Свети Силуан Атонски

Кръстю Банев, преводач,
Бакалавър по геология, Магистър по пастирско богословие,
Доктор по философия,
Преподавател в Института за Православни Християнски Изследвания – Кеймбридж, Англия,
Проповедник при Архиепископията на Тиатира и Великобритания към Вселенската Патриаршия.

Архим. Захариас (Захару), Лекция в манастира "Св. Иоан Предтеча" пред български поклоници

"Дръж ума си в ада и не се отчайвай" – едно от условията, да приложим в живота си тези думи на свети Силуан, е да приемем, че всичко, което ни се случва в ежедневието, произтича от Божия промисъл. И каквото и да става с нас, да благодарим на Бога и да виним себе си. Това е пророческо отношение, което ни се разкрива в образа на благоразумния разбойник. Така придобиваме благодат и получаваме сили да преодоляваме трудните моменти в живота. >>>

Кръстю Банев, За книгата "Свети Силуан Атонски"

Въпреки ясното църковно определение за светостта на Стареца Силуан, мнозина от нашите съвременници, които търсят своя лекар, “своя свети Антоний”, продължават обезнадеждени и с болка да въздишат, че “такива светии вече няма”. Същата трудност са изпитвали и повечето съвременници на Христос, дори и Неговите апостоли, които не са разпознавали Неговата святост; единствен свети Петър е могъл да отговори: “Ти си Христос” (Марк 8:29). >>>

Старец Силуан, откъс от книгата

Живял на земята човек, мъж с гигантска сила на духа, на име Симеон. Той дълго се молил с неудържим плач: „Помилвай ме!”, но Бог не го чувал. Много месеци изминали в такава молитва, докато силите на душата му се изтощили. Той дошъл до отчаяние и възкликнал: „Ти си неумолим!”. И когато с тези думи в изнемощялата му душа нещо се скъсало, той изведнъж за един миг видял живия Христос; огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, щял да умре. После никога не могъл да забрави неизразимо кроткия, безпределно любящ, радостен, изпълнен с непостижим мир, поглед на Христа. И в последвалите дълги години на своя живот той неуморно свидетелствал, че Бог е любов – любов безмерна и непостижима. >>>

Лидия Илинова, От манастира в Есекс – с любов

Незабравими ще останат духовните ни беседи с архимандрит Захариас, духовно чедо на стареца Софроний и йеромонах Николай Сахаров, племенник на стареца Софроний. Топлото отношение към нас имаше за фундамент изпълнение на Божието Слово и заветите на старците Силуан и Софроний. Както каза единият от свещениците, които бяха с нас: „Тези хора живеят като безплътни. Това са най-усмихнатите монахини, които някога съм виждал.” А отец Захария сподели с нас в беседата си: „За да бъде нашата вяра спасителна, тя трябва да е оживотворена с любов” и видяхме тези думи оделотворени. >>>

Архим. Алипий, Старецът Софроний (Сахаров)

Името на блажения Старец архимандрит Софроний стана известно в Русия след публикуването на книгата "Старецът Силуан" в Париж. По нелегален път тази книга проникна в СССР и направи потресаващо впечатление на вярващия народ и особено на младежта, която в средата на 70-те търсеше пътя към Църквата. Въпреки полицейските забрани за разпространяването на духовна литература, книгата на отец Софроний се размножаваше в хиляди ксерокопия в православна среда. Неведнъж ми се е случвало да чуя за хора, далечни от Църквата, които след прочитането на "Стареца Силуан" са променили своя живот, станали са ревностни християни. >>>

Максим Егер, Архим. Софроний – монах на света

Свободният дар на благодатта, богооставеността, възстановяването на благодатта – за отец Софроний целият духовен живот се състои в това тройнствено движение. Той самият винаги се старае да живее "едновременно и с мрака на собствената си смърт, и с упованието на Бога, Който ни спасява". Това осцилиращо колебание между ада и светлината, това парадоксално състояние, в което душата понякога се издига до небесата, а понякога е захвърлена в мрачните долини на ада, отбелязва дългото му възхождане "през изпитанията" и се превръща в основен ключ за разбиране на неговата духовност. >>>

