Мартичка Божилова (юрист, богослов, арт мениджър и куратор) е основател и директор на продуцентска къща "Агитпроп". През 2004 г. тя продуцира най-успешния филм в историята на българското документално кино - "Георги и пеперудите" ("Сребърен вълк" на IDFA в Амстердам, 2004 г.). Като следствие от големия успех от италианската телевизия RAI й възлагат да направи нов филм в три части с името "Сентрал експрес". „Историята на Олга" - за трафика на жени, е следващият проект на продуцентката съвместно с режисьора Валентин Вълчев. Филмът е показан по централната телевизия в Австрия и в Хърватия. Миналата година Мартичка се дипломира като продуцент на документални филми на EURODOC. А само преди месец спечели световната награда за продуцентство International Trailblazers в Кан. "Агитпроп" работи главно с млади, талантливи и отворени за нови идеи режисьори и кинематографисти, а от началото на 2004 г. е съорганизатор на проект за Балкански документален център. Основни фигури в екипа са известният тандем - операторите-фотографи Борис Мисирков и Георги Богданов, и режисьорът Андрей Паунов.
Най-голямата страст на продуцентката Мартичка Божилова са пътуванията... Може да се каже, че всичко в живота на Мартичка днес се върти около правенето на филми. А то от своя страна изисква непрекъснати контакти с хора от всички точки на планетата. Трудно е да се определи кога е завършило последното й пътуване и докъде точно е било, тъй като преливат от едно в друго. "Прибрах се от Кан да си донеса наградата и веднага заминах за Словакия." В Кан тя получава новоучредената световна награда за креативен продуцент International Trailblazer, която се връчва за пръв път за креативност, новаторство, оригиналност и пробив в жанра на документалното кино. "Изненадах всички, когато за Европа я получих аз, продуцент от една малка страна на Балканите със зле развито кинопроизводство."
* * *
Наградата идва четири години след "Георги и пеперудите" и "Сентрал експрес". "Хората започнаха да чуват за мен, но аз не спрях дотук, а продължих с нови проекти и в момента имам три филма в продукция и всичките те са в коопродукции с международни партньори - европейски и американски. По този начин името на моята компания и моето име се чуват. Правя ги, защото съм сигурна, че ние тук имаме специфична авторска гледна точка и талант, който си струва да бъде показан. В България киното не е приоритет, но това мен изобщо не ме интересува." Работата на истинския продуцент не приключва с осигуряването на финансовата част за филма. След това започват грижите продуктът да намери достатъчно публичност по международни фестивали, дистрибуция и т.н. "Но, разбира се, всичко тръгва от хубавата идея и талантливия автор."
* * *
Въпреки че е дипломиран богослов и юрист, Мартичка никога не е имала намерение да работи точно тези професии. Странното е, че като че ли комбинацията от двете е точно необходимата за един продуцент. Защото, от една страна, трябва силно да повярваш в идеята на един проект, а после и да я защитиш пред големите босове на пазара, което доста прилича на защита пред съдебни заседатели. Даже в случая директорите на телевизии и фестивали са доста по-строги и сурови, защото рискуват големи суми с проектите."Наградата ми е дадена за поемане на рискове, новаторство, нов начин на работа с режисьорите и с международните партньори. Аз, честно казано, не мога да кажа кое е новото, действам по усет. Може би новото е, че един продуцент от малка страна се е осмелил да каже, че идеите, които идват от тази малка страна, са много талантливи и си струват и е отишъл да ги предложи с достатъчно самочувствие."
* * *
Оставям Мартичка да си допива кафето, което не е опитала още, и да завърши бизнес разговора си насаме. Отговорите на по-личните въпроси идват след няколко дни по мейла.
Обичаните неща:
Много обичам да ям всякаква кухня. Пътувам твърде често главно по филмови пазари и за снимки, а част от чара на документалното кино е, че общуваш с всякакви хора и си непрекъснато в движение. Затова обичам също странни местни специалитети, а ако е люто, солено, горчиво или с интересни подправки, тогава е върхът.
Не се наемам да спомена конкретен любим човек. Все пак има личности - съвременни и от филмите и книгите, от които определено се чувствам повлияна в някакъв момент. Примерно Хорхе Луис Борхес, Димитър Воев от "Нова генерация", диригентката на хор “Бодра смяна” Лиляна Бочева (Бог да я прости), Хичкок и други такива.
Откакто К.Е.В.А. не съществува, ми е трудно да намеря свое любимо място за вечер с приятели. И все пак, когато съм в България, наминавам към "Куфара" - уютно местенце до Руски паметник с приятна джаз компания.
Обичам обувки - имам около сто чифта, също цветни чорапи.
"Великият Гетсби", "Вавилонската библиотека", "Тримата мускетари", "Записки по българските въстания" и много други книги.
От четири години интензивно пътуване по света два града са легнали на сърцето ми - Рим и Истанбул, но избирам София.
Предкласическа и православна музика, а освен това "Депеш Мод", "Кино", "Ъпсурт", Стинг.
Преди К.Е.В.А. и "Агитпроп" каква беше Мартичка?
