Милена: Бих искала да попитам, ако почине някой близък или роднина на дадено семейство и в това семейство има сключен наскоро брак, трябва ли младоженците да не ходят на погребение? Зная, че трябва да спазваме само това, което предписва Светата Православна Църква. Свещеник Добромир Димитров: На въпроса Ви може да се отговори категорично: Да, трябва да ходят на погребение!
Смъртта е трагедията на нашия живот. Господ ни е създал за вечен живот в общение с Него, но ние в онова древно време в лицето на Адам и Ева сме избрали да живеем без Бога и този избор ни донася смърт.
Смъртта не е създадена от Твореца. Тя е последица от греха, а грях е всяко нещо, което ни отделя от Бога, Който е извор на живота. Той, състрадавайки ни, не ни е оставил във воденицата на смъртта, а „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Йоан 3:16). Този живот вечен ние предвкусваме в Евхаристията.
Ние трябва да сме съпричастни с трагедията на нашите близки, както Господ е бил съпричастен с нашата.
Целта на погребението е молитвата, чрез която Бог вижда любовта ни към този, когото сме загубили, и като милостив прощава всичките му волни и неволни съгрешения. Ние се молим за възкресението му в бъдещия век и трябва да имаме твърдата вяра, че това е възможно.
Един писател казва: ако кажеш на някого „обичам те", все едно му казваш – „ти никога няма да умреш"!
Заупокойната Литургия е именно продължението на това любовно общение, където ние, приемайки св. Причастие, отново се съединяваме с нашите близки, баби, дядовци, жени, мъже и деца, които смъртта ни е отнела. Това общение е възможно единствено в Христа.
В България обаче е жалко и тъжно, че на тези заупокойни Литургии (Задушници) масово липсват причастници, което противоречи на предназначението на заупокойната Литургия.
Нека да махнем всички „бабешки басни”(1Тим 4:7) и да се молим на Бога на Живите – Христа Иисуса, да упокои и възкреси тези, които обичаме.
А колкото до факта, че сме младоженци и сме отишли на погребение – това в никакъв случай не би нарушило нашето лично щастие. По този начин ще засвидетелстваме любовта, извираща от семейството ни и озаряваща всички, които са покрай нас.
Любовта е по-силна от смъртта!
Заупокойната Литургия е именно продължението на това любовно общение, където ние, приемайки св. Причастие, отново се съединяваме с нашите близки, баби, дядовци, жени, мъже и деца, които смъртта ни е отнела. Това общение е възможно единствено в Христа.
В България обаче е жалко и тъжно, че на тези заупокойни Литургии (Задушници) масово липсват причастници, което противоречи на предназначението на заупокойната Литургия.
Нека да махнем всички „бабешки басни”(1Тим 4:7) и да се молим на Бога на Живите – Христа Иисуса, да упокои и възкреси тези, които обичаме.
А колкото до факта, че сме младоженци и сме отишли на погребение – това в никакъв случай не би нарушило нашето лично щастие. По този начин ще засвидетелстваме любовта, извираща от семейството ни и озаряваща всички, които са покрай нас.
Любовта е по-силна от смъртта!
Твой в Христа: отец Добромир
| < Предишна | Следваща > |
|---|
