Старецът Софроний Сахаров

Името на блажения Старец архимандрит Софроний стана известно в Русия след публикуването на книгата "Старецът Силуан" в Париж. По нелегален път тази книга проникна в СССР и направи потресаващо впечатление на вярващия народ и особено на младежта, която в средата на 70-те търсеше пътя към Църквата. Въпреки полицейските забрани за разпространяването на духовна литература, книгата на отец Софроний се размножаваше в хиляди ксерокопия в православна среда. Неведнъж ми се е случвало да чуя за хора, далечни от Църквата, които след прочитането на "Стареца Силуан" са променили своя живот, станали са ревностни християни.

Сред монашеското братство на Лаврата има и такива, които тъкмо под влиянието на тази книга са напуснали света с неговата суета и са приели монашество.

Необикновеният успех на книгата се дължеше на това, че в нея се разказваше не за древен светец, а за наш съвременник и сънародник, който е видял Христа и е получил даровете на Светия Дух. Авторът е сполучил да създаде достоверен духовен портрет на Стареца Силуан, в миналото прост, полуграмотен селяк, който по пътя на подвижническия живот стига до духовно съвършенство, придобива великите добродетели на смирението, духовната мъдрост и любовта към Бога и ближния. Читателят не можеше да не си зададе въпроса: кой е авторът – отец Софроний? Как е успял да разбере с такава дълбочина необикновената личност на Стареца Силуан? Откъде е тази негова свобода при изложението на най-трудните въпроси на богословието и аскетиката?

Ако е вярно, че "едно нещо се познава чрез подобното нему" и че само духовният може да разсъждава безпогрешно за духовното, то очевидно е, че авторът на книгата е достоен ученик на своя учител и че самият той е на високо ниво в духовния живот. И с този извод вярващите в СССР трябваше да се задоволят, оставайки зад "желязната завеса". Чак до началото на 90-те беше невъзможно и да се мечтае дори за някаква лична среща с архимандрит Софроний.

Той няколко пъти посещаваше СССР, започвайки от 1958 г., но общуваше с тесен кръг хора, които се събираха за духовни беседи в апартамента на сестра му Мария. В Русия вече го бяха чували за него като за духовен писател, но малцина го познаваха като Старец и ръководител на духовния живот. Може би това обстоятелство бе главната причина за това, че книгата на архимандрит Софроний "Ще видим Бога както си е", с която в края на 80-те се запозна руският читател, беше приета нееднозначно. Тази духовна автобиография на Стареца беше високо оценена преди всичко от монашестващите, защото в нея той със смирение и огромно доверие към читателя е описал своя път на покаянието, пречистването и освещаването с нетварната Божествена светлина. В книгата се разкриват най-важните положения на православната аскетика, сочи се пътят на преображението на човека "от тление към нетление, от временност към безсмъртие".

Заедно с това книгата бе предназаначена преди всичко за западния читател и написана на по-друг език в сравнение със "Стареца Силуан". Тя е много по-сложна и рационална като стил и изисква определена богословска и духовна подготовка от читателя. За мнозина това съчинение на Стареца се оказа "лъжица не за тяхната уста", както се казва. Някои монаси разказваха, че в началото на иноческия си път са пристъпвали към четене на "Ще видим Бога както си е", но прочитайки няколко страници, я затваряли, защото им се струвала твърде сложна. След няколко години те се завръщали към книгата и вече не могли да се откъснат от нея – сякаш някакво перде падало от очите им и духовната сила на тази творба ги разтърсвала из основи.

