Патриаршеско и синодално послание по случай 1070-годишнината от успението на св. Йоан Рилски

Снимка: Таня Вълчанова

Като се пресели от земята на твоето отечество, … ти се възкачи на планината и като стълб се въздигна до небесата, наставлявайки човеците по пътя на спасението. Затова и се всели в земята на кротките, преподобни наш отче Йоане! (Седален, гл. 5)

Възлюбени в Господа братя и сестри, чеда на светата ни Църква,

В деня, когато честваме 1070-годишнината от успението на дивния Рилски светец и чудотворец Йоан, се обръщаме към всички вас с архипастирско послание за мир и общение в Светия Дух и с призив за усърдна молитва към Бога и към всички Негови светци, сред които по-ярко от слънцето сияе всебългарският покровител и всегдашен небесен ходатай – преподобният наш отец Йоан.

На този ангел в плът, служител Господен и събеседник на ангелите, както още в далечните столетия го бе нарекъл признателният ни православен народ, днес отдаваме и ние нашата почит и молитвено преклонение, заедно с нашата в Господа любов. На неговия пречист образ днес възнасяме неръкотворни венци и достойна похвала, защото чрез него се прослави на небесата и на земята и в него се утвърди във вярата и благочестието целият наш православен род. Затова и до днес православна България съзира в него своя най-верен наставник по Божия път и своята най-надеждна опора в дните на изпитания. Затова и до днес на този духовен, благоверен и христолюбив човек, който се боеше от Бога и Му служеше със страх (Народно житие), се отдава онази чест, която всеки християнски народ дължи на своите, родили го в Господа предци.

А тъкмо такъв беше чудният Йоан – аскетът и молитвеникът, богоподражателят и победител на всяко изкушение, многоплодна лоза, украшение на пустинята и слава на българския род. В негово лице нашите предци намериха онзи така нужен образец и онова светило, което се слага нависоко, навръх планина, за да разпръсва светлината си навсякъде (Мат. 5:14); онзи светилник, от който толкова много имаха нужда страдащите някога в мрака на езическите суеверия, а отскоро покръстени наши прадеди, за които с така искрена любов той пише в своя Завет: Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които… и след приемането на светата вяра поддържат. [Защото] те правят това поради простота и заради това се нуждаят от вразумление.

Такъв беше и такъв е останал в паметта на своите братя по вяра и род Рилският светец и чудотворец, отдаден докрай на вярата си в Бога, истински следовник Христов и Господен ученик, чиято любов към Бога и ближния не познаваше граници, но като от непресъхващ извор продължава да се излива и до днес над всички онези, които с вяра и надежда прибягват до небесното му застъпничество. Такъв остава и основаният от него манастир насред Рилската пустиня – този истински мистичен център на православието по българските земи, който от основаването си и до днес остава непоклатима твърдина на вярата и благочестието сред народа ни и чиято слава, заедно със славата на неговия основател, отдавна е надхвърлила отечествените граници, за да се разпростре из целия християнски свят. А заветът, оставен от преподобния към неговите ученици, е завет и към целия наш народ: Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите Отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път… Поучавайте се в Господния закон ден и нощ… Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите Отци…

Тези и още много скъпоценни бисери щедро се изливат към нас от заветите на Рилския чудотворец, за да ни укрепват във вярата и в подвига на благочестието и да ни напомнят постоянно, че от Бога е всяко добро дарование и всеки съвършен дар от горе идва (из Завета на свети Йоан Рилски).

Затова, възлюбени, дойдете заедно – в деня на неговото в Господа заспиване – да възпеем онзи, който, воден от пребожествена ревност, презря всички съблазни на този свят, за да намери уединението на Рилската пустиня и там, в лишения и подвизи, обливан от сълзите на покаянието, да заслужи наградата, която Господ отвека е приготвил за онези, които сърдечно Го обичат (Иаков. 1:12; 1 Кор. 2:9). Да се поклоним пред образа и пред подвига на онзи, който още в зората на раждането на българския род за Христовото благовестие се оказа достоен съсъд на неоскъдяващата Божия благодат и който с духовната си борба против врага на нашето спасение успя да удиви дори и ангелското войнство и да спечели Божието благословение: не само за себе си, но и за всички свои братя, за които и знаем, че продължава да ходатайства и да се моли пред престола на Всевишния.

Да помним и да пазим неговите завети към нас и да следваме неговия пример на беззаветна любов към Бога и ближния, на твърдост в изпитанията и изкушенията, на неотклонно търсене на едното потребно (Лука. 10:42) в изпълнение на Божията заповед: Първом търсете царството на Бога и Неговата правда (Мат. 6:33). Тогава ще бъдем и ние достойни в Господа Йоанови чеда и приемници, и носители на свети-Йоановия дух на единство във вярата, преданост към Църквата и жертвена любов към Бога и ближния.

Преподобни отче Йоане, Рилски Чудотворче, моли Бога за нас!

Председател на Св.Синод

Неофит,
Патриарх Български и митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:
Врачански митрополит Калиник
Сливенски митрополит Йоаникий
Видински митрополит Дометиан
На Сащ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Великотърновски митрополит Григорий
Плевенски митрополит Игнатий
Старозагорски митрополит Галактион
Ловчански митрополит Гавриил
Пловдивски митрополит Николай
Доростолски митрополит Амвросий
Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
Неврокопски митрополит Серафим
Русенски митрополит Наум