Източник: вестник Култура
"Лачените обувки на незнайния войн"
Сценарист и режисьор: Рангел Вълчанов
Този филм е многопримесен - тук са не само българските сенки, тук свети и спряното наше слънце - неприветно, отчаяно, "убаво". Тук е разкрита не само вселената на детството; детството тук е състояние на народната душа.
Рангел Вълчанов написва сценария в началото на 60-те. Отгде иде това ранно връхлетяване на спомените, това ранно тяхно призоваване? Една от причините е в застиналостта на нашето битие. Ние сме древна народност, но с един, по същество, детски манталитет. Ние сме останали, по ред причини, в пролога на нашата собствена история, консервирали сме се в една ранна възраст, за да пребиваваме дълги векове в нея. След първоначалните напразни опити да излезем оттам, е последвало обратното усилие - затваряне, укриване, опазване на това особено състояние.
Както има поръчкови убийства, така се появяват и поръчковите филми или книги. Те също убиват, само че много по-жестоко и в по-големи мащаби. Убиват души, всяка от които струва повече от всички богатства на света (Мат. 16:26). Инициатори на тези масови духовни убийства са антихристиянски сили, скрити зад авторитета на реномирани медии (например ВВС) и лица с международен научен престиж. Такова „оръжие за масово поразяване” беше изпробвано по Канал 1 на БНТ в дните преди Рождество Христово.
Кино и театър