Моите посмъртни приключения

Юлия Вознесенская

Превод: Венета Дякова

Издателство ОМОФОР, София, 2005

280 стр., цена: 4,50 лв

Да се разходиш из кръговете на ада и райските простори с ангел-екскурзовод е стара литературна тема - от езическата "Енеида", през "Божествена комедия" на Данте, апокрифните "Сънят на Света Богородица", "Блажена Теодора" - та до съвременните интерпретации (например, прекрасната книга на К. С. Луис "Великата раздяла", в която за душите в чистилището се организира специална опознавателна екскурзия до Рая с автобус).

Книгата на Юлия Вознесенская "Моите посмъртни приключения" е опит за съвременна православна интерпретация както на класическия литературен сюжет, така и на учението на Църквата за отвъдното. В нея ще намерите всички елементи на православната представа за задгробния живот и съдбата на душите - с неизбежните за сюжета условности и уговорки за непредставимостта и недостъпността на духовната реалност от страна на нас, живите.

Книгата на отец Стефан Санджакоски „Апофатична философия“ привлича вниманието в някакъв смисъл задължително. Колкото и странно да изглежда отстрани, монографиите, посветени специално на Псевдо-Дионисий Ареопагит, се броят на пръсти. Изглежда, загадъчният автор на Ареопагитиките възпира с нещо изследователския ентусиазъм, въпреки силния интерес, който предизвиква влиятелният му писмовен корпус вече почти 1500 години. Това „нещо“ безспорно е самият завещан от него текст, неговата сложност, трудната му теоретическа прозирност.

Източник: Централна библиотека на БАН

Автор: Константинос Нихоритис
Заглавие: Света гора - Атон и българското новомъченичество
Издателство: АИ Проф. Марин Дринов, 2001, София

Рядко се появяват напоследък толкова стойностни, истинно-православни книги. Достатъчно е човек да се замисли върху заглавието на книгата или да разгърне приложените в края й илюстрации със сцени от мъченията на християните, за да почувства сериозността и значимостта на темата. Българското новомъченичество или подвигът на загиналите за Христовата вяра българи по време на османското робство, е една от най-доблестните страници от българската история. То е едно от най-големите ни национални съкровища. Книгата на К. Нихоритис изследва мъченическия подвиг на българите светци Йоан Български, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски, Прокопий Варненски и Дамаскин Габровски и доказва, че той е рожба на духовната култура на Атон.

Представяне на книгата "Под слънцето на сатаната" от Ж. Бернанос

Чрез елегантния том, носещ заглавието на първия роман от Жорж Бернанос (1888-1948), издателство "София - С.А." въвежда за пръв път в нашата култура два значими елемента от френската култура, чиято досегашна липса е знаменателна и заслужава анализ.

Целият текст във вестник Култура
още по темата

Как Захари Стоянов разказва историята и как историзира своя разказ е отдавна топически проблем почти за всяка една работа, посветена на “Записките по българските въстания”. Често пъти тези трудове се превръщат в глобалистки опити за социология, народопсихология, литературна история и теория “по повод на” и точно поради това същностният образ на автора и разказвача и особено начинът му на излагане на историческия разказ се разсейват. Сигурно е време да започнем за пореден път отначало, с детайлен анализ на сцените и епизодите в произведението, в които драматичността е най-функционална, а намерението на автора да “прави история” (според израза на Люсиен Февр) е най-подчертано. В случая избрахме два наглед второстепенни епизода, които обаче са свързани с две от главните действащи лица в “Записките”.

Целият текст в Литературен форум

За пиесата “Процесът по изчезването на тялото на Исус Назарянина” от Стефан Гечев

Творчеството на Стефан Гечев, който неотдавна ни напусна, си остава все още недостатъчно познато и проучено. А то в най-висша степен заслужава това, защото Стефан Гечев принадлежи към немногобройните автори, които и по времето на тоталитаризма не се огънаха, не отстъпиха от собственото си оригинално виждане на света и останаха свободни и в годините на робството.

Тук ще разгледам само една, но може би най-голямата творба на този писател - поет и философ в едно лице - драмата му “Процесът по изчезването на тялото на Исус Назарянина”, на тържествената премиера на която, състояла се в София през 1989 г., имах щастието да присъствам.

Целият текст в Литературен форум

Архиепископ Анастасий е една от знаковите фигури в съвременното Православие - и това във време, когато Интернет ни залива с информация за живота на Църквата в целия свят и в общия информационен шум зърното често се губи сред плявата. Но кратката петнадесетгодишна най-нова история на църквата в Албания неизменно изпъква като пример за... ами, чудо - защото няма как по друг начин да се говори за възраждането на църковния живот в такива мащаби, в такива срокове и от такива минусови изходни нива, както това се случва пред очите ни в Албания.

Новата книга на доц. Калин Янакиев Три екзистенциално философски студии (ИК "Анубис", 2005 г.) представлява сборник от три студии, посветени на злото, възкресението и страданието. В предисловието авторът посочва, че в голямата си част текстовете са се родили ad hoc в лекториума на Театрална работилница "Сфумато", посветен на спектакъла на трупата по романа на Достоевски "Братя Карамазови". Студиите обаче не са някаква реконструкция на идеите на Достоевски, а представляват опити за "интелектуално нахлуване" на един християнски мислител в полето на вечните и страшни екзистенциални въпроси.

За автора е писано и изговорено много. Най-честите оценки го характеризират като: “най-големият романист на своето време”(Андре Малро); “най-оригиналният и независим католически писател на епохата си” (Енциклопедия Британика), а романът “Под слънцето на сатаната” - като “твърде различен от всички писани досега” и “един от най-великите в литературата” (Греъм Грийн). Дори и напълно разнородни източници, са единодушни, че творчеството на Бернанос представлява образец на християнска проза, сравняван е често с Достоевски. Книгите на Бернанос обаче, са обърнати сюжетно към друго време и друга култура, може би вече по-близки за българските читатели от руския XIX век.

Из книгата „Смърт не може да има: в лирическия свят на Борис Христов”, Слово, 1996 г.

Историята на човека е едно дълго и мъчително отиграване на притчата за блудния син. Краят на райските времена настъпва, когато тогавашното човечество в лицето на Адам и Ева извършва първия акт на свободно волеизявление и се отделя от своя Отец. Така започва трагичната мистерия, наречена История. В началото и в края й стои все свободата – „тая красива змия, нашарена с бели камшици и с черни." Когато свърши пътят, и човекът, и човечеството ще се завърнат разкаяни при Бога, тъй както блудният син се завърнал при своя баща – ще получат прошка и ще предизвикат искрена радост у своя Творец.