Мария Городова е коментатор в “Российская газета”, автор на книгите “Корабът на спасението”, “Любовта е дълготърпелива”, “Люлката на огъня”, а в момента е просто дъщеря, която се грижи за тежкоболния си баща. Мария споделя с читателите на блога си и сайта Татянин ден своите размисли върху това, как да помогнем на близките си и какво означава “да споделиш болката”.

Още неотзвучали 333-те Гинесови гайди, съпровождащи лекцията на гуруто Шри Шри Не-знам Кой Си, който онзи ден сподели вижданията си за "Изкуството да живееш" пред очевидно слабите в това изкуство българи, получавам в пощата си покана със следния текст:

"Имаме огромното удоволствие да ви поканим на първото гостуване на австралийката Jasmuheen – жената, която не се храни с физическа храна от 1993 г.

В последно време на работното място, на гости, а при някои - и в семейството към нас, православните се отправят претенции да носим отговорност за Църквата въобще. В такива случаи възниква принципна невъзможност за общуване, защото, изразявайки се иносказателно, на тези, които не ядат солено е трудно да им се обясни какво значи “солено”. И резултатът е ясен – чувство на крайна досада към самия себе си - ту спориш, ту се съгласяваш. Тук се опитваме да отговорим на всички, колкото и това да ни се струва непосилно.

Един мой роднина – некръстен, но искрено интересуващ се от православието млад мъж, реши да отиде в една неделна утрин в голям подмосковски манастир, известен със своята многовековна история. Той отдавна искаше да присъства на неделна литургия, при това не къде да е, а именно на свято място, дълго отлагаше своето пътуване и ето - най-после се реши.

В някои съвременни световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света – след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко)...

Знаете ли, че една нищожна случка или дори само една дума може да промени живота на човека? Или да му даде отговор на неразрешими въпроси, променяйки вълшебно начина, по който той възприема света? Това се случи наскоро и с мен.

Какво представлява Новият Завет? Той съвсем не е просто едни нови заповеди, чието спазване ще реши всичките ни проблеми. Той е влизане на Бога в човешката история. Историята на Едемската градина, описана в книга Битие, не е история за живота на едни преселили се хора; не е история за излизането на едно семейство от някакво прекрасно място… Това е описание на вселенска катастрофа, чийто резултат са фундаментални битийни, онтологически промени, които се случват с човека и изобщо с всяка твар – с цялото Божие творение в света и по този начин – с целия свят.

А вярвате ли в Непорочното зачатие?...

„Наистина ли вярваш в историята за непорочното зачатие?“ Случвало се е да ми зададат този въпрос, който да повлече със себе си дълъг спор...

Една сутрин преди години станах с намерението да си подстрижа косата, като част от подготовката ми за посещение в Лондон, но с първото писмо, което отворих ми се изясни, че няма нужда да ходя до там. Така че реших да отложа и подстригването. Но тогава нещо започна най-необяснимо да гложди ума ми, почти като глас, който казваше „Въпреки всичко се подстрижи. Иди да се подстрижеш.” Накрая не издържах и отидох.

В интензивния напоследък интерес от страна на обществото и медиите към миналото и настоящето (а на миряните и към бъдещето) на БПЦ висши клирици съзират заговори против Църквата, вражеско отношение или в най-добрия случай недоброжелателство. Над всички, дръзнали публично да говорят за делата на Църквата, тегне а приори обвинението, че са хулители, които въвеждат в изкушение мнозина "от тия Мои най-малки братя", а ако служител на държавата си позволи да изрази гражданско отношение, се вдига вой за погазеното разделение на църква и държава.