Аз съм завършила Класическата гимназия. Завършването ми съвпадна с началото на демокрацията, така че наред с предсказуемата специалност "Право" в университета (където бях приета с лекота) се пробвах и в богословието. Така че по образование съм юрист и богослов. По това време трябваше да опитам от всичко - затова едновременно учех, имах собствена фирма и бях собственик на бар, а също и пеех в църковен хор (аз цял живот съм се занимавала с пеене: като дете - в хор “Бодра смяна”, след това - в хора на храма “Св. Георги”). Сега музиката ми липсва много.
Кога ти беше най-трудният момент в живота?
Аз обичам да се боря с трудностите. Нищо, което съм правила досега, не е било особено лесно. Когато си поставям високи цели, знам, че трудното тепърва предстои.
Какво ти липсва?
Време. Ако денонощието беше 48 часа…
* * *
Наградата идва четири години след "Георги и пеперудите" и "Сентрал експрес". "Хората започнаха да чуват за мен, но аз не спрях дотук, а продължих с нови проекти и в момента имам три филма в продукция и всичките те са в коопродукции с международни партньори - европейски и американски. По този начин името на моята компания и моето име се чуват. Правя ги, защото съм сигурна, че ние тук имаме специфична авторска гледна точка и талант, който си струва да бъде показан. В България киното не е приоритет, но това мен изобщо не ме интересува." Работата на истинския продуцент не приключва с осигуряването на финансовата част за филма. След това започват грижите продуктът да намери достатъчно публичност по международни фестивали, дистрибуция и т.н. "Но, разбира се, всичко тръгва от хубавата идея и талантливия автор."
* * *
Въпреки че е дипломиран богослов и юрист, Мартичка никога не е имала намерение да работи точно тези професии. Странното е, че като че ли комбинацията от двете е точно необходимата за един продуцент. Защото, от една страна, трябва силно да повярваш в идеята на един проект, а после и да я защитиш пред големите босове на пазара, което доста прилича на защита пред съдебни заседатели. Даже в случая директорите на телевизии и фестивали са доста по-строги и сурови, защото рискуват големи суми с проектите."Наградата ми е дадена за поемане на рискове, новаторство, нов начин на работа с режисьорите и с международните партньори. Аз, честно казано, не мога да кажа кое е новото, действам по усет. Може би новото е, че един продуцент от малка страна се е осмелил да каже, че идеите, които идват от тази малка страна, са много талантливи и си струват и е отишъл да ги предложи с достатъчно самочувствие."
* * *
Оставям Мартичка да си допива кафето, което не е опитала още, и да завърши бизнес разговора си насаме. Отговорите на по-личните въпроси идват след няколко дни по мейла.
Обичаните неща:
Много обичам да ям всякаква кухня. Пътувам твърде често главно по филмови пазари и за снимки, а част от чара на документалното кино е, че общуваш с всякакви хора и си непрекъснато в движение. Затова обичам също странни местни специалитети, а ако е люто, солено, горчиво или с интересни подправки, тогава е върхът.
Не се наемам да спомена конкретен любим човек. Все пак има личности - съвременни и от филмите и книгите, от които определено се чувствам повлияна в някакъв момент. Примерно Хорхе Луис Борхес, Димитър Воев от "Нова генерация", диригентката на хор “Бодра смяна” Лиляна Бочева (Бог да я прости), Хичкок и други такива.
Откакто К.Е.В.А. не съществува, ми е трудно да намеря свое любимо място за вечер с приятели. И все пак, когато съм в България, наминавам към "Куфара" - уютно местенце до Руски паметник с приятна джаз компания.
Обичам обувки - имам около сто чифта, също цветни чорапи.
"Великият Гетсби", "Вавилонската библиотека", "Тримата мускетари", "Записки по българските въстания" и много други книги.
От четири години интензивно пътуване по света два града са легнали на сърцето ми - Рим и Истанбул, но избирам София.
Предкласическа и православна музика, а освен това "Депеш Мод", "Кино", "Ъпсурт", Стинг.
Преди К.Е.В.А. и "Агитпроп" каква беше Мартичка?
Аз съм завършила Класическата гимназия. Завършването ми съвпадна с началото на демокрацията, така че наред с предсказуемата специалност "Право" в университета (където бях приета с лекота) се пробвах и в богословието. Така че по образование съм юрист и богослов. По това време трябваше да опитам от всичко - затова едновременно учех, имах собствена фирма и бях собственик на бар, а също и пеех в църковен хор (аз цял живот съм се занимавала с пеене: като дете - в хор “Бодра смяна”, след това - в хора на храма “Св. Георги”). Сега музиката ми липсва много.
Кога ти беше най-трудният момент в живота?
Аз обичам да се боря с трудностите. Нищо, което съм правила досега, не е било особено лесно. Когато си поставям високи цели, знам, че трудното тепърва предстои.
Какво ти липсва?
Време. Ако денонощието беше 48 часа…
Материалът е публикувана със съкращения. Целият текст във в. Дневник
| < Предишна | Следваща > |
|---|
