Повествователят в Битие казва за Адам и Ева: “И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я; Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 1:28; 2:24). Ап. Павел пише в Посланието до Евреите: “Бракът е нещо честно у всички...” (Евр. 13:4).Св. Йоан Златоуст обобщава мисълта на отците на Църквата: “Изначало Бог се разкрива като създател, по Своя промисъл, на този съюз на мъжа и жената и говори за двамата като едно: “мъж и жена ги сътвори” (Слово ХХ върху Послание до Ефесяни 5:22-33). ‘Съюз’ на гръцки е συζυγίας, понятие, използвано последователно от църковния отец, за да означи свързването в брак и състоянието на съпружество.
В благословен брак в Православната църква двамата се ръкополагат за водачи на своята домашна църква, увенчават се да бъдат цар и царица на своя дом и получават благодат, за да “добият добри чеда”, както възвестява православното венчално богослужение. В християнския брак автентичната и истинска любов се стреми да отобрази онази саможертва, която Христос ни разкри, когато стана човек и живя между нас (и която е изразена и до днес във верността на Христос към Неговата Църква). Саможертвената любов се подчинява на великата Заповед да обичаме ближния си повече от себе си. Като правим това, ние също обичаме и почитаме Бога (Мат. 25:36-40, 1 Иоан. 4:19-21). Тази любов между съпруг и съпруга, дори и прилагана несъвършено и не винаги постигана, съставлява онова, което св. Йоан Златоуст нарича “малката църква”, и като такава обезпечава здравето и стабилността на семейството при отглеждането на децата (Слово ХХ върху Послание до Ефесяни 5:22-33).
В брачното отношение двама души стават “една плът”, понятие, което означава, че двама души работят в съгласие, за да станат едно по ум и сърце. Те се свързват в любов по начин, който отобразява отношението на любов едно към друго на Трите Лица на Троицата.
Да станеш “една плът” в благословен брак е акт на αγάπη, безкористно себеотдаване на другия; понизение (на гръцки кеносис), подобно на Христос, когато приема човешка плът и възприема човешката природа. Тази тема е застъпена също и във венчалното богослужение. “Увенчаването” на двойката всъщност отпраща към мъченичеството, тоест отдаването на живота си заради другия. Както мъченикът дава живота си за Христос, така и съпругът трябва да е готов да предаде живота си на своята съпруга (а съпругата на своя съпруг) и с това да изпълни закона на Христос, който е да обичаме ближния си като себе си. Именно призив към любов е онова, което отеква през опиянението на приятното чувство към дълбоките пластове на сърцето и душата, откъдето се извлича саможертвената любов.
Брачното понизение обаче се случва само, ако у всеки партньор има съгласие за него. Като създава човека по Свой образ, Бог дава на човека свобода. Това довежда онези, които са в брачен съюз, до кръстопът: Пътя на праведността, където бракът е свързана двойственост, или пътя на удовлетворяване на собствените желания, където бракът се определя като единичност.
Егоцентричният брак е брак само на думи. След грехопадението ние сме предразположени по-скоро към егоцентрични избори, диктувани от страстите (похотите), отколкото към избори, основаващи се на αγάπη. Свети Исаак Сириец ни казва: “... угаждането на плътта поражда у нас срамни пориви и непристойни мечтания” (Добротолюбие).
Страстите извират от сърцето на човека. Иисус ни казва: “Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека” (Марк. 7:21-23).
Ап. Павел пише, “когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта” (Рим. 7:5). Действието на страстите може да възникне както преди брака, така и след като е сключен брачният съюз. Във всеки от случаите те водят до избор на единичността или удовлетворяването на собствените желания за сметка на праведния, съвместен съюз.
Преди брака човек може да не разбира или да не приема християнския възглед за брака (Morelli, 2004). След брака, поради разстройството на човешката природа, страстите могат да предразположат едва двойка към неразбирателство. Предупреждението на ап. Павел се отнася до “бесовското” нападение върху брачния съюз: “Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие” (Гал. 5:19-21). Светите отци отдават това на беса на всяка страст, който не се уморява да разкъсва съюза с Бога.
