В началото на празничния месец декември серийният убиец Недялко Димитров - Момата хладнокръвно се призна пред Хасковския окръжен съд за извършител на миналогодишното убийство на димитровградското семейство Бейтула и Неврие Махмуд. Вероятно както всеки убиец, така и Момата има своя философия за деянията си: "Просто изпълних волята на Господ", казва той.
Убийци по света - колкото щеш... Ала онова, което впечатлява в случая е дързостта на Момата, който очевидно "е наясно" с Божия промисъл - нещо, за което едва ли някой от великите умове на света, нито дори пък светец си е помислил. И едва ли виждайки себе си като изпълнител на волята свише Димитров си е дал сметка, че убийството е кощунство преди всичко, защото тялото е Божи дом и да го убиеш донякъде означава да се опиташ да изхвърлиш Бог от Вселената...
Сякаш съвсем случайно точно една седмица преди Рождество Христово, на 18 декември, Комунистическата партия в Русия предложи думата "Бог" в текста на руския национален химн да бъде официално премахната и заменена с..."нас", т.е. "от нас защитен, както нашата любима родна земя" вместо "защитен от Бога, както нашата любима родна земя". В противен случай, твърдят "редакторите", се подкопават основите на националното единство в страната, както и на нейното мултиетническо и мултирелигиозно общество. Отявления опит за опорочаване на руския национален химн заместник-председателят на руската Държавна дума Любов Слиска коментира така: "Ако комунистите смятат, че думата "Бог" е в противоречие с Конституцията, това означава, че те вярват, че сами могат да заемат мястото на Бога, а това е голямо безумие".
Но защо, би възкликнал някой, ни е да се занимаваме с убийци и чужди парламентарни дрязги точно в най-празничния сезон на годината? Нали въпреки студа и поредното "Снегът ни изненада!" все пак в домовете на мнозина от нас е топло, трапезата е пълна, скътали сме и някой друг лев за подаръци на близките...Ала какво празнуваме, че чак и подаръци да си разменяме? И какво всеки от нас съзира зад светското лице на празника, по-популярен като Коледа? Дали оплетени в ритуалности и суеверия, фокусирани върху броя на постните манджи и на елховите свещички, ние всъщност не забравяме защо правим всичко това? Дали и ние, подобно на Момата и на руските комунисти, неусетно не "изхвърляме" Бог от живота си, забравяйки, че празникът Рождество Христово е нещо много повече от граница във времето, положила началото на ново летоброене. Великата и непостижима за човешкия разум тайна на Боговъплъщението е преди всичко ново начало в духовната история на човечеството - Божият Син се ражда, за да отвори пътя към възстановяване на изгубената връзка между Бога и човека. Ала не като му я натрапва и вменява силом, а оставяйки я да бъде плод на свободния и зрял избор на самия човек. Такъв, какъвто може би е този на Момата, на руските комунисти, и на всеки един от нас. Но нека не бъдем съдници. Защото има едно нещо, което Бог, макар и всемогъщ, не може да стори. И то е да влезе в онова човешко сърце, което не желае да отвори вратите си за Него.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
