От нашия български живот е изтрито християнството. Не само от живота на интелигенцията, а и от живота на народа. Имаше хора, които с гордост сочеха това състояние: ето, ние сме единственият атеистичен народ на земята. И това твърдение тогава не можеше да бъде оспорено. Следователно ние, моето поколение, или по-скоро нашите поколения, бяхме осъдени да открием вярата сами, със своите собствени усилия. Ние бяхме равнодушни към проблема за трансцендента, религията, безсмъртието. И сигурно щяхме да останем такива, ако не бяха събитията, ако не беше Историята - този единствен възпитател на човека. Пътят бе дълъг. Всеки сам го намираше през страданията, в безсънните си нощи и дневните си вълнения. Всеки сам предприемаше пътуването към кръста и към Голгота, често пъти тайно дори от близките си. Аз попаднах в този поток на боготърсители. Някъде бях сам, някъде имах някой спътник, възрастен или млад. Чувах думи на откровение, научавах странни истории, бях свидетел на една агония. Виждах вътрешната трансформация, видях не едно прераждане. Ако преди бе изтрита вярата, сега моето поколение изтриваше неверието. Ние сме поколението, което се завърна при Светата наша Православна църква по дългия път на покаянието.

Автор: Владимир Свинтила
Редактор: Красимир Делчев
Година на издаване: 2002
Меки корици
Формат: 13 х 20
Страници: 240
ISBN: 954-474-319-7