Вангелиада

Питая чисто и неподправено уважение към правата на човека изобщо и към правото на свободно изразяване в частност. Освен това съм си наложил да уважавам правото на всеки човек да вярва в каквото си ще и (в определени граници, опиращи най-вече до личното ми пространство) дори да прави каквото си ще. В областта на религиозното: отдавна съм се убедил, че там уважението не е достатъчно; понякога от нас се иска здраво стискане на зъби и железни нерви – особено, когато необятната човешка глупост се съюзява със също така необятно и загадъчно по своя произход самочувствие.

Няма нещо, реално съществуващо или въображаемо, което да не може да бъде превърнато в религия, в обект на поклонение. Във виетнамската секта Као Дай почитат и се кланят на Виктор Юго и Уинстън Чърчил. Навярно им кадят тамян и развиват съответното югословие и уинстънетика. Убеден съм, че ако на някой утре му хрумне да започне да почита религиозно светофара на Орлов мост, само след два дни, най-късно до седмица, около тази личност вече ще има малка, но твърдоглава и отдадена група последователи. По-нататък всичко – „богословие“, етика, музикална традиция и храмова архитектура – е само въпрос на време…

Към всичко това се уча да бъда толерантен, но в исконното значение на тази дума, която би трябвало да означава „търпелив“. Търпението е добродетел мъчна и изискваща голяма любов към другия, особено към онзи толкова Друг, че естествените ни реакции обикновено са да изкрещим нещо нечленоразделно. Не успявам винаги в култивирането на това търпение, доказателство за което се явява и тази статия.

Вчера прочетох пълния текст на интервю с един свещеник, при това – архиерейски наместник. Да го повторим бавно: Архиерейски. Наместник. Сиреч, представител на епископа, негов пълномощник. На епископа, за когото се молим на всяка литургия „да преподава вярно учението на Христовата истина“. Каква истина от името на епископа си Натанаил ни преподава свещеникът Ангел Кочев от Петрич?

С изненада установяваме, че полученото богословско образование и дългогодишната свещеническа практика не са изиграли ни най-малка роля за оформянето на базов християнски мироглед в един свещенослужител на БПЦ, при това с високо място в йерархията.

С огорчение виждаме, че Светото Писание, учебниците по богословие, книгите, стотиците изписани, публикувани и изговорени православни мнения по въпроса за „петричката врачка“ (хайде да използваме популярното й прозвище от времето преди да се появи фондацията с нейното име и на нейните родственици) – та всичко това не е спомогнало и на йота за формирането на някаква православна позиция по един толкова важен за нашата духовност въпрос – за тъмната страна на духовния свят и за абсолютно задължителната за нас християните предпазливост – меко казано – в „боравенето“ с тази материя.

От човешка гледна точка мога да разбера, когато някой изпитва симпатии към друг. Мога да разбера и симпатиите, и възхищението, дори и ирационалната омраза. От текста на интервюто се лее преклонението на отец Ангел пред „леля Ванга“ – лее се на талази, възторжено – и искрено. Нямам проблем да допусна, че „леля Ванга“ е била харизматична по своему личност. Нямам проблем да приема, че близки до нея хора са я обичали истински и тя им е отвръщала с обич. Вангелия Гущерова може би наистина е била добра жена.

Но първо здравият разум, а после и църковната трезвост ни призовава да не приравняваме и смесваме човека с добродетелите му. Нито с греха му, впрочем. И това е мъдро, защото ни дава възможност да възлюбим човека и да възненавидим греха. Едновременно. И двете неща – докрай.

За целта обаче е необходима известна доза пластичност, която е другото име на същата онази трезвост, за която стана дума по-горе. И близките на Ванга имат пълното право да си я обичат, но ако са хора дори с минимална църковна идентичност, трябва да са в състояние да назоват онова, с което тя се занимаваше. Бесовщина. И да се молят за душата й – точно, защото са я обичали.

Не си правя илюзии. Близките на Ванга нито проявиха, нито ще проявят подобна трезвост. Ванга отдавна не е реален човек; тя беше превърната в медиен образ, изграден старателно от наследниците й чрез фондацията на нейно име, за да се продава продукцията на тази фондация.

По повод настояванията за уникалност на някакви особени духовни „послания“, приписвани на Ванга и споменати от отеца в интервюто, си позволявам с цената на малко отклонение да цитирам тук откъс от един свой постинг в интернет-форум:

***
Давам си сметка, че всички реални „свидетелства“ от хора, които са имали досег с нея, се изчерпват с простичкото „всичко ми позна“ (примерно).

Днес от нейно име се тиражират какви ли не „пророчества“, с тях правят разни клипчета, на които можете да се насладите във всеки видео-сайт. Подозирам, че всички те са най-вероятно произведени от роднините й, или от приближения кръг от псевдо-интелектуалци, екстрасенси и откровени мошеници, които виждаха в нея това, което искаха да видят – някакво женско гуру, което, колкото по-неясно се изказва, толкова повече ги впечатлява.

Ако сте гледали автентични кадри с изказвания на Ванга, няма как да се хванете на цялата тази лавина от „пророчества“ и „послания“ с които наследниците й заляха след смъртта й българския книжен пазар. Ванга беше неука селска жена и ако оставим за момент настрана цялата тема за природата на нейния „талант“, едно е сигурно – в речника й не присъстваха термини като „човечество“, енергии, планети и пр. Всичко това й беше „услужливо“ сложено в устата от други хора, които използваха авторитета й, за да прекарат собствените си New Age и окултни идеи.

