ПЪРВА НАГРАДА на журито
Пътят на доброто води през тежки борби. Цялата човешка история е стълкновение между доброто и злото. Но Бог е вложил дълбоко в моята душа вярата в крайната победа на доброто. Това много ясно проличава и в народното творчество, което се поглъща с такава голяма жажда от децата, на които посветих своя съзнателен живот, а и от възрастните. В него има нещо много увлекателно, което ни пленява и завладява простичко. Кое е то? – Прокрадва се една основна мисъл, една всемирна идея: за Доброто трябва непрестанно да се борим и да се отбраняваме против злото! Минава през множество най-тежки и жестоки изпитания... Добрият винаги е скромен, понякога дори презрян. Трябва да понесе много страдания. Подложен е на гнусни клевети... Но в края на краищата – побеждава Доброто! То получава всеобщото уважение и признание. И приема заслужената си награда!
Единствено вярата в Бога в тези тежки и трудни времена ми вдъхва разумен оптимизъм. Като издига душата ми към Бога, тя съзира в Него откровението на вечното Добро, непобедимо могъщество, съвършена правда, неизчерпаема любов. Тази именно Любов сгрява сърцето ми и ми вдъхва непоколебима увереност, че в добрите си дела ще успее всеки!
Ето и историята...
Ето и историята...
Преди четири години на професионалния и житейския ми път се изправи срещу мен съдбата на едно помрачено от песимизъм семейство, на което единственото им 7-годишно детенце е неизличимо болно от прогресивна дистрофия на мускулите... Клетите родители Зейра и Недрет Знядил гълтаха скрито сълзите си, когато ми разказваха за нещастието си, сполетяло ги след третата година на сина им Нермедин. А преди това той е бил палаво и жизнерадостно дете, което огласявало с гълчавата си цялата им къща, която се намира в “гетото” на Бургас – кв. “Победа”, в края на града...
Започнахме ограмотяване с буквите, писане и смятане... Трудно, почти невъзможно... И така – след четиригодишно упование в Бога, на 2 февруари 2006 година – Сретение Господне!!! – Нермедин изведнъж прописа думите на срички, започна с лекота да събира и изважда числата с преминаване… Усетих Божията благодат по странен начин – то не може да се опише с думи! Трябва да я усетиш! Слава на Бога! Няма невъзможни неща, дори и чудесата стават, когато става въпрос за доброто на човек! Промени се света на 11-годишния Нермедин, на любящите му родители и на мен – неговата учителка. Бог направи вярата, надеждата и любовта ни към Него още по-големи и по-силни! Бог чу нашите молитви и прие всички параклиси за Нермедин, които съм правила в храма!
А детето е със стопроцентова инвалидност... Но чудото Божие стана! Велик е Бог в делата си! Слава на Бога за чудесата, които върши и за благодатта, с която дарява бедните и горки наши сърца... Едно разбрах: няма значение дали човек е християнин или мюсюлманин. Едно е важно – да се молим на Бог искрено, от сърце! Да се трудим с молитва всеки миг и той непременно ще направи това, което желаем силно! Творецът на живота е един, а всеки един от нас е частичка от това безкрайно и безсмъртно начало. И колкото е по-твърда вярата ни в единството с Бога, в нашата неделимост от Твореца, толкова по-спокоен и творчески е животът ни. Когато човек безрезервно приеме Божието влияние – толкова целият му живот получава ново съдържание. Така всеки наш миг в земната ни затвореност и в мрака на ежедневието ни се обгръща от небесния ореол, щом човек (независимо от своя етнос, пол, възраст!...) – намери Бога чрез силна и непоколебима вяра!
Започнахме ограмотяване с буквите, писане и смятане... Трудно, почти невъзможно... И така – след четиригодишно упование в Бога, на 2 февруари 2006 година – Сретение Господне!!! – Нермедин изведнъж прописа думите на срички, започна с лекота да събира и изважда числата с преминаване… Усетих Божията благодат по странен начин – то не може да се опише с думи! Трябва да я усетиш! Слава на Бога! Няма невъзможни неща, дори и чудесата стават, когато става въпрос за доброто на човек! Промени се света на 11-годишния Нермедин, на любящите му родители и на мен – неговата учителка. Бог направи вярата, надеждата и любовта ни към Него още по-големи и по-силни! Бог чу нашите молитви и прие всички параклиси за Нермедин, които съм правила в храма!
А детето е със стопроцентова инвалидност... Но чудото Божие стана! Велик е Бог в делата си! Слава на Бога за чудесата, които върши и за благодатта, с която дарява бедните и горки наши сърца... Едно разбрах: няма значение дали човек е християнин или мюсюлманин. Едно е важно – да се молим на Бог искрено, от сърце! Да се трудим с молитва всеки миг и той непременно ще направи това, което желаем силно! Творецът на живота е един, а всеки един от нас е частичка от това безкрайно и безсмъртно начало. И колкото е по-твърда вярата ни в единството с Бога, в нашата неделимост от Твореца, толкова по-спокоен и творчески е животът ни. Когато човек безрезервно приеме Божието влияние – толкова целият му живот получава ново съдържание. Така всеки наш миг в земната ни затвореност и в мрака на ежедневието ни се обгръща от небесния ореол, щом човек (независимо от своя етнос, пол, възраст!...) – намери Бога чрез силна и непоколебима вяра!
| < Предишна | Следваща > |
|---|
