За цената на думите

Четвъртият роман на Мартин Ралчевски „30 паунда“ е посветен на провославната вяра. Естествено и разбираемо! Един автор, завършил богословие, прекрачва в мислите си винаги този праг. Да изневериш на любовта е не само непочтено, но и изтъркано. Темата му е близка и съкровена, не изсмукана от фантазията и от ровене в библиотеките, а изпитана от собствения опит.

Обикновено колкото и книги да напише писателят, една-единствена тематика изпъква и белязва страниците му. Набива се при четене и вглеждане. Останалите теми са като второстепенни герои, които потвърждават основното, усилват ефекта на въздействието. Главната остава и както й да пише авторът, всичко се върти и се наслагва, изяснява онова, което го вълнува. Нали писателят пише за това, за което би искал да чете? Да участва в авантюрата, която съчинява?

„30 паунда“ не е текст-църква, където влизаш на празник, неделнично развълнуван, смутен или с невидимата гърбица от грижи. Умислен и пронизван като Христос от предателството. Романът е предверието, което те подготвя да се заслушаш, да се настроиш на нова вълна, да изключиш антените си за съмнения и подозрения, да се довериш и оставиш на думите. Вярата не се обяснява. Случва се. Тя е изживяване, опитност, мъдрост. Пресреща те. Преобръща пътя ти, начертан от умуванията за някъде другаде.

Структурата на текста е динамична, не се натрапват досадни обяснения, специфични словоизлияния по темата за православието. Има действие, забързаност, дори на моменти лаконичност. Сравнявайки с някои от другите му книги, които съм чела („Безкрайна нощ“ и „Горски дух“), тук виждам по-изчистена линия на повествованието, наситеност откъм диалози, динамика и фрагменти, без никаква натруфеност.

Последният му роман си прилича с първия „Безкрайна нощ“ по начина на протичане на сюжетната линия. Героите пътуват в географски и в психологически план. Срещат се с хора и случките – за добро или за лошо – ги променят, отварят им очите за невидими детайли. Атмосферата се сгъстява, преживяванията се пресяват през гъстото сито на реалността. Пътуването е дълго, изморяващо, везните между „да“ и „не“ се клатушкат често, и равновесието сякаш не пожелава да бъде възстановено, но пътят се ражда след мъката на търсенето.

Главните герои не са противоположности, няма го обичайното смесване на черно и бяло, заплитане, преминаване на определените в началото на действието граници. Имаме двама мъже, две съдби, които още от запознанството си започват да се привличат и допълват.

Иван от послушен син, трудолюбив, невярващ в чудеса, но хванал се здраво за бащината обич, се предоверява, остава инстинктите си да бъдат заглушени от разума и изпречилия се шанс. Очакването да изпълни по-бързо обещанието за купуване на кола за баща си го прави прекалено доверчив. Обърква книжните му представи и изградени в сивия му свят критерии за човещина и любов. Мечтите му се сблъскват с реалността. От уж положителен герой се превръща във все по-самотен и отчаян образ.

Джак от самодоволен и финансово осигурен млад мъж, на когото липсва единствено здравето, се решава да загърби родителските очаквания и предначертаното бъдеще и да надскочи егото си. Да направи неочаквано завъртане, странни ходове в търсенето на отговорите на измъчващите го въпроси. От герой, първоначално богат на черни тонове, постепенно пред нас той се преобразява в различна светлина. Промяната не е неколкодневна, нито за седмици, а бавна, нелека, необяснима в отделни мигове, но пожелана. Джак израства, животът му се изпълва със съдържание, не разчита на семейството си, загърбва всичко. Остава сам. Открива пътя си в безпътицата на самодоволните свои връстници. Отстрани изглежда гладен и измръзнал, тъжен и далечен, но съизмерим с християнските представи и образност – това е доближилият се до вярата и Бога човек.

Вярата като адреналин ли е представяна в романа?
Като бодлив плет край запустял параклис?
Като чудотворна икона?
Като златна рибка, изпълняваща триста желания? Ще попита читателят, купил за първи път книга от Мартин Ралчевски… За неразтварялите подобни четива вероятно определени диалози ще звучат декларативно и нравоучително, скептично и лекомислено… но не се спирайте пред изпречилите се бариери. Пробвайте и изградете собствено мнение.

Чрез преживяното от Джак, със средствата на художествените похвати авторът описва един наш съвременник – монаха Антоний (Тодор Джамбазов), починал в Зографския манастир.

За 30 сребърника Иисус Христос беше предаден, за да донесе възкресението и надеждата. За 30 паунда, дарени от милост и съчувствие, се променя съдбата на един англичанин. Написва се книга.

Книгата е за теб, непознатия, който не се страхува от различното тълкуване и не го мързи да чете, да не се съгласява, но да продължава да чете. Четенето е занимание самотно, но благодатно. И се услажда.