За съжаление, някои читатели в Русия, в това число известният професор от Московската духовна академия А. И. Осипов и някои близки му идейно свещеници се отнесоха с недоверие към духовните писания на Стареца и се нахвърлиха с критики върху него. Обвиняваха го в гордост, тщеславие и дори духовна прелест. Така, гореспоменатият професор писа: "Нямам никакви съмнения, че този човек е в дълбока, и то твърде фина духовна прелест. За мен това стана очевидно след прочитането на книгите му "Ще видим Бога както си е" и "За молитвата"… Трябва да сме изключително предпазливи спрямо писанията на хора, кото засега не са влезли в сонма на безспорните авторитети в Църквата. И все пак и тук не минава без "но". Днес се наблюдава тенденцията за канонизиране на съмнителни хора. Цял Атон почита Сахаров като светец. Опитват се да узаконят духа на прелестта така, както това вече е сторено от католиците, стигнали до почитане на Францисковци, Катарини, Терези и тъй нататък". По този начин професор Осипов обвиняваше не само Стареца, но и целия Атон в разпространяване на духа на прелестта. Никакви сериозни богословски аргументи в полза на своето мнение той не сочеше. Пригласяше му свещеник Михаил Ходанов, който се опитваше да докаже, че архимандрит Софроний е заразен с духа на самомнението и мечтателността, характерен за католическите светци. Впоследствие в студентското списание "Встреча" беше доказано, че Ходанов е изопачавал текста на книгата на Стареца и тълкувал невярно духовния й смисъл. Другият опонент на Стареца видя дори догматична уж грешка в заглавието на книгата: "Ще видим Бога както си е". Той пише: "Йоан Богослов казва: "Бога никой никога не е видял" (Йоан 1: 18). Да видиш Бога "както си е", т.е. да познаеш същността Му е невъзможно – това е догмат на Православната Църква". Авторът на тази статия приписа на Стареца Софроний неща, които той не учи. Старецът никъде не пише, че е видял Божията същност, а че се е удостоявал да види Божествената светлина, Която според определението на св. Григорий Палама също е Бог, но не в Своята същност, а в Своите енергии. Старецът винаги учеше на монашески живот, който води човека към познаване на Бога, какъвто Той е, докато академичното богословие, неподкрепено от праведен живот, не води само по себе си до истинско богопознание и човекът си остава с безполезния за него товар от знания. На изобличителите, приписващи духовна прелест на Стареца, можем да напомним думите на св. Игнатий Брянчанинов, когото те обичат да цитират: "Прелестта е повреденост на човешкия ум от лъжата. Прелестта е състояние на всички човеци без изключение, причинено от падението на нашите праотци. Всички сме в прелест. Най-голямата прелест е да се смяташ за свободен от прелест". И по-нататък: "Верният на Словото Божие обуздава страстите, отбива нападенията на врага: действайки под ръководството на Евангелието против собствената си самоизмама, укротявайки страстите, унищожавайки полека-лека влиянието на падналите духове върху себе си, той излиза от състоянието на прелест в областта на истината и свободата, пълнотата на които се дава чрез осеняването с Божествената благодат". Последните думи на светеца могат справедливо да се отнесат към архимандрит Софроний, който се е сподобил с такова осеняване, за светостта на чийто живот свидетелстват подвижниците на Света Гора и множество миряни, получили от него помощ в трудни житейски ситуации, а също и излекуване от неизлечими болести по молитвите на блажения Старец.

Както е писано при Апостола: "Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (2 Тим. 3: 12). В живота на архимандрит Софроний се сбъднаха думите на Симеон Нови Богослов, че ако някой "подвизавайки се, както трябва, в заповедите Господни, стане смирен по сърце и ум, очисти се от страстите и проповядва на всички дивните милости Божии, каквито е явил над него Бог според нелъжовните Си обещания, удостои се да види Божията светлина и Самия Бог в светлина, познае разумно в себе си присъствието и действието на Светия Дух и се облече с благодатта на Светия Дух", ще се намерят хора, които ще го нападнат, казвайки: "престани, прелъстени и горделиви човече! Кой в днешно време може да стане такъв, каквито са били древните отци? Кой може да види Бога?… Кой може да получи благодатта на Светия Дух в такова изобилие, че заради нея да се сподоби да види Отца и Сина? Престани, за да не бъдеш убит с камъни".

Изказванията на критиците в църковния печат внесоха смущение в църковната среда и забавиха разпространяването на книгата в Русия. Така, игуменът на един известен манастир реши, види се, че книгата съдържа някаква страшна ерес и заповяда на братята да я изгорят на клада в манастирския двор. Днес цялата тази полемика е останала в миналото. През 2006 г. Троице-Сергиевата Лавра издаде книгата "Ще видим Бога както си е" с 10-хиляден тираж, и никакви нови недоразумения не се явиха.

Понастоящем в Русия са издадени всички известни на Запад съчинения на Стареца, които се радват на голямо търсене, постоянно се преиздават и добиват все по-голяма популярност. Основните издатели в Русия на книгите на отец Софроний са Троице-Сергиевата Лавра, печатаща книгите си по благословение на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий II, и издателството "Паломник". Общият тираж на книгите на архимандрит Софроний, издадени в Русия, не се поддава на точно изброяване. Само книгата "Старец Силуан" излезе в Русия в около милион бройки.

Голяма и важна работа по изучаването и разпространяването на духовното наследство на архимандрит Софроний по целия свят провежда братството на манастир «Св. Йоан Предтеча» в Англия. Иска ни се да им изразим особена благодарност за това, че те помогнаха на нас, живеещите в Русия, да се запознаем с творбите и беседите на блажения Старец и да чуем гласа му в електронни записи.

Голям пропуск в подготовката за бъдещата прослава на отец Софроний е липсата на каквото и да е по-основно описание на живота на Стареца към този момент. Прославата на отците, както знаем, се е извършвала от Църквата въз основа на три признака: святост на живота, святост на учението и чудесна помощ на хората по молитвите на светеца. На всички тези признаци напълно отговаря архимандрит Софроний, но Божият народ в Русия не знае практически нищо за живота на Стареца и неговата благодатна помощ на хората. Блаженият Старец Софроний живя дълъг и духовно плодотворен живот, достоен за внимателно изучаване. Иска ни се да се надяваме, че празнотата в това отношение ще бъде запълнена в недалечно бъдеще от неговите духовни чеда и събеседници, за да се прославя нашият Бог, "дивен в Своите светии".

