...В Евхаристийния канон няма молитви, които биха могли да бъдат отправяни от непричастяващи се. Как е възможно да участваш в евхаристийните молитви, които водят единствено към причастяването като своя най-висша точка, с твърдото намерение да не се причастиш?
Повечето от нас не се замислят за това. Сдледвайки установилата се практика, ние не чувстваме нейния евхаристиен трагизъм. Превръщайки Евхаристията в тайнство в църквата, догматическата мисъл не е била в състояние да измени съобразно своето учение чинопоследованието на Евхаристията. В него тя си остава трапеза Господня, на която непричастяващите се само присъстват. Този трагизъм се увеличава още повече от факта, че в дълбините на литургическото съзнание остава учението за извършването на тайнството от цялата църква. Във всяко тайнство Църквата се моли за неговото извършване, но в Евхаристията Църквата се моли за самата себе си, т.е. За целия народ Божи, събран със своя предстоятел заради участието в трапезата Господня...