Например бесът на похотта, ни казват светите отци, може да завладее живота ни. Съвременното общество благоприятства тази болест. Сексът се пропагандира навсякъде за почти всякаква употреба: изкуство, мода, музика, новини, порнография (особено Интернет) и продажбата на почти всеки продукт от автомобили до компютри. Секуларният свят скандално излага части на тялото, особено гениталиите.
Светите отци са знаели за тези примамки преди хиляда години. Свети Исаак Сириец пише: “Страстите се предизвикват или от образи, или от усещания, лишени от образи, или от спомен, който отначало не е придружен от страстни движения или помисли, но по-късно поражда възбуда.” Един начин за справяне с тези страсти, продължава св. Исаак: “... мисълта им не трябва да се прилепя към нищо друго освен към собствената им душа”.
Човек трябва да направи избор между Христос и беса. Ап. Павел пита: “Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?... Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 8:35-39). Бдителността и разсъдливостта са основни добродетели, които трябва да бъдат придобити от онези, които искат Христос да обитава в тях и желаят да победят силата на страстите.
Илия Презвитер ни казва: “Демоните воюват срещу душата отначало с помисли...” (Добротолюбие, ІІІ). В идеалния случай брачната двойка ще си създаде своя собствена “духовна пустиня”, отстранявайки се от “примамките”, които се срещат толкова често в съвременния живот. Духовна смърт настъпва, когато тези помисли са егоцентрични.
Св. Максим Изповедник също е знаел това: “Самолюбието и плътското мъдруване разединило хората и те неправилно изтълкували закона, разсякло едното [човешко] естество на много части” (Добротолюбие, ІІІ). Колко повече думите на св. Максим се отнасят за онези, които са станали “една плът”?
Психологията и социологията ни помагат за разбирането на социалните, когнитивните и поведенческите фактори, които допринасят за духовния срив (бесовското дело), който предизвиква разстройство на брака. Когнитивно-поведенческите изследвания (Beck, 1988) и свързаните с тях програми за проучване на брака (Christensen & Jacobson, 2000 и Gottman, 1994, 1999) са спомогнали много за очертаването на когнитивните фактори, които водят до брачно неразбирателство и за разработването на ефективни клинични интервенции.
Бек например посочва когнитивните изкривявания, които пораждат конфликт в брака. Хората не познават “душевното състояние, нагласите, мислите и чувствата” на другия, затова им налагат свое собствено тълкуване. Съществува тенденция да се разчита на двусмислени сигнали от другия и те да се тълкуват въз основа на собствените нагласи, мисли и чувства на наблюдателя.
Силата на убеждението на наблюдателя относно мотивите на другия обаче не е мярка за точността на неговото тълкуване. Един главен фактор за поддържане на тези неточни възприятия е това, което Бек нарича “затворена перспектива”. Бек твърди, че “Затворените или егоцентрични перспективи се определят от индивидуалните критерии; хората гледат на събитията единствено според това как те се съотнасят към тях.”
По-нататък Бек заявява нещо, с което светите отци веднага биха се съгласили: “Конфликтът в брака подхранва и засилва егоцентричните перспективи.” Тези предубеждения определят възприятието и се съсредоточават върху отрицателните страни в поведението на другия, като пренебрегват положителните.
Лечебните способи включват обучение на съпрузите за осъзнаване на това, че източникът на много недоразумения е различия във възприятието. Чертите на характера, които всеки брачен партньор има, не са “лоши” сами по себе си, а се “разминават с моите собствени черти”. Всеки от брачните партньори трябва да преструктурира или преустрои възприятието си или перспективата си за другия. Те трябва да погледнат на другия “по-благо и реалистично”.
Кристенсен и Якобсон откриват три фактора, които водят до брачно неразбирателство: критика, искания и нарастващо раздразнение. Готман разширява този списък, като включва това, което той нарича “Четиримата ездачи от Откровението, [които] галопират в сърцето на брака: критика, презрение, отбранителност и издигане на стени” (Gottman, 1999).
В духовното наследство на Църквата може да е използвана и друга терминология, но смисълът е същият. В изследването на Готман например оплакване се отнася към конкретно поведение, докато критика означава общо покушение срещу характера. Това е в съгласие със светите отци. Преп. Петър Дамаскин учи: “Защото онзи, който съгрешава... не бива да се осмелява да осъжда или порицава никого.”
