Всеки ден се налага да общуваме с различни хора: в храма, на улицата, в магазина, в службата. Едни ще ни запомнят, други не, едни ни смятат за положителни личности, според други сме хора с остарели разбирания. Това – как ще ни възприемат, до голяма степен зависи от нашето отношение към околните. Често не му придаваме особено значение, а то не е никак маловажно. Духовната практика показва, че само с една дума можем да изцерим човек, да го накараме да полети и пак само с една дума да го провалим и съсипем. 

За годишнината на свети Кирил миналата година никой не се сети. А тази?

През 1995 г. бях на специализация в университета на Уулвърхемптън, Англия. Веднъж чаках на опашка в библиотеката и видях трима странно облечени студенти – с бради, кепета на главата и дълги дрехи. Попитах ги кои са и те казаха, че произхождат от Пакистан. Разбира се, бяха твърдо убедени мюсюлмани.

Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Евангелие от Лука, 10:20)

Откакто се помним, ние, средното поколение българи, живеем все в криза. Не е важно каква е тя. Важното е да те плашат, че кризата - ето я, диша във врата на Отечеството ти. 

Защо чета днес писанията на свети Климент Охридски

Малко за лаиците:

Свети Климент, Охридски архиепископ, бил ученик на светите братя Кирил и Методий. Св. Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон през 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса, починал в 916 година.

През 1971 година ония от Политбюро решиха да преименуват родопските помаци. И до днес не знам кому пречеха имената на тези хора. Пък и самите хора. Отглеждаха си те тютюна. Беряха го в тъмните зори на ХХ век. Ръцете им ставаха кафяви и люти от никотиновия сок, та докато вървеше прибирането и низането на реколтата по каменливите чак до бяло нивици, те ядяха все горчивия хляб на своето съществуване.

Навършиха се 20 години от епохалната историческа промяна в България. Тя е наистина епохална, защото сложи край на една човеконенавистна диктатура и постави началото на демократичните промени у нас. Рухна както Варшавският договор, така и съветската империя, на която ние бяхме верен сателит. Благодарение на промените ние постигнахме политическа, икономическа и духовна свобода и успяхме да влезем в НАТО и Европейския съюз.

Детето е малко, но затова пък много доверчиво. И то като всяко българче силно люби и мрази. При това един и същи човек, животинка някаква, празник също. Тя, подобно на хилядите ни деца, също има своя представа за щастие, за етика и морал. И да ви кажа, все още нейният морал не отстъпва на морала на някой върховен магистрат. От най-висшата съдебна инстанция. Така е - засега. По-подир – добър Господ.

Спомняте ли си думите на Марк Катон: „Картаген трябва да бъде разрушен!”? Онзи Катон, който бил римски държавник и всеки път, когато произнасял речите си пред Сената, започвал ги с тези думи? Примерът на този сенатор дотолкова много се хареса на някои православни епископи, че те като папагали започнаха да използват същия прийом, за да прокарат свои си възгледи по някои въпроси и да съборят Картаген.