От документалния филм, който излъчиха за нея през 90-те, си спомням много ясно стила и лексиката, която използваше. Говореше на тежък македонски диалект, често – едва разбираемо; и със сигурност в нито едно от (реално) документираните й изказвания нямаше и намек за някакви глобални или национални теми. Запомнил съм един такъв момент от филмите: Ванга обясняваше на някакъв човек, дето си търсеше загубената крава: „Ей на, виждам кравата сега тука пред мене, седи и вика: Я сум крава“.

Ванга е вече запазена марка, маркетингов трик, стратегия за продажби, сложен търговски продукт и машина за правене на пари. Необходима е много сериозна работа с чист изворов материал (видеокадри примерно), за да се отдели зърното от плявата, която целенасочено се развява в България толкова години след смъртта й. В статията за нея в българската Уикипедия доста коректно е отбелязано следното:

Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга са смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз, връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември. Тези предсказания изведнъж излизат на бял свят едва след като събитията са се случили но няма доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи, неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото се.

Ако трябва да обобщя – не вярвайте на клипчета от интернет с „мъдри мисли“ на Ванга. Нито са мъдри, нито са нейни. Ако искате да разберете православната позиция за тази жена, ще се наложи да се откъснете от медийния продукт и да погледнете фактите – а те няма как да бъдат в нейна полза.

Питате „Секта ли е Ванга?“. Тя самата най-вероятно не е и знаела значението на тази дума. Един човек не може да бъде секта. Но може да бъде гуру и около него да се събере група хора, която да започне да го боготвори. Това почти се случи с Ванга приживе и със сигурност се случи след смъртта й. И отново – не става въпрос за секта, защото тези хора нямат нито ясно учение, нито структура. Както повечето new age групи, и тук нещата са (все още) аморфни, обтекаеми и еклектични (смесици от различни учения, представи, митове). Но не виждам пречка около Ванга да се оформи култ с течение на времето.

За мен много по-интересно за наблюдение е развитието на масовите представи за нея, отколкото самата Ванга. Проследявайки присъствието й в публичното пространство, човек не може да се отърси от убеждението, че зад цялата работа стоят режисьори – не особено талантливи, но достатъчно ефективни на фона на масовото изпростяване и безкритичност по тези земи.

***

Връщайки се към началото, ще повторя – дълбоко уважавам религиозния избор. Склонен съм да уважа и религиозния избор на един човек, който е решил да се присъедини към нововъзникващия култ към Ванга – защото нямам никакви съмнения, че около личността й рано или късно ще се оформи някакъв вид религиозен култ. Всички необходими съставки за това са налице – неграмотни маси, докачливи комуноидни интелектуалци, лакърдии за „човечеството“, „енергиите“ и „полетата“. Сол и пипер – на вкус.

Единственото, което се чувствам някак длъжен да кажа – не намесвайте Църквата в тази трогателна вакханалия. Църквата има своите ясни граници; „пророчествата“, „гаданията“ и всички подобни „добрини“, които така впечатляват хората без въображение, Църквата поставя извън себе си и ги нарича „мерзост“ и „гнусота“. Ако искате да разберете защо, попитайте, ще ви се отговори – просто или сложно, според възпитанието и образованието ви. Ако не искате да разберете – моля, Църквата уважава избора ви. Но в такъв случай бъдете така добри да не говорите от нейно име. Нито да се представяте за християни. Защото не сте.

Рисувайте картини на Ванга, кланяйте им се, щом това ви влече. Но не ги наричайте „икони“; съгласете се, не е честно. Молете се на Ванга, търсете и разпознавайте нейни „наследнички“ и им плащайте в импулси на минута. Но не използвайте думите „канонизиране“, „святост“ и прочие – тези думи просто не са ваши. Да ме убеждавате в противното би било все едно да убеждавате будистки монах, че вашият „кеф“ и неговата „нирвана“ са едно и също нещо. Будистът сигурно ще ви кимне, от уважение. И аз бих ви кимнал, но не си правете илюзии – от християнска гледна точка вашето място е в компанията на дълбоко уважаваните от нас кланящи се на светофара свободни и достойни хора.

Този конкретен свещеник се оказа неспособен да разграничи симпатичната му по някакви лични причини Вангелия Гущерова от страшния грях на магьосничеството. Позволи си не просто да каже „помолихме се за душата на грешната рабиня Божия Вангелия“, а да превърне помена й в апотеоз на един категорично отхвърлен от Църквата грях. От същата Църква, на която той е поставен да бъде пастир. Тази конфигурация на отговорности и провали е особено отблъскваща в случая – защото колективната православна съвест, основана на светоотеческото и библейското разбиране на врачуването и всички подобни на вангините практики – та тази съвест и това знание са отдавна достъпни и ясни, а етосът и аргументите им – непоклатими. На фона на всичко това, за да се изправиш с подобна апологетика за „духовното наследство“ на Ванга, е необходимо или да си разбрал нещо, което поколения християни, светци и богослови преди теб не са разбрали, или… довършете тази мисъл сами.

И най-накрая: митрополитското и синодалното мълчание по въпроса би означавало само едно: съгласие с една лъжа и участие в една интрига. При това лъжа не на тема имоти, хотели и свещи и интрига не от вида „кой ще е следващия Н-ски митрополит?“. Лъжата, която ни се предлага днес е да представим един грях за благословена от църквата духовна дарба. Интригата – да поругаем смисъла на християнското понятие за святост.

Дано в Синода се намери някой, надарен – не с високи духовни качества, не – може да е просто вярващ християнин, притежаващ дара на обикновената човешка реч. Това би било напълно достатъчно.