Приела съм светото Кръщение като бебе. Няколко пъти можех да загубя живота си, но изглежда, че само моят Ангел ме е пазел. Не знаех. Живеех в мрак. Нямаше Бог, нямаше вяра и трупане на грехове – много и много. Всичко в мен и около мен беше хаос. Безпътица. Какво, как, къде – лутах се и грешка след грешка.

Омъжих се. Родих син. Почти бях съсипала семейството си. И лоша майка бях, и родителите си зачеркнах.

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Какво е иконата - нашият „портал за връзка с Бога” или нещо свято и възвишено?

Кога се молим? Дали само когато ни е трудно?

Защо да го правим по-често?

Всяка вечер, когато случайно се натъкна на тях, си спомням преживяното от мене преди повече от двайсет години.

Те са различни. Един от тях надменно ни се взира в очите от екрана, като се старае да ни хипнотизира и да ни принуди да хванем телефона. Друг притваря очи и прескача в света на отвъдното като в чужд бостан, прехвърляйки ни през оградата това, до което се докопва. Млада жена с жизнерадостна усмивка надзърта в тайните ни и ни упътва как да продължим напред. От съседния канал по-възрастната й колежка прави странни движения с ръце и раздава ценни съвети.

Общото между тези хорица е едно: измамата. Напомнят ми онази мисъл, че ако нямаше Бог, трябваше да Го измислим. Ако нямаме духовни хора, трябва да ги измислим. Да ги излюпим от нищото, да ги набедим, че имат контакти със света на свръхестественото, да ги настаним пред екрана с по един голям микрофон и наивно да гълтаме нелепостите им. Да, не познават; говорят очевидни глупости; изобличават ги публично техни зрители – и пак телефоните им звънят, импулсите валят като гергьовски дъжд. Капка-жълтица…

ВТОРА НАГРАДА

Почти цяла година мина, откакто се случи това. Много пъти съм го разказвал в разговор, но конкурсът БЛАГА ВЕСТ ме подтикна да споделя тази истинска случка в писмен вид и с вас, досточтими читатели на портала Православие България.

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

На Вальо

Здравейте, казвам се Вероника Илкова, на 23 години съм, родният ми град е София. Бих искала да споделя с Вас една история, която се случи с мен преди 4 години. Тя ме развълнува не толкова със своята необикновеност, колкото с истинското усещане за доброта и святост, което остави в мен.

Най-напред ми се иска да започна с това, че никога не съм била силно вярваща. Ходя на черква в празнични дни като повечето хора. Понякога се е случвало да вляза в Храма, когато съм се чувствала угнетена, да запаля свещичка и да постоя под високите сумрачни сводове, заслушана в песнопенията на невидимите хорове. Никога не съм била съвсем сигурна към кого отправям молитвите си, но винаги след като съм ги изричала, ми е ставало някак по-леко и спокойно.

ТРЕТА НАГРАДА

Хубаво е да си казваме добрите неща, добрите новини. Хубаво е да се сгряват сърцата с добро. Реших и аз да разкажа нещо, да споделя с вас една история – свидетелство за чудо, случило се миналата година по време на Великия Пост. Сподели го с мен моя приятелка – православно вярващо момиче от нашата енория, като позволи да разказваме това за Божия слава и за уверение на това, че Бог действа съкровено и спасително за всяка човешка душа.

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Семинаристи дадоха показен урок по християнска нравственост, като върнаха внушителна сума изгубени пари...

Вече може да ГЛАСУВАТЕ

Идеята: Вярваме, че сред нас има мнозина, които знаят да виждат чудесата. В нашето напрегнато ежедневие, залисани от всекидневни проблеми, като че ли забравяме да вдигнем поглед и да забележим нещата, които се случват около и с нас. Понякога това са тъжни и лоши неща, но понякога, на две крачки от нас се случват чудеса, а ние ги отминаваме; отминаваме възможността да станем съучастници или просто да усетим Божията благодат и нещо повече - да я прославим! Трудно се “вижда” свръхестественото, трудно се забелязва действието на Свръхестественият, то може да бъде у някого, който помага на ближния, може да бъде при сдобряване между враждуващи или пък просто дар от любов и милост!

Нека направим така, че това събитие да остане с нас малко по-дълго, да го обновим. Нека си спомним за чудесата, случили се около нас и да ги разкажем на нашите близки, приятели, познати и непознати; да им помогнем и те да повярват в тях и да възхвалят Бога! Защото това са историите, които променят света, които правят нас, хората, по-добри, правят вярата, надеждата и любовта по-силни и показват съпричастността ни.