Очакваният празник

Празничното суетене вече залива всички. Магазини, молове, търговски комплекси изобилстват от хора, които правят последните покупки за годината. Идва времето на празниците, времето на празничните трапези, погачите и късметите, подаръците, радостта – коледно-новогодишната атмосфера на мигащи лампички, коледни клончета, изкуствени елхи и стъклени играчки; сняг навън и топлина в дома. Хората празнуват. Не винаги съзнават какво точно и как, но празнуват.

Рождество Христово е един особен празник, празник на очакването. Ние очакваме. Очакваме да се случи нещо, което вече се е случило. Не го отбелязваме като годишнина, паметна дата или регулярно събитие; очакваме го да се случи пак и пак, защото то се случва в нас. Чудото на Рождество е в неговата непреходност. Христос се ражда винаги, всяка година, вътре в нас. И ние очакваме с трепет това рождение, защото то ще ни облагороди, ще ни направи способни да живеем в мир със себе си, в мир с околните, в мир с Бога. Ще ни промени изначално, ще насочи мирогледа ни към важните неща, ще ни научи на милост и прошка, на отвореност към другите, на топлина. Затова и очакването на Христовото рождение е особено важно събитие.

В същото време медиите ни заливат с много безполезна информация за това как и с какво да посрещнем и отпразнуваме Коледа. От масата с нечетните ястия, през бъдника в камината, покрай коледните украшения от вторични суровини и звездите от ролки тоалетна хартия, покрай коледуването, баенето и наричането, през подаръците, моловете и кича, покрай старите обреди, традиции и езически ритуали, през телевизионните предавания с атеистически изследвания за живота на Христос и шоупрограмите, изпълнени с цинизми. Минавайки през всичко това, често заобикаляме една бедна пещера с ясли, едно скромно дете, за което нямаше място в страноприемницата. Дете, което промени света и показа, че никой не е сам и че промяната за човека е възможна и постижима.

Днес, след повече от 2000 години, сякаш сме загубили посланията на това събитие. Живеем повече за себе си, за консуматорството си, обграждаме се с фалшиви илюзии за заобикалящия ни свят, живеем непълноценно в нереални светове, не влагаме смисъл в общуването, в събитията, в делника, в работата, в семейството. Духовната празнота парализира сетивата ни и ни кара да живеем в застой. Тогава идват празниците и нашата отговорност да ги изпълним със смисъл. Да потърсим онези неща, които ще ни дарят с истинска радост, които са по-ценни от бутиковите подаръци, тривиалните SMS-и и блажните трапези.

На Бъдни вечер трябва да посрещнем раждащия се Христос. Да не оставим никого сам. Има много хора, които живеят сами, чиито деца са далече в чужбина или просто нямат семейства. Наш дълг е да ги поканим, за да споделят с нас празника. Да ги поканим на скромна постна трапеза, която да прекадим и в нощта на очакването да прочетем Евангелския текст от Матей или Лука, който ни разказва за случилото се събитие. Не е важен нито броят на ястията на трапезата, нито цената на подаръците. Важно е да дарим внимание и топлина. Да се сетим за хората, за които цяла година не сме се сещали, но не само за празника и само веднъж.

Празникът е повод не за преяждане и препиване, а за размисъл – каква велика Божия милост е животът ни и как, благодарение на онова дете от яслите на Витлеем, ние имаме път за спасение и път към вечността. Сещаме ли се за него? Вървим ли по него? Очаква се през 2012 година да свърши светът. Това наивно твърдение битува вече много време в обществото, но почти никой не се замисля, че всъщност винаги трябва да живеем така, все едно утре ще настъпи краят. Дните ни – не, часовете ни трябва да бъдат изпълнени със смисъл. Трябва да отбягваме греха и да се стремим да бъдем в мир с всички. Призвани сме да постигнем мира, който едно дете донесе за цялата вселена. И не само да го постигнем, но и да го даряваме всеки ден и на всеки, без да очакваме да бъдем разбрани. Другото вече не е в наша власт, а в ръцете на Онзи, от Когото просим всяко добро. Нека се научим да даваме това, което искаме да получим, това, от което особено се нуждаем.

Тогава и празниците ни няма да бъдат повод за шопинг-терапия и изява на гастрономическия ни талант за надяждане и препиване, а преосмисляне на вечността, която ни очаква, ако достатъчно се потрудим за нея. Нека хармонизираме живота ни с Евангелските повели и по този начин го изпълним със съдържание. Тогава и идващите Рождественски празници ще ни донесат повече радост, защото ще знаем, че чрез нравственото обновление, което те носят, ще постигаме и малките крачки по пътя към вечността.