Православие БГ

След слизането на Светия Дух над апостолите Църквата започнала бързо да се разраства и възникнала необходимост да бъдат обгрижвани сираците, вдовиците и бедните, които приели Свето Кръщение. Апостолите предложили на християните да посочат седем достойни мъже, които да се грижат за нуждаещите се. Посветили ги за дякони (означава служители) и ги направили свои най-близки помощници.

Освен че помагали на бедните, дяконите участвали в молитвите и богослуженията.

Сред дяконите се откроявал младият Стефан. Той проповядвал Божието слово в Йерусалим и подкрепял думите си със знамения и чудеса. Успехът му бил огромен и това предизвикало ненавист сред фарисеите - ревнители на Мойсеевия закон. Те го хванали и го повлекли към синедриона – съдилището при евреите. Намерили лъжесвидетели, които твърдели, че светецът оскърбявал в своите проповеди Бога и пророк Мойсей. В свое оправдание архидякон Стефан изложил пред синедриона историята на еврейския народ, показвайки с примери как евреите винаги са се противили на Бога и са убивали изпратените от Него пророци. Членовете на синедриона го слушали и се разпалвали от гняв.

В това време Стефан видял небето отворено над себе си и възкликнал: "Виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога" (Деян. 7, 56). Когато чули тези думи, членовете на синедриона били обхванати от страшна ярост, хвърлили се срещу светеца и го повлекли извън града. Тук, както повелявал закона, първите, които го обвинявали, първи започнали да хвърлят камъни срещу него. Присъствал и младеж, на име Савел, който пазел дрехите на тези, които хвърляли. Паднал под ударите на камъните, свети Стефан извикал: "Господи Иисусе, приеми духа ми! Господи, не зачитай им тоя грях!" След тези думи починал.

Известният еврейски учител Гамалиил и неговият син Авив тайно погребали тялото на светия първомъченик в своето имение. По-късно и двамата приели Свето Кръщение и станали християни.

Архидякон Стефан станал първият мъченик за Христос през 34 година след Рождество Христово. В Йерусалим започнали да преследват християните, които били принудени да бягат в други градове и страни. Християнската вяра започнала да се разпространява и в други части от Римската империя. Кръвта на свети първомъченик Стефан не била пролята напразно. Скоро Савел, който одобрявал това убийство, повярвал, кръстил се и станал апостол Павел. Много години по-късно той посетил Йерусалим и бил хванат от разярена тълпа иудеи, искащи да го убият с камъни. В своята беседа с тях той си спомнил за невинната смърт на свети Стефан и за своето участие в нея (Деян. 22).