Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовна каква да е дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата Ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена?

Матей 5:11-13

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
Псалом 117:22

Град Св. София е един от духовните бисери на света. За съжаление през последните дванайсет десетилетия той се е оказал в нашите ръце. А ние сме слепи за духовните бисери. И разкъсваме сърцето на нашия Благодетел.

Днес мислещият и духовно зрящ човек недоумява как е възможно главната магистрала в културната политика на столичната община да е сякаш унищожаването на истинското наследство и подменянето на духовните ценности. Един таен заклет враг на Св. София и на всичко софийско би се побоял да направи сам чак такива злини, защото би се пазил да не го разкрием. И защото знае какви шеметни кощунства извършва.

Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртви.
Мат. 8:22

Христос е мярката за всички неща. Той е аксиомата, въз основа на която светът, който Той сътвори от нищото, придобива своя истински смисъл.

Ваше Високопреосвещенство, понякога един поглед отвън върху ситуацията с Църквата в България може да бъде особено полезен. Как бихте оценили положението с нашата Църква след Всеправославния събор? Преодолян ли е разколът? Какви са в момента отношенията ни с останалите сестри-църкви?

Хубаво го казахте "поглед отвън", защото не съм в разгара на нещата във вътрешността. Затова ще направя анализ, който е в унисон с реакцията на останалите православни общности в Америка, Канада и Австралия към нашата Църква след Всеправославния събор в София. Истината е следната: Няма вече разкол в Българската православна църква (БПЦ).

Източник: LiterNet

Проблемът за националния характер е ставал често пъти актуален за народ като нашия, който неведнъж е трябвало да се взира в себе си, за да търси причините за поредната катастрофа. Но днес проблемът изпъква и с още нещо - той е част от наистина глобалните въпроси за глобализацията и за съхраняването на националната идентичност. Прави впечатление, че при сравнително силното развитие на народопсихологията у нас, темата за българския научен тип е засягана съвсем епизодично и то съвсем за отделни области на знанието. Това ни подтиква да погледнем по-съсредоточено към него, като се ограничим с някои размисли за българския хуманитарен тип. Доколко го има изобщо като отделна прослойка в рамките на общия етносоциален и психологически портрет на българина?

Целият текст в LiterNet.

Галя Андреева Кръстева е родена през 1978 г. в гр. Каварна, в момента живее в Лондон, Великобритания. Докторант е по “Политическа теория” към Катедра “Теория на политиката”, Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Висшето си образование е завършила в същата катедра. Дисертационният й труд е на тема “Руският национализъм в теорията на евразийството”. Изследователските й интереси и публикации са насочени не само към класическото руско евразийство и неоевразийството, но и към теми, свързани с политическата ситуация по време на избори.

Източник: Православна беседа

Осем философски размисъла за православните балкани

По своето географско положение Балканите се намират между Изтока и Запада, но идейно те стоят над Изтока и Запада.

Коя е идейната сила, която спасява Балканите от това да бъдат между Изтока и Запада, но ги възвисява над тях? Това е Православната вяра, единствено Православната вяра. Всички останали фактори като географско положение, култура, наука, ислям, политика, земни тежнения и стремежи, удържат Балканите между Изтока и Запада. А над Изтока и Запада ги въздига Православната вяра, единствено Православната вяра.

Източник: Литературен клуб

Руският комунизъм е труден за разбиране поради двойнствения си характер. От една страна, той е световно и интернационално явление, а от друга - руско и национално. За хората от Запада е особено важно да разберат националните корени на руския комунизъм, неговата детерминираност от руската история. Познаването на марксизма в този случай не помага.

Текстът „Основи на християнската култура” е издаден най-напред в Женева през 1937 г. След Втората световна война книгата е преиздавана, наред с други произведения на Иван Александрович Ильин в типографията на преп. Иов в Мюнхен. Поради изчерпването на всички книги, както сред руската емиграция, така и в Русия, братята на св. Иов Почаевски в Мюнхен предприемат ново издание на „Основи на християнската култура”. В книгата си И. А. Ильин разкрива основните елементи на християнския светоглед и неговото влияние върху човешката култура.

За особено важна смятаме главата за християнския национализъм.