Православие БГ

/Помохамеданчването в Смолянско през втората половина на XVII в./

Из "Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област", писан от светогорски монаси, обслужвали Кръстогорието (Средните Родопи) през XVIII и XIX в Виж "Асимилаторската политика на турските завоеватели" – П. Петров, 1962, стр. 169-171.

В 1669 година, в двадесет и първата година от царуването на султан Мохамед IV (Мехмед IV), излезе заповед да се потурчат българите в Кръстогорието. С огън и меч турците успяха и потурчиха населението в следните села: Виево, Смолен (дн. Смилян), Упорово (дн. Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (дн. Рудозем) и една малка част от селата Езерово (дн. Смолян) и Беловидово (дн. Златоград). А селата Райково, Устово, Горно и Долно Руеново (дн. Момчиловци и Соколовци), Кутлово (дн. Славейно), Петково, Очинево (дн. Чокманово), Левочево, Пещера, Осиково (дн. Полковник Серафимово) оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си.

В царуването на Мохамед IV, през месец юли 1669 година, когато стана страшното и с насилие помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха из горите. Турците изгориха църквата "Св.св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.

Турците поискаха да заловят епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че между се намира духовния му водач епископ Висарион Смоленски, окуражи се, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково. При помохамеданчването на Смолен и областта му, както казахме, турците избиха много мъже,жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и за сън. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналия в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша – челюстите ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завовоевателят турчин и каква варварска религия е разпространявал.

Епископ Висарион Смоленски преживя в Райково една година. Турците обаче, търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ им не идваше от никъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.

В ранното утро на 29 юли 1670 година, Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души телохранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно Езерово за Горно Езерово. Но ненадейно, между къщата на Ревача и воденицата на Сурото, в долината, излезе голяма въоръжена чета от турци и потурнаци. След голям и кървав бой заловиха живи епископа и неговите телохранители: Момчил Глуховски, Гего Сухарски, Найден Гривнински, Дечо Ругански, Белко Мечкаря, Страхил Бойчев, Грудю Грънчовски, Вълко Гръздански, Стойко Мирчовски и Райчо Раев. Турците ги обезоръжиха, вързаха им ръцете отзад и бързо ги отведоха към Смолен, да не би да ги застигне християнска чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.

В Смолен, по заповед на властта, най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да откупи живота си с цената на приемане мохамеданската вяра, понеже смятаха,че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му. Епископ Висарион отказал да приеме исляма. Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол, почнаха да го щипят по тялото с нарочно приготвени клещи, с които откъсваха парчета живо месо от тялото му. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да иска милост. Кръв ручеше от тялото на тоя мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки по тялото, докато епископът падна в несвяст. След като се свести, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, туриха на главата му нажежена пирустия и се гавреха с него. Но и това не стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из селото за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне, един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож прободе гърдите на епископ Висарион. Той се повали на земята (и започна да се моли). Освирепелите турци помислиха, че той говори нещо обидно за тях, затова злобно се нахвърлиха върху него с камъни, обезобразиха го и тялото му направиха на пита. Турците заповядаха на телохранителите на епископа да изкопаят гроб в една градина, близо до хорището в Смолен, и там заровиха трупа на епископ Висарион.

Така, на 29 юли 1670 година в Смолен, умря мъченически епископ Висарион Смоленски.

Десетте телохранители на починалия епископ освободиха и пратиха в Райково да разкажат за това, що се случи. Турците мислеха, че с убийството на Висарион Смоленски ще се отнеме напълно духовната упора на християнското население и то ще приеме без повече насилие мохамеданската вяра, но това само озлоби българите, които бяха решили да измрат до един, но вярата на праотците да запазят. Събраха последни сили и образуваха чети, които закръстосваха отново из горите и водеха люта борба за запазване вярата, честта и живота.

А самите телохранители заминаха за Ксанти,за да потърсят закрила от Ксантийската митрополия за осиротялото българско население. Ксантийският гръцки митрополит им обещал защитата си и по негово и това на патриаршията застъпничество помохамеданчването за останалото християнско население спря. Цариградската патриаршия изпрати духовни представители в Райково и другите села вместо избитите български такива.

...И прибра се пръснатото из горите българско население...

* "КРЪСТАТА ТОРА" - Това име на планината иде от огромния кръст, който се очертава от четири огромни дяла, изхождащи от най-високия връх - Перелик, по четирите посоки на света. До този огромен стратегически възел е и днешния гр. Смолян. Виж Възпоменателен лист Йеромонах Григорий, Смолян, 1. XI. 1992г.