Да се хвърли точен и обхватен поглед в реферата на тази тема е задача огромна и дори непосилна, особено поради ограничеността по обем. Въпреки това, тя е навременна и е от жизнено значение не само за Православието и усилията му в следване на Божествените поръчения. Затова, във връзка и с тематиката на конгреса, на вниманието на гостите и на тружениците във висшите православни училища в различни области на богословието ще се направи опит да се предложат – наред с най-необходими характеристики (понякога по-широко известни) за обсъждане и подбрани важни проблеми и някои възможности за действени многостранни приноси в отговор на глобални приоритети в нашето християнско служение в съвременния свят.

Постомодернисткият „знак” – това е преди всичко отсъствие на обект, който да бъде заменим с този знак. Мястото на означаваната реалност тук принадлежи на някакво хипотетично „култивирано пространство”, произволно измодулирано от постмодернисткото съзнание и понякога превръщащо се в пълно „нищо”.

1. Въведителни бележки. За мен е голяма чест и много се вълнувам да бъда отново на тази благословена българска земя сред православни братя не само от тук, но и от всички традиционни православни страни. Ето защо искам да благодаря на организаторите на този конгрес за това, че ме поканиха и ми оказват честта да представя този доклад.

Мисля, Уинстън Чърчил беше казал, че американската либерална демокрация е най-лошата измислена някога форма на управление с изключение на всички останали. Който и да го е казал, аз съм напълно съгласен с него.

В края на второто и началото на третото хилядолетие Църквата се сблъсква с напълно нов свят, а може би и с промяната на самата човешка природа, за което ни предупреждава генетиката. Според Атласа на бъдещето (Atlas of the Future) в изданието на известната американска издателска къща Macmillan, където са публикували своите съчинения най-известните учени от различни области, се предвижда следното:

Призракът на войнстващия секуларизъм броди из Европа. Активно противопоставяйки се на всички прояви на религиозност, войнстващият секуларизъм печели все по-впечатляващи победи на европейското обществено поле. Не успяха да отшумят баталиите по повод споменаването на християнските корени на Европа в Европейската конституция, когато нова вълна от спорове разтресе Стария свят – този път във връзка с решението на френското правителство да забрани носенето на религиозни символи на публични места. И отново войнстващият секуларизъм са самоизтъкна като единствено легитимна мирогледна система, на чиято основа трябва да се гради новият световен ред както в Европа, така и извън нея.

Най-често споменаваната дума днес е криза. Но какво означава терминът „криза”? Той е от гръцки произход („крисис”) и се превежда със „съд, съдилище”. Понятието „съд” често се споменава в Свещеното Писание – Библията, и обикновено се свързва с дейността на Бога, Който не е само Спасител, но и Съдия; не е само любов, но и справедливост.

Малките белгийчета ги глезят два пъти: през месец декември при тях идват и свети Николай, и Дядо Коледа. В повечето други страни обаче само последният минава, за да възнагради децата, които са слушали… Обяснение на тази загадка може да ни даде историята…