Неотдавна вечерях с колежка. Говорихме за какво ли не, а също и за семейния живот.
- Знаеш ли - каза ми тя - никога не съм се чувствала омъжена. Да именно ’’за мужем’’ (омъжена, буквално - стояща зад мъжа, закриляна от него, б.пр.)…
Брак
|
|
| Страница 1 от 3 |
Въпросът за семейството е един от основните за битието на православното духовенство и е съвършено непознат за света на католическото. Затова преди всичко трябва да изясним различията във възгледите върху тази страна от живота при православните и при католиците, засягайки в движение и протестантството, макар че не е съвсем нужно, защото там свещеничеството отсъства в буквалния смисъл на думата..jpg)
Съвременните психолози и социолози анализират безрадостния семеен живот и са разтревожени от неустойчивостта на брака и от болката, която тази неустойчивост причинява – както на съпрузите, така и на децата. Ако се вземе предвид огромният брой провалени бракове, може да се стигне до заключението, че изначалният смисъл на брака се оказва неразбираем за съвременния човек.
Енцикликата на Римския Папа Павел VІ „Humanae vitae” 2, обнародвана през 1968г., беше отговор на отдавна назрялата необходимост в католическата Църква да се изясни въпросът за „контрола върху раждаемостта” – употребата на противозачатъчни средства, и да се потвърди съществуващата от по-рано категорична забрана за католиците да използват такива средства, съпроводена и с препоръка да се възползват от естествените възможности за тази цел.
Нека читателят не чака нещо като малка богословска дисертация, изградена по правилен, предварително готов план, с цитати от отците на Църквата и авторитетните духовни писатели в необходимите места.
Темата за брака е обичайна и позната. Нейната история започва още с началото на човешката история, – но в наши дни се превръща във въпрос труден, трънлив и проблематичен, особено за религиозните и богословските ни схващания, излизащи извън обществените тежнения. В сферата на религиозните разяснения са изписани много статии и книги по въпросите за връзката между двата пола и любовта, но техни автори са главно безбрачни клирици, които, както сами споделят, черпят „опит” по съответните проблеми от изповеди на вярващи.
Според Вас, само дълбоко вярващи хора ли трябва да пристъпват към тайнството Венчание? Ако не, как хората, които все още не са укрепнали във вярата, да се подготвят и да възприемат това тайнство?
Като богочовешки организъм, Църквата Христова еволюира съобразно историческата епоха на кодифициране на отделните правила, което право винаги е принадлежало на съборната съвест на епископската колегия по повод на догматически или административни проблеми и възприемането на нови модели в каноническата практика.
Един от най-деликатните и в същото време най-остри проблеми на съвременното църковно семейство е проблемът за интимните отношения между съпрузите. От богословска гледна точка той може да бъде разделен на две части: въпросът за богоустановения начин на размножаване на хората и въпросът за допустимостта или, напротив, недопустимостта на интимната близост извън целта за създаване на потомство.
Има някаква неопределеност в отношението на християнството, през целия му исторически път, към проблемите на брака. Църквата винаги е благославяла брака и го е освещавала с тайнство. Всяко тайнство, като действително встъпване на другата реалност в света и на света в другата реалност, като реално откровение на Безусловното, е нещо абсолютно светло, абсолютно свято. Пътят на тайнството е винаги най-съвършеният от всички земни пътища.
Брак