Църковните празници и именните дни са свързани с даване на подаръци. Във време на криза трудно се отделят пари за тази цел, а за съжаление често се оказва, че купеният подарък е излишен или нехаресван. Но има осем дара на човещината, за които рядко се сещаме и които не струват дори пукната пара. Кои са те?

Празничното суетене вече залива всички. Магазини, молове, търговски комплекси изобилстват от хора, които правят последните покупки за годината. Идва времето на празниците, времето на празничните трапези, погачите и късметите, подаръците, радостта - коледно-новогодишната атмосфера на мигащи лампички, коледни клончета, изкуствени елхи и стъклени играчки; сняг навън и топлина в дома. Хората празнуват. Не винаги съзнават какво точно и как, но празнуват.

Ако в търсачките Яндекс или Гугъл въведете фразата «Русия заема място в света...», ще узнаете, че тя е световен лидер по:

На 23 ноември Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил навърши 65 години

В края на Божествената литургия, когато служи архиерей всеки свещеник пристъпва за благословение от него. Това правило се спазва безпрекословно и когато службата се възглавява от Патриарха, но струва ми се, че в този случай познатото уставно действие има дълбоко вътрешно съдържание. При своя Владика, с когото общуваш и се виждаш достатъчно често и който те познава по-добре от самия себе си и благословението е сугубо «лично», нормално и очаквано.

В общуването между хората често възникват недоразумения - когато едни и същи думи се интерпретират различно и на думите на събеседника се придава смисъл, който той въобще не е влагал. Понякога това става нарочно, както казва псалмопевеца, «Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло» (Пс. 55:6), но нерядко се случва и поради откровено неразбиране.

На прага на Рождественските пости отново сме изправени пред подвиг. Подвиг, който не се определя просто от годишното време и от празничния богослужебен кръг на Църквата, а подвиг, който трябва да ни напомни кои сме, какви сме, какви трябва да бъдем. Постът не се ограничава единствено във времето между заговезни и Рождество, а продължава и след това... Това, което сме научили, това което сме приели, начинът, по който искаме и желаем да живеем, да съществуваме пълноценно... и изявата на всички тези неща практически осъществени в живота ни.

Когато се огледаме, виждаме с болка в сърцето, че хората все повече губят толерантността и състраданието си. Многообразни са причините, които пораждат това явление: икономическо безредие, охолство на малцина и обедняване на мнозинството, ниско ниво на култура и морал, конфликти на етническа основа, несигурност за утрешния ден. Заради дреболии възникват разпри; върху първия срещнат се стоварват обиди и раздразнение.

Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала... (Пс. 8:3)

Децата. За тях ми е думата. Колко много на мен самият ми се иска да бъда дете. Да, иска ми се, защото това е незаменимо, това е нещо велико. Колко прекрасно е да бъдеш дете! Спомнете си вашето детство, спомнете си как сте играли на кукли или колички, на ластик, футбол или фунийки в близкия строеж. Как сте се грижили за малките котенца или кученца на село или зад блока, как сте им правили къщички и как сте преживявали, ако любимото ви животно се разболее или умре. Как сте се радвали на един сладолед или балон. Да, велико нещо е детството, което неусетно завършва и ни потапя в друг свят, лишен от душевна чистота и безкористност.

Добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. (2 Кор. 12:10)


Нашият Врачански викарен епископ Киприян Траянополски на 31 август празнува именния си ден – почитта към патрона, който е избрал - св. еп. Киприян Картагенски. 

Лято. Зной. Слънцето сипе жар върху нас. Рядко ще се случи някой по-облачен ден, когато То се скрива за малко и въздухът става оловносив, тежък като памук. После небето се изчиства и То се втренчва отново в нас – червено, космато, пламтящо – като някакво надвесено гневно око от всемира.