От Далмация до Дунав



Повод да хвърлим светлина върху важен етап от православната история на Далмация ни дава една стара книга, на която попаднахме в оредялата библиотека на Русенската митропология.

Тя е печатана от Московския университет през 1773 г. и е съставена от протойерей Пьотр Алексиев от Архангелската катедрала в Кремъл. Дългото й заглавие гласи: „Церковный словарь или истолкование речений славенских древних, також иноязычных без перевода положенных в Священном Писании и других церковных книгах…” На първия неномериран лист след титулния стои казионно посвещение на руската царица Екатерина II. Под текста един собственик на „Словара” е отбелязал името си: „Из числа книг смиренаго архиереа Далмации Бококоторский, Добровский и Истреинский Венедикта Кралевича Македонца.” Този духовник ни заинтригува, поради което положихме доста усилия да узнаем повече за живота и дейността му. Живял през смутна епоха, Кралевич се оказва невероятен авантюрист и опортюнист.

Той е роден в с. Балия до Солун на 15 януари 1767 г. от баща грък и майка българка. Като юноша се замонашва в близкия манастир „Св. Атанасий”, където става и дякон. Открадва от касата на обителта 6000 гроша и избягва в Букурещ, за да ги прахоса. Оттам отива в Янина и служи три години като стражар при местния деспот Али паша. Успява да си издейства грамота от Синайския манастир, с която събира милостиня из Босна. Кралевич подкупва Сараевския митрополит Калиник и той го ръкополага за епископ през 1806 г. През същата година избухва въстание в Сърбия и новият владика е арестуван от турците. Той им обещава да им донесе голяма сума пари, но когато е пуснат временно, избягва в Унгария. Оттук преминава в Далмация, тогава окупирана от французите, и предлага услугите си на ген. Мармон. През септември 1808 г. Наполеон I издава указ за основаването на православна Далматинска епархия с център в Шибеник. След две години Кралевич става неин предстоятел. Когато Далмация е завладяна от австрийците (1815 г.), владиката бърза да ги увери в своето верноподаничество. При посещението на император Франц I в Шибеник през 1818 г. Кралевич се заклева да приеме и наложи уния с папата. Старанията му в тази насока толкова ожесточават православните, че през 1821 г. те правят покушение срещу него. Епископът се опитва да се задържи в Далмация още две години, но през 1823 г. е принуден да емигрира във Венеция. В този град Кралевич превежда на италиански и издава литургията на св. Йоан Златоуст (1855 г.). Тук и умира, забравен от всички, на 1 февруари 1862 г., когато е на 97-годишна възраст.

Трудно е да се отговори как притежаваната от Кралевич книга е изминала пътя от Адриатика до Дунав. По всяка вероятност тя е била собственост на русенския митрополит Григорий (1828-1898), който на младини е бил дякон в Хилендарския манастир на Атон.

 

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

3 коментара

  1. Христо Петров Беров каза:

    Интересно!

    Имам странични въпроси към автора:
    – Кой е архимандрих Евтимий, написал „Парламентаризъм и безотговорност в Българската църква, ГСУ-БФ, т. ХV, 1936/37? Какво става от него след 9. септ. 44?
    – Кой е К. Гяуров, написал Църква и държава, ДК, 1922, кн. 13-14? Доживява ли до комунизма или е очистен брутално?

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Архим. проф. Евтимий (Сапунжиев) от Копривщица е първият професор в БФ – София, известен апологет:
    http://www-old.uni-sofia.bg/faculties+bg/theology+bg/about+bg.html

    Статия за него от ученика му Н. Маджуров в шуменския богословски годишник:
    http://izdatelstvo.shu-bg.net/books/themes/istoriq/Sydyrjaniq/trudove8.htm

    Не знам кой е К. Гяуров от 20-те години, но не е тъждествен с богослова проф. Хр. Гяуров.

  3. Христо Петров Беров каза:

    Благодаря много!

Споделете в социалните мрежи