написах, това на първо място. На второ място за първи път излизам в странство, в случая това е първата награда. Аз мечтаех да получа първа награда, но, разбира се, бях доволна дори и да прославя само Бога, да се изповядам пред човеците за минали грехове, за да се поучат от грешките, които аз съм допуснала, да не ги допускат те. Един да се поучи пак ще бъде добре.”
С Атанасия пътувахме заедно в Гърция. За това как се чувства, тя сподели: „Не мога да опиша просто няма такава дума – блаженство, радостна, възхитена съм от отеца, от всички, които участваха, от Зорница, от теб, разбира се, от Нина. Много, много добри души срещнах, открих това, което знам за приятелството, те могат да бъдат приятели. Отец Борис е невероятен, покани ни в църквата си в Радилово, ще отидем. Моите приятели са и ваши, така че много хора ще разберат сега и чрез вестника, който списвам с приятели – „Благовестник” се казва, – ще разберат за фондацията. Нека да е изненада.”
И макар че по време на пътуването Атанасия получи лека контузия, тя не попречи на нейната радост: „Този инцидент е трябвало да се случи по Божие допущение и доброто победи злото.”
С Атанасия пътувахме заедно в Гърция. За това как се чувства, тя сподели: „Не мога да опиша просто няма такава дума – блаженство, радостна, възхитена съм от отеца, от всички, които участваха, от Зорница, от теб, разбира се, от Нина. Много, много добри души срещнах, открих това, което знам за приятелството, те могат да бъдат приятели. Отец Борис е невероятен, покани ни в църквата си в Радилово, ще отидем. Моите приятели са и ваши, така че много хора ще разберат сега и чрез вестника, който списвам с приятели – „Благовестник” се казва, – ще разберат за фондацията. Нека да е изненада.”
И макар че по време на пътуването Атанасия получи лека контузия, тя не попречи на нейната радост: „Този инцидент е трябвало да се случи по Божие допущение и доброто победи злото.”
| < Предишна | Следваща > |
|---|
