Фондация "Покров Богородичен" е създадена през 1994 от приятелски кръг съмишленици. Целта на организацията е да мобилизира лични и обществени ресурси и да работи за подобряване на образа на Православието в България, силно компрометиран в годините на атеистичния комунистически режим. Една от основните изразни форми на мисионерската дейност на фондацията е издаването на списание "Мирна". Изданието се осъществява от издателство за православна литература "Омофор".

На въпросите на "Култура" отговарят редакторите на списанието Илиана Александрова, Пламен Сивов и Димитър Спасов.

Източник: сп. Мирна, бр. 1

В последно време Българската православна църква се оказа в тежко положение. Проблемите датират отдавна, голяма част от тях имат за причина доскорошната политическа обстановка в страната. кромените в обществения строй само откроиха по-ясно големите поражения, които Църквата е понесла през изминалите десетилетия и я поставиха на прицел като неспособна да отговори на разнообразните очаквания на втурналите се към храма тълпи с изострен "духовен апетит". Малцина са тези, които действително разбират за какво става въпрос в Църквата, а единици . тези, които се схващат лично отговорни или ангажирани с проблемите, които тя преживява. Наред с благочестивото вълнение за съдбините на българския дух и духовност, ярко демонстрирано с тържествени водосвети и репортажи от посещения в храма на видни политици, съвсем отчетливо се откроиха групи, чиито чисто икономически интереси се реализират за сметка на Църквата. Църковните имоти все още не се връщат . нито със закон, нито с добра воля, тъй като доказването на собствеността по съдебен ред освен, че е много сложно, поради липса на средства и специалисти, понякога се оказва невъзможно, защото необходимите документи са или загубени, или унищожени. В лицето на своята администрация Църквата не е в състояние да реши този проблем, както и много други, за които са нужни специалисти, средства, опит. Разбира се, общественото мнение много по-лесно произвежда обвинения, отколкото самокритика. Държим се така, като че ли ни е отказано нещо, което ни се дължи по право. Сякаш духовниците са някакви администратори, които трябва да осигурят комфорта на нашето пребиваване в храма или манастира; сякаш сме си платили, за да прекараме добре и сме останали страшно разочаровани. Този подход сериозно се отклонява от правилното разбиране, което би трябвало да имаме за Църквата и собственото си място в нея. В интервюто, което предлагаме тук, се разискват някои важни въпроси, свързани с обществените позиции на Църквата и кравославието в съвременна България.

Ръководителят на прес-службата на Грузинската Патриаршия, прес-секретарят на Католикос-Патриарха на Грузия, протоиерей Василий Кобахидзе за ситуацията в Грузинската Православна Църква.

“Журнал Московский Патриархии”, юли, 1997

Разговор с една монахиня

Поисках благословение за този разговор и изповядах греховете на незнанието си така подробно, защото зная колко много сънародници страдат от същите грехове и може би непредубедено ще потърсят Истината в Църквата. “Защото не беше в Църквата Ми”, това е причината за нашата лична и всеобща несрета на блудни синове. Да бъдем жива клетка от Тялото Христово - всеки поотделно и като народ - това за нас е въпрос на живот и смърт. И на земята, и на небето