Когато настъпи голям църковен празник, българските медии се сещат за религията и изпращат репортерките си, за да обикалят православните църкви и да вземат интервюта и мнения от вярващите. Интересно е да се узнае за какво се молят повечето обикновени хора (предимно жени). Тъй като у нас липсва християнско възпитание както в семействата, така и в училищата, българите са непросветени. 

Реформация била нужна на България, не реформа. Ако някой не е разбрал още (например Б.Б.), бързо да прочете текста на Иво Инджев, публикуван в личния му блог и в сайта на българските протестантски пастори Pastir.org. В няколко мъдри параграфа е очертан основният проблем на нашата страна. Познахте - това е Православието.

„... името и пола си не мога да си спомня
нито думата „фелини”
(дали не беше нещо слабоалкохолно и горчиво?)
кълна се – капка алкохол не съм и близвал
но не мога никак да си спомня
дали Земята беше кръгла или плоска
а може би и двете –
като копчето на стария ми „Super Rifle”
като грамофонна плоча, като пица...”

Всеки ден се налага да общуваме с различни хора: в храма, на улицата, в магазина, в службата. Едни ще ни запомнят, други не, едни ни смятат за положителни личности, според други сме хора с остарели разбирания. Това – как ще ни възприемат, до голяма степен зависи от нашето отношение към околните. Често не му придаваме особено значение, а то не е никак маловажно. Духовната практика показва, че само с една дума можем да изцерим човек, да го накараме да полети и пак само с една дума да го провалим и съсипем. 

За годишнината на свети Кирил миналата година никой не се сети. А тази?

През 1995 г. бях на специализация в университета на Уулвърхемптън, Англия. Веднъж чаках на опашка в библиотеката и видях трима странно облечени студенти – с бради, кепета на главата и дълги дрехи. Попитах ги кои са и те казаха, че произхождат от Пакистан. Разбира се, бяха твърдо убедени мюсюлмани.

Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Евангелие от Лука, 10:20)

Откакто се помним, ние, средното поколение българи, живеем все в криза. Не е важно каква е тя. Важното е да те плашат, че кризата - ето я, диша във врата на Отечеството ти. 

Защо чета днес писанията на свети Климент Охридски

Малко за лаиците:

Свети Климент, Охридски архиепископ, бил ученик на светите братя Кирил и Методий. Св. Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон през 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса, починал в 916 година.

През 1971 година ония от Политбюро решиха да преименуват родопските помаци. И до днес не знам кому пречеха имената на тези хора. Пък и самите хора. Отглеждаха си те тютюна. Беряха го в тъмните зори на ХХ век. Ръцете им ставаха кафяви и люти от никотиновия сок, та докато вървеше прибирането и низането на реколтата по каменливите чак до бяло нивици, те ядяха все горчивия хляб на своето съществуване.

Навършиха се 20 години от епохалната историческа промяна в България. Тя е наистина епохална, защото сложи край на една човеконенавистна диктатура и постави началото на демократичните промени у нас. Рухна както Варшавският договор, така и съветската империя, на която ние бяхме верен сателит. Благодарение на промените ние постигнахме политическа, икономическа и духовна свобода и успяхме да влезем в НАТО и Европейския съюз.