Източник: сп. Мирна, бр. 5

Учението на исихастите за преображението на човека, за съзерцаването на нетварната Божествена светлина, за обожването - това всъщност е учение за творческия процес. Може да възникне въпросът: доколко аскетиката и художественото творчество са съвместими едно с друго? По традиция са свикнали да ги противопоставят.

Източник: сп. Мирна, бр. 5

Дионисий Ареопагит, преп. Теодор Студит и дру­ги древ­но­цър­ков­ни ав­то­ри при­чис­ля­ват чи­на на пос­т­риг­ва­не­то в мо­на­шес­т­во към св. Тайнства. В са­мо­то пос­ле­до­ва­ние той съ­що е на­ре­чен тайнство. Монашеското постригване, по­доб­но на Кръщението, е уми­ра­не за пре­диш­ния жи­вот и въз­раж­да­не в но­во битие; по­доб­но на Миропомазанието е пе­чат на избраничество; по­доб­но на Брака е об­ру­че­ние с не­бес­ния же­них - Христос; по­доб­но на Свещенството е пос­ве­ща­ва­не в служ­ба на Бога; по­доб­но на Евхаристията е съ­еди­ня­ва­не с Христа. Както при Кръщението, и при постригването, чо­век по­лу­ча­ва но­во име и оп­ро­ще­ние на всич­ки грехове, от­ри­ча се от гре­хов­ния жи­вот и обе­ща­ва вяр­ност на Христа, свли­ча от се­бе си свет­с­ка­та одеж­да и се об­ли­ча в ед­но но­во одеяние. Раждайки се отново, той доб­ро­вол­но се прев­ръ­ща в младенец, за да из­рас­т­ва “док­ле всин­ца дос­тиг­нем до един­с­т­во на вя­ра­та и на поз­на­ва­не­то Сина Божий, до със­то­яние на мъж съвършен, до пъл­на­та въз­раст на Христовото съвършенство.” (Еф. 4:13).