Старец Силуан

Живял на земята човек, мъж с гигантска сила на духа, на име Симеон. Той дълго се молил с неудържим плач: „Помилвай ме!”, но Бог не го чувал. Много месеци изминали в такава молитва, докато силите на душата му се изтощили. Той дошъл до отчаяние и възкликнал: „Ти си неумолим!”. И когато с тези думи в изнемощялата му душа нещо се скъсало, той изведнъж за един миг видял живия Христос; огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, щял да умре. После никога не могъл да забрави неизразимо кроткия, безпределно любящ, радостен, изпълнен с непостижим мир, поглед на Христа. И в последвалите дълги години на своя живот той неуморно свидетелствал, че Бог е любов – любов безмерна и непостижима.

Откровението казва за Бога: „Бог е любов”, „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Иоан. 4:8, 1:5).

 

Братя мои, падам на колене пред вас и ви моля: вярвайте в Бога, вярвайте, че има Свети Дух, Който свидетелства за това във всички църкви и в душата ми.

Светият Дух е любов. И тази любов живее във всички души на светите небесни жители. Същият Дух Свети е и тук, на земята, в душите, любещи Бога. В Светия Дух всички небеса виждат земята, чуват молитвите ни и ги принасят на Бога.

Господ е милостив – знае това душата ми, но да го опише е невъзможно.

***
Господ толкова силно ни обича, колкото сами себе си не бихме могли да обичаме. Но в скръбта си душата мисли, че Господ я е забравил, че не иска дори да я погледне. И тя страда и се топи.

Но не е така, братя.

Бог ни обича безкрайно. Той ни дарява благодатта на Светия Дух и ни утешава.

Господ не иска душата да изпада в униние и недоумение за спасението си. Твърдо вярвай, че страдаме само, за да се смирим. Когато достигнем смирение, настава краят на скърбите ни. Духът Божи заради смирението открива на душата, че е спасена.

Велика е славата на Господа, че толкова ни обича.

А любовта Му се познава в Светия Дух.

***
Колкото повече е любовта, толкова по–голямо е страданието на душата.

Колкото по–пълна е любовта, толкова по–пълно е познанието.

Колкото по–гореща е любовта, толкова по–пламенна е молитвата.

Колкото по–съвършена е любовта, толкова по–свят е животът!…

***
Най–скъпо от всичко на света е да познаеш Бога и да разбереш, макар отчасти, Неговата воля.

Душата, познала Бога, във всичко е длъжна да се предаде на Божията воля и да живее в страх и любов пред Него. В любов – защото Господ е любов. В страх – защото трябва да се бои да не оскърби Бога с някакъв лош помисъл.

О, Господи, със силата на благодатта и Светия Дух, сподоби ни да живеем по Твоята свята воля. Когато благодатта е с нас, ние сме силни духом. Загубим ли я, виждаме своята немощ. Разбираме, че без Бога не можем дори да мислим доброто.

Боже милостиви, Ти знаеш немощта ни. Моля Те, дай ми смирен дух, защото по милостта Си Ти даваш сили на смирената душа да живее според волята Ти, откриваш й великите Свои тайни, даваш й да Те познае и да почувства как безкрайно ни обичаш.

***

Скърбя, защото живея в нехайство, но по–добре не мога. Зная, че съм скудоумен, малограмотен и грешен, но ето – Господ обича и такива като мен. Затова и с всички сили душата ми се стреми да Му служи.

О, колко голяма е Божията милост! Аз съм мерзък и скверен човек, а Господ така силно ме обича! Но Той е Самата Любов и всички обича така. Всички милостиво зове при Себе Си: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Такъв е покоят, който смирената душа получава в Светия Дух заради своето покаяние.

Ние сме последните монаси. Но и днес има немалко подвижници, които Господ е скрил с това, че не правят явни чудеса. Чудесата, които всеки ден стават в душите им, са дивни, само че хората не умеят да ги виждат.

Чудо е, че когато душата се поддава на гордостта, изпада в помрачение и униние, а когато се смири, настъпва радост, умиление и светлина. Който не се подвизава, който нечисто се кае, той не знае и не чувства благодатта. Но Господ милостиво е дал на хората покаяние и чрез него ще се спасят всички без изключение.

***

Монахът трябва да се бори със страстите и с Божията помощ да ги побеждава.

Монахът понякога блаженства в Бога и живее като че ли при Него в рая, а понякога плаче за целия свят, защото иска всички хора да се спасят. Така Духът Свети е научил монаха да обича Бога и да обича света. Може би ще кажеш, че сега няма такива монаси, които биха се молили за целия свят. А аз ще ти кажа, че когато на земята не останат молитвеници, светът ще свърши. Ще настъпят велики бедствия; тях ги има и сега.

Светът се крепи на молитвите на светиите и монахът е призван да се моли за целия свят. В това е неговото служение, затова и не го обременявайте със светски грижи.

***

От Духа Свети извира любов и без тази любов никой не може да разбере за Бога както трябва. Чрез Духа Свети се познава Божията любов, която Господ излива върху Своите раби, за да се молят за народа. И аз не бих знаел това, ако благодатта не ме беше научила. Но не си мислете, че съм в силна благодат или в прелест. Не, аз само познах благодатта в съвършенство, а живея по–лошо от последния безпросветен мужик. Аз съм схимонах, но съм недостоен за това звание. Имам само желание да се спася и никакви подвизи. Но Господ ми даде да вкуся от благодатта на Светия Дух, която учи душата да познава Божия път, който води към Небесното Царство.

***

Бог е ненаситна любов. Да се опише тя е невъзможно.

Ходил Адам по земята и плакал от силната болка на сърцето си, а в ума си размишлявал за Бога. И духът му пламтял към Бога дори когато тялото му изнемогвало и повече не можел да пролива сълзи. Той не можел да забрави рая и красотата му; но още по–силно душата му обичала Бога и се стремяла към Него по силата на самата любов.

Адаме, аз пиша, но ти виждаш – слабият ми ум не може да разбере как си тъгувал по Бога и как си носил труда на покаянието.

Адаме, ти виждаш как аз – твоето чедо – страдам на земята. Малко е в мен огънят и едва не угасва.

Адаме, запей ни песента Господня, за да се развесели душата ми в Господа и да се вдигне да Го хвали и слави както Го хвалят на небесата Херувимите и Серафимите и както всички чинове от небесни ангели Му пеят трисветата песен.

Адаме, отче наш, запей ни песента Господня, за да я чуе цялата земя и всичките ти синове да вдигнат умовете си към Бога, да се наситят със сладките й звуци и да забравят мъката си на земята.