Православие България се появи в българското интернет пространство точно преди един месец – на 17 септември 2005 година.

Умишлено избягвам да назова какво е Православие България – страница, сайт, проект, портал… За тези, които вече обитават тук – определението едва ли има значение. За тези, които случайно са се озовали тук и се чудят какво е – ще преценят. За тези, които спорят какво е - да се разберат.

Това е пространството на Православие България.

Имах искреното намерение да коментирам две публикации по повод заболяването на патриарх Максим и предстоящия църковен събор: “Отлагат Църковно-народния събор” от Светлозар Великов (в-к Седем, бр.37 от 21.09.2005) и “Битката за бялото було започна” от Иван Цолов и Павлина Живкова (в-к Монитор, бр. 2349 от 30.09.2005). Стори ми се важно - не заради информацията, която предлагат, или защото поставят важни въпроси, а понеже показват много добре как може да се създава вълнение, без да се каже нищо сериозно - дори и по важни поводи. Оказа се обаче, че това съвсем не е лесна работа.

Преди време Предраг (един приятел от Белград) ми каза: “Абе, вие православните в България сте 200 човека и всички се познавате”. Много му се смях тогава – обичаше да се шегува. И до сега обаче често се сещам за думите му. И си мисля, че в един особен смисъл беше прав – тук числото нямаше никакво значение.

Четири самоубийства на участници в забавни телевизионни предавания тип „реалити шоу” са извършени само през тази година, според информация, публикувана в днешното издание на Български фактор. Общото в мотивите на самоубийците е некомпенсирано чувство за малоценност, страх от лоша оценка на публиката, наранено достойнство и чувство за провал, породено от загуба на позиции в телевизионните състезания.