Из книгата "Към протестантите за Православието", © Омофор, 2001

Всеки критик на Православието трябва да обмисли една очевидна истина: ние сме вече на 2000 години. Две хиляди години християните препрочитат Книгата си; две хиляди години най-големите умове на човечеството мислят върху нея. Затова не е разумно, ако случайно се натъкнете в Библията на някое неясно за възприемане място, да крещите, че сте открили „противоречие” или глупост. Християнските богослови навярно още в древността са обръщали внимание на това място и са го обяснявали в съответствие на общобиблейския контекст. Наивно е например да се мисли, че през тези двайсет века никой от православните изобщо не се е замислял над това, което миналата седмица са разбрали момчетата от „Църквата на Христа”: излиза, че в Библията има заповед „не си прави кумир”, която, представете си, православните иконописци злостно нарушават.

Целият текст в PDF формат (за регистрирани потребители)

В ранната история на християнството не са много страните, които са се радвали пряко и по-тясно на покровителството на Света Богородица. Или по-точно: отсъстват преки свидетелства (веществени или писмени) за това. Налице са обаче данни, съхранени в християнското предание. Така например по жребий на Божията майка и на ап. Симон Кананаит се паднала Грузия. Особено силно посвещение и почит към Св. Богородица пазят в Полша, където Тя се почита като кралица на поляците.През Средновековието Ливония (днес част от Литва) се нарича земя на Мария (Terra Mariana). Така я назовал и папа Инокентий III, благославяйки завоюваните от кръстоносците територии в името на Света Богородица. Изключително силна и широка е почитта към Божията майка в пределите на Русия. Известни са имената на голям брой области и градове и на редица местности, които се изтъкват и сочат, че Тя е била тяхна закрилница. За присъствието и създадения към нея култ след приемане на християнството говорят образите върху моливдовули, инсигнии, корони и други държавни знаци, а също така и построените на нейно име храмове и манастирски обители.

На Шопенхауер принадлежи забележителнатата мисъл, че към великите живописни произведения трябва да се отнасяме като към височайши особи. Би било дръзко ние сами първи да ги заговорим, а трябва почтително да стоим пред тях и да чакаме, докато те ни удостоят с честта да заговорят с нас. По отношение на иконата това изречение е особено вярно, именно, защото иконата е нещо повече от изкуство. В наши дни у нас, в България, иконата е изучавана, изследвана и разглеждана от видни специалисти.

Източник: Несусвет

Когато говорим за Преданието, не можем да отминем въпроса за иконата. Очевидно е, че иконата не заема случайно място в практиката на православното благочестие. Очевидно е също така, че в Новия Завет не се вижда никаква нужда от икони. Оттук следват естествените въпроси: не е ли накърнило историческото православие простотата на евангелското богообщение? Има ли въобще в християнството основания за съществуването на иконата? Необходима ли е иконата на човека за изразяване на духовния му опит и за молитвите му? Тоест - възможна ли е иконата, допустима ли е богословски тя? И, ако е допустимо изобразяването на свещените събития, има ли духовен смисъл молитвата, която идва чрез тези изображения?

Източник сп. Маргарита

В областта на изкуството православната църква притежава безценни съкровища - иконите.

Икона е дума от гръцки произход (eikon), която означава "образ", "портрет". Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят.

Източник: www.myriobiblos.gr

Рождество Христово

"Който за нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата..." (3 член от Никео-Цариградския Символ на Вярата)

Православието е извънредно красиво – то е истина, наш живот, наша радост и спасение. Всички страни от религиозния култ – от архитектурата до музиката, молитвата и иконописта – са проникнати от красота, защото православните традиции, църковните служби – всичко, което има отношение към нашата вяра, е проникнато и оживотворено от Божественото.