Подвигът “юродство заради Христа” намира оправдание в думите на св. апостол Павел: “Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога” (1 Кор. 3:18-19). “Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо” (I Кор. 1:27-28). Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат “от долен род” на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.

Св. апостол Ананий бил един от 70-те Христови ученици. Служил като епископ в град Дамаск, Сирия. След чудесното обръщение край Дамаск на Савел - бъдещият велик проповедник на народите св. апостол Павел - Господ излратил Ананий при него с думите:

Преподобни Роман живял през пети и през първите десет години на шести век. Той бил клисар в цариградската църква “Св. София”. Бил неграмотен, но се отличавал с добродетелен живот и с ревност към Църквата. Цариградският патриарх Евтимий (489-495) го обикнал за кротостта и благочестието му. На това завидели някои църковни служители. Присмивали му се, че бил неук. Казвали му, че щом не знае да чете, няма право и да служи заедно с тях в храма.

За да го огорчат още повече, те направили опит да го изложат.

Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесети век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахия (днес Дурацо). Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования. Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор. Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.

През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж, на име Xаритон. При царуването на римския император Аврелиан (270—275 г.) било предприето жестоко гонение срещу християните. Началникът на града узнал, че Харитон е християнин и го повикал при себе си.

Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама братя - Яков и Йоан - да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него. Оттогава те били непрекъснато със Спасителя. Заедно със Симон Петър те присъствували при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близо до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с кървава пот преди страданията Си на Голгота.

През петия век живял в Александрия един добър християнин, на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички. Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време. Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещите се.

Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек, на име Онисифор. Св. апостол Павел говори за него във Второто послание до Тимотей така: „Господ да даде милост на дома на Онисифор, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми” (2 Тим. 1:16). В къщата на Онисифор се събирали всички, които желаели да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път. Измежду честите посетители на тоя дом била една 18-годишна девойка, на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота.

Около 800 години преди Рождество Христово живял между израилтяните един човек, на име Йона. Преданието говори, че той бил син на сарептската вдовица, у която св. пророк Илия живял през време на глада. Него пророкът възкресил от. мъртвите със силна молитва към Бога (3 Царст. 17:17-24). Той получил от Бога дара на пророчество.

Преподобни Козма се родил във втората половина на XII в. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир „Св. Георги Победоносец”, основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.