Добър ден,

Имам толкова много въпроси, така че Интернет едва ли е достатъчен за диалог със свещеник. Сега ще Ви попитам за смисъла на думата любов в християнството. Любовта е най-важното нещо в нашата вяра, струва ми се. Но какво точно разбираме под тази дума? За неизкушените от християнството и неговата етика, любов е отношение между двама души, основано на взаимни чувства и/или физическо привличане.

Според мен повечето невярващи разбират любовта повърхностно, или я свързват със секса. Да не говорим, че навсякъде около нас - филми, песни, реклами - преекспонират по отблъскващ начин темата за любовта откъм плътската й страна.

Какво значи, когато ни се казва да обичаме ближния си, а няма човек, способен да обича всички други хора, защото едни са ни симпатични, други - безразлични, трети ни отблъскват? Нали само Бог обича всички хора безусловно, защото те са негови създания? Искам да попитам дали под християнска любов не трябва да разбираме нещо различно? Дали когато говорим за любов към ближния, не става въпрос за сборно понятие от неща като уважение, зачитане, добронамереност, доброжелателност, готовност за помощ? Спазване на Златното правило? Т.е. любовта да е по-скоро синоним на определен светоглед?

Привет,

Имам следния въпрос към Вас. Аз силно се съмнявам в съществуването на Бог. След като прочетох голямо количество литература по въпроса, достигнах до убеждението, че Бог може би съществува и Го има... но в никакъв случай няма нищо общо с християнството или въобще нещо общо с разпространените религии.

Ако разглеждам Бог като абсолют или някакъв вид демиург, създател и като нещо пасивно от извънземен характер, дали може дискусии за Него да се провеждат в утвърдените религиозни институции? Или по-скоро, ако за мен Бог е пасивен създател и искам да достигна по някакъв начин до Него, ще мога ли да копая в проблема взаимно с вашия интелектуален ресурс. Предполагам, че имате опит в достигането и борбата с Бог. Бих искал да поема на голямо проучване на Бог в лицето Му на създател. Бих работил с физици, духовници, философи, писатели - определено за мен това е нещо вълнуващо... да достигнеш Бог и да Го пребориш - определено има начин и бих допринесъл с удоволствие към постигането му.

С уважение към ордена Ви: К.

Бележка от редакцията: Въпросът е публикуван с незначителни корекции, които засягат изписването на думата "Бог" с главна, а не с малка буква.

Здравейте! Проблемът ми е, че съм хомосексуалист и не мога да се измъкна от тази неприятна страст. Не мога да изповядам греха си, защото ме е срам, а от там и се въздържам да взема причастие. Моля да коментирате този проблем и да дадете, ако можете някои насоки и напътствия. Добре би било това да стане на страниците на сайта, за да може да се прочете от повече хора, които евентуално имат или се сблъскват със същия проблем.

С почитание, П.

От 10 години с голямо упование се моля и изповядвам, искам прошка, причастявам; сега за 1 година съм в САЩ - грижа се за бебе. По независещи от мен причини не мога да отсъствам от дома и не ще мога да посещавам църква. Всекидневно чета молитви; сега съм в пост. Но не ще мога да се причастя, което ме притеснява. Как да се утеша? Поклон!

Бях кръстен на 28 години. Ясно е, че съвсем не съм безгрешен и греховете, направени от мен преди кръщението, предизвикват у мен голяма духовна болка. Доколкото съм разбрал, при Светото кръщение се прощават всичките грехове. Защо още усещам болка от тях? Трябва ли да ги изповядам, след като са ми били простени при Светото кръщение?