Архимандрит Софроний, велик молитвеник, богослов и духовен писател, беше стигнал до «възрастта Христова», кога изчезват всякакви национални различия и няма вече «ни скит, ни юдеин, ни елин». Но фактът, че бидейки вече в преклонна възраст и обременен от телесна немощ, той посети осем пъти Русия, говори за това, че е обичал своята родина и своя народ. На Атон, в Свято-Пантелеймоновия манастир, чийто монах е бил отец Софроний, по времето на гоненията срещу вярата в Русия отношението към Патриаршеската църква не е било благоприятно. В лицето на някои висши йерарси на Руската православна църква светогорците виждали предатели на Христа, лицемерно сътрудничещи със съветската власт. Отец Софроний, напротив, не криел съчувствието си към страдащата Руска църква и бил подложен на известно преследване за това. Извикали го на събрание на братята и поискали да се отрече от своите убеждения спрямо Патриаршеската църква в Русия. Той слушал мълчаливо обвиненията и се молел, просейки вразумяване от Бога. Настанал моментът, когато той чул в сърцето си: "Е, … сега говори!" Той започнал да говори и неговите прости, но помазани със сила свише думи се възприемали като истина, неподлежаща на по-нататъшно обсъждане. След този случай отношението към Руската църква в манастира се смекчило.

В годините на Втората световна война Старецът често се молел по цели нощи за всички народи, въвлечени в кървавата касапница. Но дори и тогава молитвата с дълбок плач за преследваните в Русия заемала особено място сред молитвите му. Старецът казвал: "Църквата в Русия – това е Църква в ада".

Когато отец Софроний напуснал Атон и отишъл във Франция, той влязъл в клира на екзарха на Руската църква. Тук той също търпял подозрения и притеснения заради принадлежността си към страдащата Патриаршеска църква в Русия. Вследствие на това той бил принуден да напусне института "Св. Сергий" в Париж. Но той се придържал твърдо към своето становище и никога не прекъсвал духовната си връзка с Руската православна църква.

Известно е, че през 1958 г., когато архимандрит Софроний бил за пръв път в съветска Русия, той искал да бъде приет в братството на Троице-Сергиевата Лавра и помолил за това Патриарх Алексий I. Патриархът обещал да даде отговор на следващия ден. На другия ден Патриархът отговорил: "Отец Софроний, аз не всичко мога". По това време съветските органи на сигурността се месели грубо в живота на РПЦ и руските манастири. Във връзка със започналите Хрушчови гонения срещу Църквата, властите, разбира се, не желаели в Лаврата да се появи отец Софроний, станал вече известен на Запад с книгата си "Старецът Силуан".

След рухването на комунистическия режим в Русия нахлу цял поток от неканени мисионери от САЩ, Европа и Азия, които се опитваха да разбият единството на Руската православна църква, да поробят духовно руския народ, да го откъснат от корените на родното православие, да го примамят в мрежите на модните псевдохристиянски учения. В това трудно время в края на своя живот Старецът призоваваше чедата на Руската църква да се придържат неколебимо към спасителния й омофор. Един руски духовник бе споделил със старец Софроний съмненията си, предизвикани от някои негативни явления в живота на Руската църква. Старец написа в отговор:

"…Умолявам Светиня Ви да послуша гласа на мен, грешния човек: дръжте се с всички сили само за Патриаршеската църква. Дръжте се, ако трябва, и с цената на "изповедничество" (за да не кажем "мъченичество", тоест дори до смърт). Спасението е само в Нея. Всички други движения, колкото и благочестиви да са по външния си вид, са вражески капан. Чрез тях ще дойде само разкол, омраза, обща гибел.

Пиша Ви това с абсолютно съзнание за отговорността си пред Бога и Църквата, изкупена със скъпоценната Кръв на Въплътения Син Божи.

Каквито и да са неизбежните недостатъци — Тя и само Тя ще намери верния Си път. Тъй е казвал навремето Йоан Златоуст; тъй е казвал преподобният Серафим Саровски. Тъй мислят всички подвижници от всякакъв род, които наистина се пазят да не сгрешат".

Старец казваше, че Божият Дух го известява за истинността на думите му за Руската църква и дадения й от Бога патриарх. "Руската църква преживя изключителен кеносис в страданията си за името Христово. И този факт води до това, че сега пред Руската църква се поставя въпросът за съвършенството, както е според вечния духовен закон: "Пълнотата на кеносиса предхожда пълнотата на съвършенството".

Тази любов на Стареца към православния руски народ и Руската православна църква не може, разбира се, да остане безответна. Много монаси и миряни призовават името на Стареца Софроний в своите молитви и се надяват той да бъде канонизиран в скоро време. В Русия вече има опити за рисуване на икони на отец Софроний с надежда за бъдещата му общоцърковна прослава.

Превод: Андрей Романов