Какво е икуменизъм?
презвитер Стефан Стефанов:
Икуменизмът е движение, което се стреми към обединение на всички християнски църкви. Наименованието му произлиза от οικουμενικός – вселенски (οικουμένη древните гърци са наричали обитаемата вселена, т.е. населената земя (от οίκος- къща, дом, жилище). Основната му идея е заложена в думите от първосвещеническата молитва на Иисус Христос: “И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, та да бъдат всички едно: както Ти, Отче си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан 17:20-21). По своята същност то произхожда, първо, от недрата на римокатолическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, а, от друга страна, се формира по линията на различни протестантски обединения, откъдето най-широко се е разпространило и е придобило най-мащабни организационни и идейни форми, и накрая - съвременното икуменическо движение като организация се е формирало и утвърдило на Конгреса в Амстердам през 1948 г. при създаването на Световния съвет на църквите, който сега е главен орган на икуменическото движение. За начало на икуменическото движение може да се смята световната конференция в Единбург (Шотландия) през 1910 г. Асамблеите на ССЦ са се провеждали: в Еванстън (САЩ) през 1954 г., в Делхи (Индия) през 1961 г., в Упсала (Швеция) през 1968 г., в Найроби (Кения) през 1975 г., във Ванкувър (Канада) през 1983 г., в Канбера (Австралия) през 1991 г. Последната, ІХ Асамблея, в която участваха 340 християнски деноминации, се проведе в началото на тази година в Порто Алегре (Бразилия). Нейната тема беше: “С Твоята благодат, Боже, преобрази света”.
Българската православна църква и руската православна църква встъпиха в ССЦ през 1961 г. През 1998 г. БПЦ напусна ССЦ и не изпрати делегация на VІІІ Асамблея в Хараре (Зимбабве).
Мнозина гледат на икуменическото движение с подозрение, а други (най-вече множеството старостилни църкви) категорично го отхвърлят. Във форумите на Интернет също се срещат остри нападки към него. С широка популярност се ползва трудът на архим. Серафим и архим. Сергий “Православие и икуменизъм”, С., 1992 г. Основните аргументи, с които се отхвърля икуменизмът са:
1. Православната църква е неразделената Вселенска църква. Всички други са отпаднали от нея и обединението може да стане само, ако те се завърнат при нас;
2. Всички неправославни са еретици, а каноните забраняват православен да се моли с еретик;
3. Като разговаряме с еретици, ние ги легитимираме;
4. Като общуваме с еретици, ние правим отстъпки и попадаме под тяхно влияние;
5. Междуконфесионалното общение води към религиозен синкретизъм;
6. Световният съвет на църквите се опитва да се превърне в “свръх-църква”.
Някои от тези аргументи имат основание. На някои от предишните Асамблеи наистина се е стигало до междуконфесионални богослужения. Това е дало повод за протести от страна на православните делегации, вследствие на което на следващите Асамблеи богослуженията се провеждат разделено.
Именно това обяснява факта, че в сравнение с Хараре в Порто Алегре съставът на делегацията на Руската православна църква се увеличи седем пъти и нейният глава вече не е иеромонах, а епископ. С това се обяснява и фактът, че Българската православна църква, която излезе от ССЦ преди асамблеята в Хараре, изпрати в Порто Алегре двама наблюдатели с митрополитски сан.
Ръководителят на руската делегация епископ Иларион (Алфеев) изказа отношението на РПЦ към икуменическото движение: “Световният съвет на църквите е съвет именно на църкви, а не на някакви групи, агенции или благотворителни организации. Същевременно никоя църква-член на ССЦ не е длъжна да приема, че всички останали църкви в него са църкви в пълния смисъл на думата. Поради това ние не възразяваме срещу името на тази организация – "Световен съвет на църквите". Ако това не беше така, православните не биха могли да участват в него, защото е очевидно, че за нас много от членовете на ССЦ не са църкви в смисъла, в който ние разбираме едната, света, съборна и апостолска Църква, към която смятаме, че принадлежим.
ССЦ има определени богословски критерии, според които дадена църква може да е негов член. Тези критерии са: вяра в Троичния Бог, Отец, Син и Свети Дух, изповядване на Христа като Бог и Спасител и следване на положенията на никейския Символ на вярата. Ако една или друга църква не е съгласна с вярата, изразена в този Символ, тя не може да стане член на ССЦ.
Условие за участието на Православната Църква в междуконфесионални организации, вкл. в Световния съвет на църквите, е изключването на религиозен синкретизъм. Православните християни настояват на своето право свободно да изповядват вярата в Православната църква като едина, свята, съборна и апостолска Църква без каквито и да е отстъпки или уговорки за т.нар."теория на разклоненията" и решително отхвърлят всякакви опити за размиване на православната еклезиология. Колкото за термина "кинония", за православните има само една кинония – евхаристийното общение. То съществува между Православните църкви. То не съществува между православните и дохалкидонските църкви, между православните и католиците, още по-малко – между православните и протестантите.
В същото време ние не можем да отричаме, че всички християни се обединяват от вярата в Христос не просто като нравствен учител или пророк, а като Бог и Спасител. Всички църкви, които влизат в ССЦ, го изповядват. Не можем да кажем, че признаването на Божественото достойнство на Христос не е за нас обща вяра и обща богословска основа. Не можем да твърдим, че за нас няма значение с кого водим диалог – с протестантите, мюсюлманите или атеистите. Това са различни степени на близост и отдалеченост.”
На последната Асамблея Албанският архиепископ Анастасий беше избран за един от седемте председатели на ССЦ. В интервю след избора си той заяви: “ Тук става въпрос само за събрание. Това не е общение. ССЦ не е някаква свръх-църква. Трябва да обясним, че преданието, което носим, не е илюзия, а действителност, която датира от първото хилядолетие. Трябва да свидетелстваме за тази действителност. И често, най-важното е не само какво казваме, но и какво сме. Това е голямо предизвикателство: да бъдеш православен християнин във всички аспекти на живота.”
За председателя на делегацията на Московската патриаршия на ІХ Асамблея на ССЦ, епископ Иларион (Алфеев), диалогът на Православието с римокатолицизма изглежда по-обещаващ, отколкото този с протестантите. Той даде в Порто Алегре интервю пред френския религиозен всекидневник „Ла Кроа”, в което казва:
“Може да се каже, че тази асамблея е по-„православна” от предишните. ССЦ взе на сериозно притесненията на православните, изказани в Хараре. Така, делегациите на православните църкви днес са по-значителни и, трябва да се признае, че молитвите на асамблеята са по-добре организирани: по-малко синкретични, по-въздържани в смесването на елементи от различни обреди, те отговарят в по-голяма степен на изискванията на православните... Не виждам как можем да превъзмогнем разликите си с по-либералните църкви. По мое мнение, дойде времето да създадем стратегически съюз между католици и православни, с цел да защитим християнската традиция от секуларизма и войнстващия ислям. Дори да сме две разделени църкви, ние имаме много сходни позиции – което не означава идентични – и трябва да действаме заедно. Различията ни не са непреодолими. Затова не бива да се чака твърде дълго – защитата на традицията е най-неотложното нещо.”
С братска обич в Христа: презвитер Стефан
| < Предишна | Следваща > |
|---|