“Отбранителност” и “издигане на стени” [англ. stonewalling] не са термини от Свещеното Писание и творенията на светите отци, но тяхното значение веднага става ясно. Пророк Иов говори за “сърце твърдо като камък” (Иов 41:16). Пророк Иезекиил казва: “а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце” (Иез. 3:7). Дори нашият Господ предупреждава Неговите слова да не падат на “твърда” почва в притчата за сеяча (Лук. 8:13).
В пастирско и медицинско отношение съм открил, че четири фактора са особено коварни за подкопаване на брачните отношения: четене на мисли, реципрочност, търсене на права и постоянен натиск (на разговорен език “натякване”) (Burns, 1989).
• Четенето на мисли е нереалистичното допускане, че партньорът на един човек би следвало да знае какво мисли, чувства или желае той. (Всеки човек възприема света различно; негова отговорност е да споделя със своя брачен партньор какви са неговите нужди и потребности.)
• Реципрочност е нереалистичното очакване, че, ако човек направи нещо за някого, той има правото да очаква същото (макар че другият може и да не е посветен в този “едностранен договор”). Съпрузите трябва ясно да заявят какво искат от другия и да се опитат да постигнат общо съгласие.
• Търсенето на права възниква, когато единият брачен партньор чувства, че заслужава любов, другарство, щастие, честност, покорство и пр. Търсенето на права върви ръка за ръка с очакванията. Когато се случи събитие, при което един от членовете на семейството чувства, че другите не са отговорили на онова, което се очаква от тях, се появяват чувства на гняв и че си бил използван.
• Постоянният натиск е нереалистичното очакване, че, ако човек оказва достатъчно натиск върху партньора си (натяква му), той ще се съгласи с онова, което се иска. Често се постига обратното, хората издигат стени около себе си, когато се чувстват насилвани. По-добре е хората да бъдат убедени сами да се съгласят с исканията.
Тези психологически интервенции могат да бъдат оживени от Светия Дух: “А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме” (Гал. 5:22-26).
Необходими са двама души, за да се запази брака, но само един, за да се разпадне. Защо? Защото бракът е съвместно отношение.
Неотдавна бях запитан: “Как се вписват раздялата и разводът при един брак в този свещен контекст?” Основният отговор е, че не се вписват. Но има още нещо: Христос може да преобрази всичко, дори това, което изглежда “лошо” и е “лошо”, в добро. Как е възможно това? Преп. Петър Дамаскин (Добротолюбие ІІІ**) подсказва: “Колкото повече възлагаме надеждата си на Господа за всичко, което ни засяга, било за душата, или за тялото, толкова повече ще откриваме, че Господ промисля за нас... Колкото повече напрягаме себе си заради Неговата любов, толкова повече Бог се приближава към нас чрез Своите дарове и копнее да ни изпълни с мир...”
В един свят, който е повреден и разстроен, проблеми ще има. Ако ние отговорим, като се подвизаваме с добрия подвиг, както казва ап. Павел, и напрягаме себе си, както казва преп. Петър Дамаскин, тогава ние се приближаваме към Бога. От отломките на брака може да изникне “нова твар”. “И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа” (2 Кор. 5:17-18).
Възрастването се постига чрез молитва, участие в светите тайнства, особено изповед и приемане на свето Причастие. Най-голямото благо след всеки разрив е способността да “обичаш повече”.
* Протойерей д-р Джордж Морели е дипломиран клиничен психолог и брачен и семеен терапевт. Отец Джордж е свещеник към антиохийския православен храм “Свети Георги” в Сан Диего, Калифорния, САЩ. Автор е на книгата “Изцеление: Православното християнство и научната психология” (Healing: Orthodox Christianity and Scientific Psychology. Eastern Christian Publications).
** Преп. Петър Дамаскин не е включен в славянския превод на Добротолюбието – бел. прев.
Цитирана литература
Beck, A.T. (1988). Love Is Never Enough. NY: Harper and Row.
Christensen, A. & Jacobson , N.S. (2000). Reconcilable Differences. NY: Guilford
Gottman, J.M. (1994). Why Marriages Succeed or Fail. NY: Simon & Schuster.
Gottman, J.M. (1999). The Seven Principles for Making Marriage Work. NY: Three
Morelli, G. (2004). Sex is holy: The Responsibility of Christian Parenting. The Word. 48 (6) 7-8.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