Архим. Софроний (Сахаров), Из "Писма до Русия"

Как да постигнем оня покой на ума и уравновесеност на сърцето, така необходими за молитвата? Това е въпросът. Към него ще се върнем някой път, ако Бог благоволи, а сега ще премина към малко по-различния, конкретен случай с тебе. Казваш, че като виждаш неспособността си да намериш молитвата, щом „застанеш” да се молиш, усещаш в това своето нищожество. И това те потиска. Не се потискай. Не се тревожи особено от този факт. Да стоиш пред Бога изобщо не означава да „стоиш пред иконите”, а да усещаш в дълбокото си съзнание как Той изпълва със Себе Си всичко. Да Го живееш като наистина Първата Реалност, след която следва светът като втора, по-низша, производна, тварна реалност. >>>

Архим. Захариас (Захару), Животът и учението на старец Софроний

Най-голямото събитие в живота на старец Софроний, както сам той пише и казва, е срещата му със св. Силуан, под чието духовно ръководство се намира през последните години от живота на светеца. Още при първата им среща св. Силуан разказва на отец Софроний своя живот и му поверява откровението, дадено му от Христос – словата: ”Дръж ума си в ада, и не се отчайвай”. Със силата на това слово свети Силуан получава свобода от всяко нападение на бесовете и умът му се очиства от гордите помисли. >>>

Архим. Захариас (Захару), Три основни положения в духовния живот

Нашият духовен отец в Бога и основател на манастира „Св. Йоан Кръстител” в Есекс, Англия, архим. Софроний, ни предаде преди всичко онези елементи от атонската духовна традиция, които съдействат на човека да стане „света планина” – място, което обитава Бог. Поради нашите немощи и различните условия, които имаме в днешния свят на Запад, отец Софроний опростява до известна степен сложната монашеска практика и извежда на преден план само онези нейни страни, които са най-същностните според Свещеното Предание и са необходимо условие за изпълняването на монашеското призвание. А призванието на всеки християнин и особено на нас, свещениците, е Божието присъствие да влезе в нас и да пребивава в нас през всички дни на живота ни. >>>

Архим. Софроний (Сахаров), Гетсиманската молитва

Ако искаме поне малко да се приближим с ума си до това, което е ставало в онези най-трагични за цялата световна история дни, да съзрем битийно, макар и „смътно, като през огледало” (1 Кор. 13:12), пътя, извървян от Христос, на всички нас е необходимо да преминем през много изпитания. Когато ни сполетяват всевъзможни удари и ужаси, трябва да съсредоточим ума си в съзерцание на мъките на всички страдащи на земята; да ги включим чрез своята болка в молитвата на сърцето си. Така сърцето се разширява и обгръща всички братя и сестри, съкрушени от беди така, както майката в порив на изпълнена с мъка любов прегръща болното си дете. Нека молитвата ни се превърне във вик на цялата земя към нашия Бог и Отец. Чрез такава молитва по действието на Светия Дух ние ще станем участници в изкупителните страдания на божествената Любов на Господа. >>>

Архим. Софроний (Сахаров), Покайната молитва

Времето е условна, присъща на творението форма на съществуване. А вечността – на вечния Бог, на Когото вярваме. Само с такова съзнание можем да вместим в себе си, да разберем словото на Христос, заповедите Му. Защо? Защото, когато Неговите заповеди станат закон, единствен закон на нашето временно и вечно битие, тогава целият порядък на живота ни се изменя. А щом човек почувства спасението си в Христос и види други хора, които не искат Христа, у него естествено се проявява състрадание към тях, понеже не разбират и не приемат Христос. От мъчителното съзнание, че тези хора отпадат от вечния живот в Бога, се ражда молитвата за целия Адам. >>>

Архим. Софроний (Сахаров), За благодатта

Православният монах, познал всичко това в опита си, влага целия смисъл на своя живот в придобиването благодатта на Светия Дух. Въпросът за придобиването на благодатта е бил централен в живота на старец Силуан. Това е намерило израз в постоянния му стремеж към нея, в неговите непрестанни беседи за това как се придобива тя и заради какво я губим. >>>

Архим. Софроний (Сахаров), За вярата в богосиновството на човека и за смирението