Повод да хвърлим светлина върху важен етап от православната история на Далмация ни дава една стара книга, на която попаднахме в оредялата библиотека на Русенската митропология.
Тя е печатана от Московския университет през 1773 г. и е съставена от протойерей Пьотр Алексиев от Архангелската катедрала в Кремъл. Дългото й заглавие гласи: „Церковный словарь или истолкование речений славенских древних, також иноязычных без перевода положенных в Священном Писании и других церковных книгах...” На първия неномериран лист след титулния стои казионно посвещение на руската царица Екатерина II. Под текста един собственик на „Словара” е отбелязал името си: „Из числа книг смиренаго архиереа Далмации Бококоторский, Добровский и Истреинский Венедикта Кралевича Македонца.” Този духовник ни заинтригува, поради което положихме доста усилия да узнаем повече за живота и дейността му. Живял през смутна епоха, Кралевич се оказва невероятен авантюрист и опортюнист.
Той е роден в с. Балия до Солун на 15 януари 1767 г. от баща грък и майка българка. Като юноша се замонашва в близкия манастир „Св. Атанасий”, където става и дякон. Открадва от касата на обителта 6000 гроша и избягва в Букурещ, за да ги прахоса. Оттам отива в Янина и служи три години като стражар при местния деспот Али паша. Успява да си издейства грамота от Синайския манастир, с която събира милостиня из Босна. Кралевич подкупва Сараевския митрополит Калиник и той го ръкополага за епископ през 1806 г. През същата година избухва въстание в Сърбия и новият владика е арестуван от турците. Той им обещава да им донесе голяма сума пари, но когато е пуснат временно, избягва в Унгария. Оттук преминава в Далмация, тогава окупирана от французите, и предлага услугите си на ген. Мармон. През септември 1808 г. Наполеон I издава указ за основаването на православна Далматинска епархия с център в Шибеник. След две години Кралевич става неин предстоятел. Когато Далмация е завладяна от австрийците (1815 г.), владиката бърза да ги увери в своето верноподаничество. При посещението на император Франц I в Шибеник през 1818 г. Кралевич се заклева да приеме и наложи уния с папата. Старанията му в тази насока толкова ожесточават православните, че през 1821 г. те правят покушение срещу него. Епископът се опитва да се задържи в Далмация още две години, но през 1823 г. е принуден да емигрира във Венеция. В този град Кралевич превежда на италиански и издава литургията на св. Йоан Златоуст (1855 г.). Тук и умира, забравен от всички, на 1 февруари 1862 г., когато е на 97-годишна възраст.
Трудно е да се отговори как притежаваната от Кралевич книга е изминала пътя от Адриатика до Дунав. По всяка вероятност тя е била собственост на русенския митрополит Григорий (1828-1898), който на младини е бил дякон в Хилендарския манастир на Атон.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
